(Резюме)
В московското градче Южный парк става жестоко убийство, от необичайно естество.
По същото време в града се пренася да живее еврейската студентка Йокко Ноа.
Тя започва щастливо своя нов живот: Запознава се с нови приятели; завързва интимни отношения и т.н. Абсолютно нищо не подозира, докато ...

.................................
за цял един живот
предреченото
в храма коленичи - дими - мигът
в ръцете му дими ...

С-амо лъжи
А-нархия цари,
Д-овършиха ни може би,
И-змъчени в своите дни
С-тоим и търпим, ...

"Не искам да ти снема ореола
във времето, което се руши
от много вещество и малко воля."
"Молба" - Р. Радков
Днес на Времето вятърът слънчев през нас преминава - ...

По пълнолуние ставам
магьосница,
ясновидка,
на луната посестрима.
По сребърния дъжд гадая ...

И с усмивка фалшива така измамно щастлива, зад кулисите скривам всичката болка излишна... На сцената играя комедия поредна - смея се, пея, танцувам - толкова небрежна... Но свършва и тази пародия грешна... Поклон, пред публика безчестна... с усмивка фалшива... ахх... така измамно красива... А зад ку ...

Труден избор
(2 част)
... тя преглътна сълзите в очите си и се насили да се усмихне. Но тази усмивка беше тъжна и изпълнена с болка. Дори не можеше да се нарадва на хубавия ден. Сърцето ù се свиваше и в очите ù се четеше тъгата. И това продължаваше от онзи ден... Трябваше да го забрави! Той самият ù ...

Имало едно време човек, за който казват, че бил гениален, но късметът често го напускал.
Ябълката, любимият му плод, станал символ на качество в компютърните технологии.
От гаража до милиардите изминали едва десетина години и късметът решил, че е време да иде при други.
Но ябълката, неизменната, бил ...

С проблемите си справях се самичък -
не чаках да ме бутнат, за да скоча.
Засилвах се към следващо обичане,
решен, че този скок ще бъде точен.
Разпалвах много клади – не за вещици, ...

Кратка есен в очите на слепия.
Малък бейлийс. Танго за сакати.
Tя рисува! Рисува! Мразете я,
че сама пие кръв от кръвта си
... че отглежда хиенови кучета ...

‎***
Звезди от дъжд и вятърни порои,
презрени улици в нозете ми вървят.
През вечността ми ще намерят ли покой,
или завинаги ще спрат? ...

момичето
сънувам
очи на есенно море
душата на русалка
усмивка палава ...

Страхувам се, че времето прогонва
на твоя глас залудналия див копнеж
и в жадната ми саморасла нива
след бурите се спуска пак дъждец.
Веднъж била ли си ми нота дивна ...

ТЪЖНА РАВНОСМЕТКА
Опитват се да ми внушават,
че възрастта порок е,
и нагло да ме убеждават,
че стара съм и грохнала. ...

ЖАЖДА
По пътеката от звезден прах,
тихо посреднощ едно момиче
влезе във сърцето ми без страх
и без свян се засъблича. ...

(размислите на един бивш кладенец)
Отдавна искам да въздъхна
след всичкото си скърцане със зъби.
Аз - кладенец от трябване пресъхнал,
на място, тананикащо от гъби. ...

РИЦАРСКА ПЕСЕН
Побелях, остарях, хубавея...
А дете съм все още, детище.
Нямам банкова сметка. Е, нищо!
Имам песни и вятър ме вее. ...

Живея те, какъвто си ми даден –
като усмивка и като сълза.
И всеки изгрев твой ми е награда.
Не чакам и не искам чудеса.
Светът е пъстър. Някои летят, ...

Преди да си отидеш, отрежи
косите ми, запомнили дланта ти,
и устните ми някак изгори,
за да не пазят в себе си дъха ти.
Ръцете ми с вериги окови, ...

ПРИЗНАНИЕ
Признавам си!
И аз обичам да се заигравам
с капризната блондинка
Госпожица Ирония... ...

Насън или наяве,
две сърца видях,
две сърца кристални,
две сърца горещи.
Две сърца мечтаха за едно, ...

Майчино сърце
В очите ù напираха сълзи. Тя ги преглътна бавно, мълчаливо.
Ръка прокара в белите коси, въздъхна, после тихо си отиде.
Докосна леко дървената брава и цял един свят в нея се разля.
Събития отдавнашни тя спомни си. Прибра се, после тихо зарида. ...

Искам да летя из синьото небе,
да се чувствам като волна птичка,
като безгрижно дете.
От небето да паднат капчици роса
и да изтрият моята тъга. ...

Хляб
Жънат житото в полята,
берат машините зърната.
Хлябът пак узря.
Хората са с пот на челата ...

ЖИВОТЪТ ТРУДЕН
Животът труден
продължава.
Той носи радост
и мечти, ...

Раздялата е нещо, от което ни боли...
Остават само спомени красиви.
Дали отново ще се срещнат нашите души?
Дали ще бъдем пак така щастливи?
Ти отлетя... Останах аз сама. ...

Забравих усмивките си бели
върху платно от корабни въжета,
загубих мириса си на жасмин,
окапана в кал от думи.
Продадох дрехите си от цветя, ...

Душите ни са като манастир -
затворили сме в мрачници-килии
страдания и спомен, и немир,
камбаната на църквата ни бие...
и сипе звън в отшелници-мечти, ...

Лъжите
Пак съм тук, погребах ли мечтите —
блянове стихийни, невъзможни?
Стенат ли в безумие очите,
под истините мразени и сложни. ...

Вълните, галещи брега,
заспиват върху твърдата му гръд...
Дали към мене още търсиш път?!
Обичам те
и моля те: ...

Подрежда си нюансите дъгата,
кокетно ги извива в небосвода,
наднича закачливо през листата
и ми дарява приказна природа.
Постила ми пътека през росата, ...

Юрката понесе ударите на прехода по всички членове и алинеи.
И не само по тях.
Понесе ги и по точките и запетайките в тях. Както скептично си подхвърляше понякога, онождаха го по всички параграфи. Това, с годините ставаше все по-често. Отдавна никой за нищо не го бръснеше и той, ще не ще, започна са ...

Луната се криеше в яката на възвишението. Дремеха звезди зад Джан баир. Острите зъби на иманярските кирки разбиваха на късове пръстта. Нарязани като вени, прекършените макове, лежаха в изронените жита. От прокопаната галерия лъхаше хлад. Подземните ходници завъртаха азота, наркозно, някак до безсъзн ...

Аз остарявам като птица,
която гмурка се в небето.
В прощално-мократа зеница
тъга с последен поздрав свети.
Аз остарявам като цвете, ...

някога земята ще се надигне
да я посрещне
студена влага ще докосне дъгата
изящна дъга
на женски гръб ...

Шепотът на морските вълни,
от брега укротени със нежност!
В корали скрити живи звезди,
капчици синя безметежност...
Не напомня ли всичко у тебе ...

В нозете ми умилкват се вълните
на реката, погалена от вятъра,
долавям воплите на дните,
стопили се в житейското ми бягане.
Лъкатушещата сянка на върбата ...