На вашето внимание - част трета на "Тиквичките..."
Б.
- Нека поне да се опознаем! Не сме си толкова близки… -
Отговаря Последният Говорещ поглед – Пък и заради приятелката ми не се обръснах… Сега… Де да знам? Трябва и с нея да говорим…
– Говорих! – Казвам с възможно най-невъзмутимия си тон, защото з ...

Очите ти са…
кладенци дълбоки,
жадни от горещо лято.
Усмивки тюркоазени
на душа небесносиня. ...

Не можеш да заспиш ли? Ей сега
чудна приказка ще ти разкажа,
за момче, момиче и една звезда
(даже мога да ти я покажа).
Лутали се две самотни, ...

Времето беше прекрасно, не много топло, точно както го харесвам. Реших да се поразходя. Паркът се намира на около километър от апартамента ми, така че стигнах за десетина минути. Отправих се директно към езерцето. Две патици пореха бавно гладката му повърхност. Погледах ги известно време, после прод ...

Трудно бе да се изправиш, когато си бил повален не веднъж! Трудно се свиква с мисълта, че сам трябва да се грижиш за себе си и няма на кого да разчиташ в трудните моменти. Но аз се бях научила. Свикнах с отсъствието на мама, свикнах със съжалителните погледи на хората, когато ми оставяха понякога по ...

ТИ БЕ ПОСЛЕДНИЯТ...
Ти бе последният,
който обичах,
макар поредният
да се заричах… ...

Дошъл пред Звездната врата,
във мен бушува Любовта!
Изгарят ме езици огнени,
а лава в моето сърце клокочи.
И дим в душата ми се вие, ...

Младежът безспорно беше красавец. Точно от типа, който жени като съпругата му обожаваха, а мъжете на неговата възраст инстинктивно ненавиждаха. Самоувереността му се базираше на мускулестия релеф на фигурата му и по всяка вероятност - на липсата на мозъчен такъв. Иначе едва ли би дошъл при него с бе ...

След Асеновград Чепеларската река (още Асеница или Чая) - 20.08.2011
Познатата поляна, на която и преди сме ходили с Дуда, но само за по няколко часа, понякога с кучето! Тя се намира над поляната до реката, но там земята е влажна за палатка. Аз вече се бях обзавела с туристическа раница и туристичес ...

Надявах се, вълна подир вълна.
Талази от вода, убити в пясъка,
и пяна от горчива тишина,
в напразни океани от очакване.
Завръщах се при тебе отдалеч, ...

Бяха лудост красивите шепоти,
всички думи се сляха в една.
Аз танцувах в очите ти, немите,
ти рисува по мен любовта.
Беше дръзко да гоним мечтите си ...

Ще поспра - светлината отсреща
те издава, че си тук и не спиш.
Не говоря и не каня на среща.
Търся обич и ласки дори.
Любовта ми е всичко - ще кажа, ...

Подлезът
Абе, ти кой си?
Аз ли? Аз съм подлезът!
Кой подлез, бе?
Ами този, който в края на улица “Загоре” хваща десния ù тротоар за ръката, гмурва се под булевард “Цариградско шосе” и се изсипва в Борисовата градина. ...

Прекрачих прага на погубващите чувства,
макар да знаех, няма връщане назад.
И спомените за изгарящите пръсти
ме преследват всяка нощ. И в ад
се превръщат дните, а животът - в кошмар. ...

Красиво и
самотно
е да си
сляп в страната
на ...

Ръката на Твореца
Една Невидима ръка из въздуха рисува
без четка, палитра и бой.
Духът Божий с Бог Син и Бог Отец общува,
рече Бог: "Нарисувай на света очи!" ...

Кой ти махна поредната маска,
силен вятър ли нейде отвя,
с криви нокти в сърцето ми драска,
за да влезе поредна тъга.
Аз билета кога съм платила ...

Недей разравя неугаснали жарави...
Защото по-вече от тях боли...
Дори за миг не ме пожали,
когато във живота ми се появи...
НЕ ИСКАМ ЖАЛ! Не искам, чуваш ли?!... ...

Някога мразех съботите. Мразех ги до онази, в която съдбата ме срещна за пръв път с Доротея. Тази среща преобърна живота ми в посока, съвсем неочаквана и за самия мен, вдъхна ми сили за ново предизвикателство и ме зареди с огромна положителна енергия. Но затова ще разкажа, когато му дойде времето.
В ...

Аз утре няма да съм тук
Аз днес съм тук и съм красива.
Ти ме обичаш, както ме обичаше и вчера.
Но утре няма да съм тук. Ще си замина.
Ти утре ще останеш да носиш спомена за наш'то вчера. ...

ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ
Една виртуална нелепа любов ме катурна
със страстта на Месалина
и като безмилостна буря
безпощадно през сърцето ми премина ...

Не те коря
за грешки
сторени
и премълчани
нежни думи... ...

Хари Потър.
Джеймс Потър.
Аз не бях точно принц на бял кон
и за рицар със броня не ставах.
Не бях за представата „съпруг, деца, дом”, ...

С духа си надживяваме страсти,
по пътя на любовта не съм сам.
Изпълваме всеки миг с щастие
и с нестихващ пролетен плам.
Аз съм вятърът на верността, ...

Снегът се топеше и замръзналите ручейчета рукваха като малки чешмички. В тях плуваха пъстри, още недоизгнили листа, които бяха останали от есента. По лекото течение на поточетата се чернееха клончета. На едно такова клонче бе кацнало мъничко врабченце,то едва се крепеше право и си чикаше. Малки пръс ...

Старецът и мечката
Някога мечките и хората се разбирали много добре помежду си.
Веднъж един старец бил на двора си и садил репи. Докато работел, изскочила мечката. Тя го попитала какво прави на нейната нива. Човекът отвърнал, че сади репи. Мечката му позволила да остане, при условие, че щом посадено ...

James Morrison - The pieces dont fit anymore
I've been twisting and turning in a space that's too small
I've been drawing the line and watching it fall
You've been closing me in , closing the space in my heart
Watching us fading and watching it all fall apart ...