Любовта ми набъбва, расте ли, расте
с осем капки във час, с десет глътки на ден,
с всеки жест на наивните наши ръце,
с всеки допир на чистото в теб и във мен.
Вътре в мойта душа има остри скали, ...

The scars.*
" The scars of your love remind me of us
They keep me thinking that we almost had it all
The scars of your love, they leave me breathless
I can't help feeling we could have had it all " * ...

Чувствителен и страшно горд,
обагрен с радост и печал,
към егото изваял брод
и мъдри истини прозрял,
дълбок като простор - небе, ...

Събуждам се от неясен тътен. „Пак ще вали” - предвидливо се завивам презглава. От дете се страхувам от гръмотевици. Преживяла съм едно земетресение, един потоп, два фирмени фалита и един преход, продължил двайсетина години.
Сега, като се замисля, най-хубавото е, че останах цяла. Някъде оттогава дати ...

Време е
Аз съм всичко за теб –
и жена, и любовница.
Аз съм смъртният грях,
доброволна затворница, ...

Влажно е! Навън вали.
Стреха над облаци и дъжд
завеса от огромни капки
мокрят...
изправен непосилен мъж. ...

Със всичко свиква се в света.
Все мислех,
че не мога
да свикна с тая самота,
изпитвах страх, тревога. ...

Палаво момченце
с русичко перчемче.
С очи зелени,
весели, засмени.
Сутрин щом се буди, ...

Студено е, красиво, но и тъжно,
една мечта умира под снега.
Отмина детството, пораснах,
не вярвам вече в чудеса.
От ангели замлъкна хорът, ...

Бъди букет, уханен цвят,
река от страсти и магия.
И устните ти да са цвят,
от който аз да се опия.
Бъди ти огън и вода, ...

Един от нас в огъня ще влезе,
един от нас ръка ще подаде,
любовта ни след това ще пламне,
сърцата ни в едно ще събере.
В нашите сърца искрица има, ...

А старата жена доеше крава...
А старата жена доеше крава,
глава забила в хълбока ù черен.
Със сетни сили в крехкото си тяло,
изстискваше от вимето вечеря. ...

Ръцете твои нежни
по тялото си усещам още
и твойте целувки страстни
изгарят кожата ми даже!
Влудяваш ме, възбуждаш ме, ...

ИЗЛЕЗНАХ НА ДАЛАВЕРА…
Излезнах на супер далавера,
купих си чисто нова гарсониера –
там на двайстия етаж
до магазини “Бриколаж”… ...

Роди се тя,
една звезда,
и умря в мрака на нощта,
тук и сега,
без капчица тъга!

Да те забравя? Няма да е лесно.
И не защото си незабравим.
Въпросът е, че те обичах честно
и истински – без маска и без грим.
И просто още раните ми парят, ...

СОНЕТ ЗА НЕЯ!
Аз виждам как очите ти ме търсят
и как ме мами твойта знойна плът.
Велика страст душата ми разтърси!
Фантазиите ми към теб летят… ...

Сияние
Дордето ти звездите в шепи сбираш
и озаряваш своето небе,
аз тука от полярен студ умирам
и ревност чак до дъно ме гребе. ...

Страхливец
Сезоните минават бавно
а с тях избледняват и
чувствата ми към теб.
Дълбоката рана ...

Любовта ми в неведение я заключи.
Като игра на зарове сега я проигра.
Освободи ме! Не захвърляй ключа!
Чувствата ми нямаш право да раздаваш!
Освободи ме! Нека се справя сама! ...

Дневникът
Разказвам тази история на себе си. Искам да я изслушам отново, все едно не съм я преживяла, а после да я оставя да пожълтее в страниците на тетрадката. Няма да я съдя строго. Няма да я идеализирам. Опитвам се да не я драматизирам. Най-трудно е да разкажеш нещо на себе си.
Аз съм човек. Аз ...

Прегръщам мрака,
приятел ми е верен,
изповядваам се на него.
Загърбих светлината
и тя ме пренебрегна, ...

В пустиня бяла пак се лутам плаха аз,
избледняла като онзи хермелин.
Нощта пристъпва в своя първи час
и в миг аз слагам пак фалшивия си грим.
Измамна също е одеждата ми ярка, ...

Душа самотна
пътя ми пресече.
Неземно-чиста.
Слънчево-ранима.
Проплакват струни... ...

Ето я, пристига, облечена в бяло,
коледната нощ, завита в одеяло.
Заобиколени от камбанен звън,
летят детските мечти навън,
избледняващи в очите хорски, ...

Трудно ми е да говоря...
като няма за какво.
Трудно е да кажа
каквото и било.
Затова мълча и си рисувам ноти ...

Силата на неизказаните думи, на неразбраните чувства, на горчивите сълзи и дълбоките разочарования, които крия от света, срина вярата ми в истинската обич, онази искрената, която би трябвало да е причина за безброй усмивки. Какво да направя сега, когато дойде моментът, в който се страхувам да обичам ...

Научих
Научих, че колкото допуснеш хората до себе си,
толкова повече те боли за тях и си уязвим!
Научих, че не е хубаво да обичаш сляпо,
защото излезнеш ли от слепотата си, ...

Ту хвъркаш високо нагоре
и даваш надежда за вяра.
А ето след ден си си ти,
вечно оплетен в плява.
И пак повтарят се твойте игри, ...

Мъгливата ноемврийска нощ се бе спуснала в София и напомняше за наближаващата зима. Улиците в квартала бяха призрачно пусти като за 2011-та година, само от време на време се чуваше лай на бездомно куче или аларма на автомобил. В такава вечер почти на никой не му се излизаше, всеки гледа да се свърти ...

някога
се опитвах
да стопя в шепи
топките мръсен сняг
днес ги прекрачвам ...

Ти си сън на самотна вселена,
недокосната с мисли и с ум,
ти си чувство - за дива промяна,
проехтяло с дванайстия звън.
Ти си миг от целунато време ...

Посветено на приятеля ми “С” от ордена – “Звездни сърца”
И тази вечер звездоярка
ще търсиш смисъла на същността.
И някъде в безвремието ще се мярка
копнежът ти по любовта. ...

Любота ти беше преклено много,
за да мога да я понеса.
В изоставената ни бърлога,
под овъглените ни небеса,
ти късаше на пеперудите крилата. ...

Ти си всичко, което търсих, за което тъй силно мечтах...
Ти си този, който успя да върне усмивката на лицето ми...
Ти си този, който премахна преградите на недостъпното момиче...
Ти си този, който завладя мислите ми...
Ти си този, който само с поглед ме изпива и без сили му се отдавам... ...

ГОЛЯМАТА БЛУДНИЦА НА СВЕТА
В „Откровението на Йоана Богослова – Глава 17“ от Библията се споменава за Голямата Блудница, която ще властва в света и на нея ще бъдат подчинени царства и царе. Много тълкования са правени и най-вече от християнските учения, за да се разкодира този образ, описан в Библия ...

Научих се да не очаквам...
надяваш ли се, после те боли!
Любовта си предварително оплаквам,
убивам я преди да се роди!
Научих се и да не вярвам в думи, ...

Миро се спъна в купчината стари вестници, стоварени току пред вратата, политна в тъмното, подпря се в последния момент на отсрещната стена и притихна сломен. За малко да си разбие носа в тая зловеща тъмнина, натежала от стара печал, но въпреки това не намери сили да запали осветлението. Остана така ...

Вали. И утрото сънува
заченатите сънища от вчера.
Балансирам,
върху люлеещото се въже
на дрямката ...