Моята първа мъжка Нощ
Майска вечер ме прегръща,
с топли влюбени ръце…
С нежен трепет ù отвръща
мойто страдащо сърце… ...

Събудих се.
Отдавна бях заспала.
Сънувах сън, като картина ясен.
Един красив и важен мъж над мене
ме пазеше да не пострадам. ...

Когато се смея,
когато тъжа,
когато говоря,
когато мълча,
когато си лягам, ...

Знам, че след мен друго ще бъде,
знам, че след мен друг ще дойде.
Знам, че тогава, за мен ще си спомняш,
и знам, че тогава със мене ще бъдеш!
Защо си ми ти тогава - когато ме няма, ...

Когато в лед, мъгла и киша
стопи се бавно зимният следобед,
и тъмна, тъмна нощ се вмъкна
безшумно през прозореца,
тогава твоят силует се вряза, ...

Таванът в спалнята ти смъква се до мен,
очите ми широко гледат, сън не идва,
до мене спиш, завит, несподелен,
часовникът тиктака - като брадва...
Отмерва с удари секундите, крещи - ...

Приеми ме във душата си,
за да се стопля,
приеми ме във сърцето си,
за да потече живот отново в мойте вени!
Приеми ме във мечтите си, ...

Във автобуси аз обичам да се возя,
да ме тръскат все по пътищата те,
но шофьорът да не знае,
че е във моето сърце.
Да кара бясно на четвърта, ...

Аз съм мършава.
Зле облечена.
С прокъсан далак
и перфектна усмивка.
С набъбнали устни ...

За приказки край топлия миндер
настъпи време и за чаша вино.
И огънят с опалени калеври
искрици рие горе към комина.
Раздухва вятър, пламъкът гори ...

И някой ден рефрен от стара песен
“Звездите лаеха и кучетата светеха във тъмното с очи като звезди.
Приличаха ми на джуджета стрехите, а дългите им сенки на бради…”
Звън от китара и студентски смях -
далечно ехо, пълно с невъзможности... ...

Kогато ти стане много криво
и поискаш да се разходиш –
Излез и... потърси ме –
аз ще съм вятърът,
който си играе с немирните треви в полето... ...

По тъжните покриви на есенна мъка
потръпва прогонен и гълъбът сив.
Не иска да моли, не вярва разлъка
да спъне му полет в небе, горделив.
Крайпътните сенки вилнеят и още ...

Да бях родена да съм сянка,
на хладно в мене да се скриеш...
Да бях родена - самарянка,
от любовта ми винаги да пиеш...
Да бях родена да съм стъпка, ...

Крис вървеше по улицата безгрижен. Изведнъж телефонът му звънна и той вдигна на непознатия номер. Чу се и непознат глас:
- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?
- Какво? Кой се обажда?
- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?
Крис се замисли, след това отговори: ...

Представям ви поредната обикновена рисунка. Малко преди снега е... Дано да ви хареса!
Б.

Слънчев лъч погъделичка мрака
Побягна с кикот без да чака
Прозя се уморената луна
Слънцето усмихнато изгря
А тя заспа... ...

Когато теб те заболи,
там някъде, толкова далече.
Като река сърцето ми кърви
и се чувствам ранен, обречен.
Една твоя топла, горчива сълза ...

Не плачи, когато те карат!
Не могат да сменят посоките в теб,
даже да се разминават,
с тебешир начертай пътя напред!
Като детска игра на асфалта ...

Слънцето отваря пак очи,
свежа утрин... аромат на орхидеи...
събуждам се и аз от летаргичен сън -
по-истинска, по-силна, поумняла...
Навън поглеждам - хубав слънчев ден, ...

Завинаги мъртъв!
Ти си мъртъв! Завинаги мъртъв!
Но за мен, а не за света...
Погребан си нейде дълбоко в сърцето ми,
а не на два метра в пръстта. ...

В ГЕРБ е пълно с арабисти.
"Дюнерите пазят ни от терористи."
Туй бяха на Бойко "мъдрите" слова.
Магистрала "Дюнер" беше това.

Първата ми дума е била „тати” . И досега е любимата ми дума, защото татко е всичко за мен. Той ме е отгледал. Той ме е направил такава, каквато съм, и ме обича повече от всичко. Всяка вечер ми го казва. Обичам да ме завива, да ме целува по челото и да ми казва лека нощ. Обичам, когато ме вземе от уч ...

Щастие е твойто име.
Споменът ми
носи твоя знак.
Погледът ми - твоя
пламък. ...

Заспива градчето.
Прозрачна, спокойна нощ.
Звън на камбана, полюшвана леко от вятъра.
Тревожното, будно небе прилича на кош,
побрал златни рибки-звездици... ...

Студено е в сърцето ми
и няма светлина.
От твоето бездушие
роди се в мен безпътица.
Безобично понасям ...

Като птица без крила,
като слънце без лъчи...
цялата съм болка и тъга,
щом не си до мене ти...

- Падишах Ефенди, имаме проблем – дотича разтревожен главният евнух. – Вдигат стачка.
- Кой, бе Обама, кой вдига стачка? – успях аз да се обърна на другия хълбок и го фиксирах с поглед интровертно. Най-мразя да ме принуждават да си променям позицията по никое време и да ме карат да се замислям. Това ...

Ако само за миг поспрем се,
ако само за миг погледнем се...
ще видим двама влюбени
тичащи, искащи...
Ако само чуем сърцата си, ...

Когато
ръцете ми са в твоите
и с мигли
едва-едва
лицето ти докосвам, ...

ОТЛОМКИ
Живях ли и аз
по тези места?
Няма го двора
със стара ограда. ...

Мрак се спуска по небето,
слънцето се скрива наранено.
Също както в мен сърцето
е от чувства силно променено.
Залезът по-студен от всякога, ...

Не мога днес да пиша.
Пресъхнала е музата,
мастилото е свършило,
разхвърляни са страниците...
Събуждам се и дишам, ...

Застанах до прозореца, погледнах към небето, към луната, към звездите. Погледнах бавно догарящата ми цигара и наполовина празната чаша с вино и в този момент осъзнах, че точно тук на този прозорец беше началото, а сега и края на всичко. Всичко започна на този същия прозорец и всичко отново ще завърш ...

ЛЮБОВНИ СВЕТУЛКИ
"Аз съм любовната светулка на мечтата" -
прошепна в съня ми непознат женски глас.
Триста любовни светулки да светнат
и да прогледне тази мечта, ...

- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...

Бог създаде мъжа,
за да му даде сила.
Бог създаде и жената,
но за да ù даде сърце ранимо.
И същият този бог, ...

Изгубихме се някак с тебе, Господи...
Не идвам вече в бялата ти църква.
И ти не идваш в мислите ми бродещи.
Доброто някак с лошото обърках.
Раздадох и последната си риза. ...

До теб съм, мили, не тъгувай!
Знам, трудно ти е... случиха ти се беди.
Силен си, ще издържиш.
Ще минеш през всичките неволи,
има какво да те крепи. ...

Студено е, вече усещам как всяка открита частица от тялото ми изтръпва от докосването на хладния, сутрешен въздух. Потрепервам леко само при мисълта. По-тихо е от всякога, сякаш целият свят бе потънал в сън. Чувам как сърцето ми бие, как кръвта тече във вените ми. Чувам го толкова ясно, както чувам ...