СЪН
Поредната самотна вечер. Единствената компания, с която разполагам е цигарата, няколко хубави балади и милионите звезди на небето. Опитвам се да заспя, но не мога. Постоянно си мисля за нея и не мога да спра. Това ме плаши, но и ме радва. Замислих се… Абе сигурно ще е хубаво някога да взема да н ...

Аз търся вечно истината своя,
а тя битувала ведно със мене.
Проскърцва в студ, възкликва в зноя,
като идалго истински във мен живее
и шепне ми, в забрава да не се рея, ...

Едно усещане се втурна като дъжд
и в порите на кожата пролази.
Загърбвала съм обич не веднъж,
и никоя докрая не опазих.
По миглите накацват капки страх ...

Искам да съм малка светлинка
в най-тъмната ти нощ безлунна,
когато горест и тъга
очите ти оставят будни.
От мен да е в косите скрежът - ...

Пъхаш ключа във ключалката, но тя заяжда -
поглеждаш и виждаш ръжда,
поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,
но пак стоиш мокър в дъжда...
Ако сърцето ти нивга не бъде разбито ...

Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с новата си приятелка Рени, с която се бе запознал преди два дена на един купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефоните и се бяха ...

Ето за това, мразя да пиша на компютър, защото когато ми падне батерията на лаптопа, всичко отива по дяволите. Друго си е с лист и химикал...
Хайде стига с тоя фарс... стига с парадите на суетата. Нека бъдем откровени, истински и честни... поне за миг. Обявявам датата 5ти май за ден на искреността ( ...

С късния август...
От късния август няма да искам
онова, дето лятото не ми донесе…
Няма вече с надежда да се моля.
Няма за него да плача, да скърбя. ...

Ще те любя с дъждовните пръски!
Ще те любя със биле - омая.
С всяка роза за теб ще възкръсвам!
Със снежинки за теб ще мечтая!
Ще те стопля със бъдник в оджака! ...

Справедливост
...........................................
Заставала ли си поне веднъж до себе си и мен,
когато ронеше дъхът ти обичливи думи?
Примамваше ме. Олюляваше се моят ден, ...

Вървя из умрелите, скучни алеи,
гонен от вятъра, сив и злокобен.
А щастието няма го, нийде не грей,
разнася се някакъв шепот греховен.
А старата мелница все още върти се ...

Идва вечерта, тъмна и красива,
светят лампи, мигат светофари,
спи градът в сънища безкрайни.
Да заспя не мога,
да сънувам - невъзможно. ...

Трудно се събирам от отломки
и пак се пръскам на безчет трески.
Не съм аз, сърцето ми е на парчета,
в грешки се разбих и целостта си наруших.
Замък от заблуди ти си съградил ...

ИНСПЕКЦИЯ
По демаркационната линия,
на реката по фахватера,
по тихия ни Дунав синия
пристъпваше създателя… ...

ДРЕБОСЪКЪТ
На едно куче
Много си мъничък. Вече и куц.
Лошо ударен. И сам.
Двамата знаем какъв е светът. ...

Когато ме галят ръцете ти,
събужда се нещо във мен,
потръпвам от минали спомени,
настръхвам от полъх студен.
Когато ми галиш косите, ...

Писна ми от псевдо-моралисти,
или казано - от хора без морал.
И от кръстещи се атеисти.
Писна ми да газя от поквара кал.
Писна ми от мазните усмивки ...

Откакто те няма, скъси се луната
и с пясък поръси се млечният път.
Незнайна планета се срина в краката ми
и далечни галактики странно кървят.
Откакто те няма, е някак си тъжно ...

Прости ми, любими,
че свих ти мотора,
мечтаех за скорост,
да карам бясно,
вкъщи беше ми тясно ...

Продаваш ли, търговецо, любов,
от онази дефицитната, истинска?
Скъпо плащах за всяко менте,
а получих доживотна зависимост.
Не, не мога да купя, бедна съм. ...

Потънал във заблуда,
скитам се в нощта.
Влюбен до полуда
или пленник на страстта.
Какъв съм аз? - Не зная, ...

Обичам те, не искам да го скрия,
и нещо тихичко в мене те зове.
Сърцето ми - бушуваща стихия,
за теб се моли и на тебе се кълне.
Къде си ти сега? Къде ли бродиш?! ...

Морето...
С него тя оправдаваше пред себе си това свое неочаквано бягство от пълното с нажежени среднощни мисли легло. Чисто физическа празнота бе зейнала около нея, в нея, вътре в нея. Да, точно там, където си помислихте. Бе свикнала с тази празнота точно толкова, колкото и знаеше, че запълването ù ...

ЧРД, Нури...
Понеже ангелите ми са слаби,
но бях роден под изгревни звезди:
вървях над бездни, гълтах остри саби,
по гърбовете женски стих редих. ...

- О, свят!
Пълна стомна,
ни предлагаш ти,
но бездомна.
Пълна е с лъжи. ...

Стискаш силно камъка в ръката
и подритваш всичките окапали листа.
Вървиш си бавно из гората,
но някак все забравяш, че реално ти си там.
И с камъка жертви си набавяш, ...

Точно преди гората на Папаз дере се намираше една изоставена дъскорезница. Постройката едва се крепеше на изгнилите дървени трупи и със заповед на кмета бе оградена с телена ограда и поставен надпис „Преминаването забранено”. Тъй като от години никой не се доближаваше до нея, селският управник върше ...

Не научих уроците,
не разбрах и поуките.
Със сълзи заличих спомена.
Плюх на мъката
и вървях срещу разума – ...

Красиво беше, когато те целувах!
Красиво беше, когато цяла в теб потъвах!
Очите ти до болка някога жадувах...
С теб от нищичко не се страхувах...
Но помислих ли тогава колко ще боли, ...

Понасяш ме към върховете
и аз неволно издигам своите ръце.
Птици вий над мене прелетете,
подарете ми поне едно перце
от крилете си бели, ...

Неизплели сълзите си,
тихи улици
калдаръмено стичат
признания.
Неизпели мечтите си ...

Cuba Libre
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...

Да можех само,
от гърдите сърцето си да изтръгна,
да имах до себе си рамо,
да имах кого да прегърна...
Да можех сърцето си да дам на друг, ...

Човек познават по това:
кой колко взел и колко дал е.
Не трябват никакви слова.
И куче ще го разпознае.
Един богатства трупа вред - ...