ВЪРНИ СЕ...
Върни се -
и прогони скръбта...
Сърцето ми
не може друг да обича!... ...

Иска ми се да имаше кой да ме чуе. Или да ме види. Дори да не издавам звук, всичко в мен крещи, че страдам. И те търся до мен. Замествам те с боклуци, с лутане, с безцелни погледи навън към хората. Да чувах животинските ти навици, за да се муся като глезла. От спомена за теб посягам в празното с дви ...

Да играем
на чисто
и твърдо,
по мъжки!
Знаем, ...

Това е то, което най-добре мога -
да те посрещам нощем от пореден запой.
За причина не питай, аз си знам защо те обичам,
дори егоистичен, само понякога за мъничко мой.
Но вече премина първата тръпка, ...

Защо сълзите текат, като няма да върнат времето назад?
Защо болката пулсира вътре в мен, а нищо не ме боли?
Защо мисля само как да избягам от този свят,
като случващото се сега не може да се промени?
Защо като изляза навън, един добър приятел не мога да срещна? ...

Съни ми се, майко, странен сън.
Съни ми се, че зора зори навън.
Мойто либе - първа гиздосия -
при мен иде, млада халосия.
Сълзи лее от вакли си òчи ...

Епизод I:
Маски...
- Сладък си...
- ... Имаш прекрасна усмивка...
- ... Искаш ли да се видим? ...

Лятна вечер. Седя пред монитора и се ровя из сайтовете в интернет.
Навън е прохладно, но приятно за разходка с любим човек.
До мен е телефонът, които поглеждам през всеки 10 секунди.
Тръпна в очакване да чуя онази мелодия, с която само той ми звъни.
Наближава нашият час и ставам неспокойна и малко н ...

Реквием за едно море
Реквием.
В името на живите!
В името на вечните устои!
Морето, ...

Знаеш ли, не мога да заспя... Не знам дали защото е пълнолуние, или просто това е една от всичките нощи, в които леглото ми се струва прекалено голямо за мен... Но не мога да заспя. Опитах... стисках очи, въртях се... дори сложих възглавници на твоето място, но не помага... Те не могат да ме прегърн ...

Накъде отива ли? Аз знам!
Отива натам, където...
13-годишни деца с високи токчета и оскъдно облечени пеят "I'm a nympho" в нощните барове. Около тях 30-годишни предрусали безделници се клатят в същия ритъм...
Мислиш, че не е нормално деца в 4-ти клас да са опитни пушачи, но съм сигурна, че ако ги пи ...

Недей, не си помисляй със клишета
от сорта "много си красива..."
препънал погледа си в пазвата ми,
да ми говориш за любов неустоима.
На мен не са ми нужни празни думи, ...

Любовта, тази стара измамница,
най-коварно си тръгна от къщата,
ходи гладна и мръзне с клошарите,
без да има хабер да се връща.
Трака ситно с артритните кокали, ...

От мен не искай да ти обещавам
грандиозност, чувственост и плам!
Не желай и да ти посвещавам
стихове от някой си поет голям!
В обич гласно няма да се вричам ...

Искам да съм капчица дъждовна,
да се стека по жадните ти устни.
От мислите - да съм поне греховна,
оставяща среднощ очите будни.
Перце да съм от лястовица бяла ...

Във всяко същество присъства страхът. Това е необходимо, за да оцеляваме. Страхът е първата реакция на ума, която изпраща на тялото, за да го предпази от болката и смъртта. Но когато този страх стане постоянен и неконтролируем, тогава той от защитник на живота не се ли превръща в негов враг?
Всяко п ...

Лято наднича
с очи на момиче,
слънчеви зайчета мигат.
Гларус помаха с крило...
Плажът, все още пуст, ...

Красиви недоразумения.
Топли откровения.
Студени откровения.
Сътресения.
Жертви. ...

Край мен си, а за тебе цяла вечност
не бях се сещал… в себе си вглъбен,
привикнал някак с твоята сърдечност –
довчера незаслужен дар за мен.
Живях щастлив и с упрека ти гневен, ...

Какво съм за теб, кажи ми -
едно нищо може би.
Ти никога не си ме наричал любима,
а аз те обичам, моля те, прости.
Любовта ми за теб не означава нищо ...

Как искам
да те видя на вратата си.
Разкаян.
Плачещ.
Милостив. ...

Разбирам. Може би не му е трябвала моята любов. Всъщност защо въобще си помислих, че му е нужна? Защо въобще повярвах, че знача нещо за някого? Защо изобщо дадох сърцето си на човек, който го разби на милиони парчета? Защо съм толкова наивна? Защо не мога да се позная? Защо се промених така, до неуз ...

Какъв поет съм - аз съм просто човек.
И рими сдиплени от кош не вадя.
Животът ми дотук не беше лек.
Раздавах се без мисъл за награда.
Пилях се в луди нощи хулигански. ...

Обличайки невидимите дрехи,
се връщам към началото на крайния въпрос.
По бримките на чуждите утехи
ще виждам случилото се на каменния мост.
Забавено, но все така забързано, ...

Групов пъзел при обучението по икономика
Разработил:
Евдокия Йорданова Колева
Преподавател икономически дисциплини ПГХТТ- гр. Пловдив
Глобализацията в съвременния свят изисква и глобализация в реалното образование. ...

Животе, поспри се
и дай ми ръка,
не викай оная с косата.
Дали ще нося кръста сама,
дали ще ме блъска съдбата. ...

Почуквате тихо по моя прозорец,
след секунди барабаните, удряте.
Накрая звукът ви се слива във хор,
мокър, носещ вестта за прохлада.
Приглушено стича дъждът ...

Наследство
Предците мъката си завещаха...
само нея бяха наследили,
надежда... и една усмивка плаха
- не им достигнаха за друго сили. ...

Как да откъсна душата си
нежно милувана
от твоите пръсти
как да ослепя очите си
насочени към твоето ...

На сина ми Николай
Сине мой, ти знаеш ли, когато
на птиченцата порастат крилата
и тръгнат
със политналото ято, ...

Две тела
Отразяват се очите в очи.
Устни, впити в мен.
Тела отдадени се сливат.
Души окъсани се вплитат. ...

Сам и тъжен аз вървях
Сам и тъжен аз вървях
през живота сив и скучен,
зъл, пиян, потънал в грях,
в плен на болка, смях беззвучен... ...

Изваля се... По-кратко от вик.
По-тихо от дъх на мушица.
И неделният дъжд мъченик
скърпи в длани примряла душица
– само капка по лист от лоза, ...

ЕМИГРАНТСКО
От щастие – и глътка – не отпила,
с надежда сляпа тлея... Жива клада!
Сърце оставих в Теб, Родино мила.
А сянката ми броди... Из Елада... ...