Орисани сме да вървим и търсим ПЪТЯ,
през ниски страсти, земна суета...
Съзнаваме ли, че това пътуване
е всъщност път към нашата душа?
Години страдаме и търсим ...

П Р Е Д И З Б О Р Н О
Президент ще избираме скоро.
За държавата, нова глава.
Както винаги, кандидатите много.
Има дори и нови лица. ...

Поглеждам те, изпиваш ме с очи,
душата ми не спира да крещи!
Не знам коя съм, нито ти какъв си,
а често срещам те в съня си.
Дали те искам... трудно е да кажа - ...

Понякога се чувствам луда.
Луда. Стоя и ти говоря наум.
И си представям как ме слушаш
и после как ме гушкаш.
Луда ли съм? ...

Н.Д.В.А.
Нима не виждаш, че живеем в сън,
за време безвъзвратно отлетяло.
И няма да намерим път навън -
не можем да започнем отначало. ...

КАТАРЗИС
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕТЛО
РОБЪРТ БЪРНС
" ..........................
Години има от тогаз, ...

Понякога словата ми не стигат,
макар в слова да те вградих.
Изпях те като чучулига
и като грях те опростих.
Понякога словата ми не стигат, ...

И отново с възторг... този път есенен... за любимото ми Искърско дефиле
Есенна тъга целуна
с бледи устни дефилето.
Зазвъня протяжна струна.
Ято жерави засвети ...

***

Коя чаках буден по цели нощи,
повтаряйки тези думи на глас:
„За теб последно мислех снощи
и вече няма нищо между нас.”
Взимах лекарства за спокоен сън ...

Безкрайно неделим
остатъчен дъжд
изтичащ
много бавно
през пръстите ...

Интересното в случая беше, че тя самата не проумяваше нуждата от цигарите. Знаеше само, че отвътре нещо я задушава, някаква ужасяваща празнота, като вакуум. Тя трябваше да бъде запълнена, но поради липсата на нещо истинско и скъпо, единственото, в което намираше утеха, беше отровата.. Сякаш още пове ...

Не искам да съм твоя тишина.
Влуди ме оглушеното бездумие.
Взривих се с вик. И дълго над света
валях в порой от премълчани думи.
Говорех с теб... Бе странен монолог. ...

Във някой иден ден ще се разсъня...
Вода със шепите в лице ще плисна.
А после одеялото ще сгъна
и ще запаля старото огнище.
Светът ще стане видимо приличен, ...

Авторът винаги има право
(2)
Ризата на татко
Дали да не оставим строфите:
„Със тази любов излишно е да спориш, ...

Толкова прозорци светят.. Колко странно!
Сякаш не от този свят..
Нощта е тиха и навън се чувства хлад..
А ти си сам във твойта стая..
Без да виждаш изход! ...

ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Ватикана
Малко хора знаеха истинското му име, защото той бе известен на всички като Папа Пий VII. Това папско прозвище не му тежеше, дори напротив - даваше му сила и воля да върви напред. Защото именно това прозвище бе наградата му за приноса за издигането ...

Сънищата ми сънуват твоите!
Обаче много будно ги сънуват!
И ги живеят като някак собствени.
И ги умират като някак чужди.
В черупчестата им обвивка е затворена, ...

Живея те... часовник съм от тлен,
тиктакащ с пулса на сърцето ти -
събуждаш времето във мен
в секунди - пръски звездометни...
Живея те... цветец от корен див, ...

Залагам и последната си вяра,
да мога на тъгата да платя
невярата и на съмненията наема
и сметките големи на страха.
Залагам себе си, за да се върна в себе си, ...

През мойте острови вървя,
а те различни са от твойте планини
и някак си стигам до самота
от твоите черни мечти.
Не идвай в световете ми безбрежни, ...

Истинска ли беше любовта ни,
или кратък сън недосънуван,
в душата незарасналите рани
времето дали ще излекува?
Ще заглъхне ли мъчителната болка, ...

Чувам пак какви ли не думи,
има ли смисъл всичко по между ни?
В мене бунтуват се глава и сърце,
иде ми да ги изтръгна с двете си ръце.
Отвън всичко е различно, нали, ...

Тишината е сковала поляни, гори.
Изгубена във времето любов...
Вятърът свири, вилнее още от зори
и светът за промяна е готов.
Огнени листа танцуват за последно, ...

> "Сънувах те - бленуваща до мен,
> глава на рамото ми прислонила."
>
>> Пейо Яворов
Животът е, ...

Дълго търсих повехнали спомени,
колко будих заспало небе,
ала листите, с писък отронени,
сякаш черна ламя ги отне!
Не се стоплих от призрачни пламъци, ...

Когато си отивам, затвори
след стъпките ми плътно ти вратата.
И знай, че няма място за сълзи,
защото всички вече са изплакани...
Не казвай нищо. Може да боли, ...

Отречена любов, ненужен пламък,
угаснала свещица във нощта,
захвърлена е в срутения замък,
под купчината пясък на брега.
Затрупана, без въздух, онемяла, ...

Глава Първа "Изгубилите се магове"
Утрото разцъфваше, привличайки пак слънчогледите с ярките си, недокоснати от облаци, лъчи. Всичко живо сега даваше първите признаци за жизненост и радост, тъй като че ли се отблагодаряваше на огненото, енергодаряващо кълбо.
Гладко, лениво, на външно сякаш слузесто, ...

Вятърът свири
над мокрите покриви.
Идва зимата.

Да говоря ме е страх
за нещата, през които минахме.
Дори и да ме нарани,
сега е в миналите дни.
Всички карти изиграх. ...

I sit and wait
Does an angel contemplate my fate
And do they know
The places where we go
When we're grey and old ...

Днес си замислена, като хартия,
бяла и чиста, без гостенин - стих.
Как да те будя?! Как да те пия
сладко - заспала в среднощното Тихо?!
Изгърмя, изтрещя и се скъса Небето. ...