Ако те въздъхна, знам, че ще изстина.
Иначе - остава да се пръсна.
Толкова преглъщах да те имам,
толкова се впивах в пръстите ти,
че останаха без усет и без чувство... ...

Изпробване
Ти ме изпробваш, любов моя,
искаш да знаеш дали моят живот
ще се слее с твоя,
нашата любов нека ...

Цвете съм. Червено! Пръстите ù - меки и топли, с перлен маникюр - обгръщат стъблото ми.
Иска да ме подари на Него. Тъжно ми е. Искам да остана при нея. Да слушам мислите ù. Харесва го! Последния път летяха с някаква пелерина.
Ако отида при него, той ще ме потопи във вода и ще разказва на приятелите ...

ЛЯТО
Бърза лятото…
Пак си отива!
Есента – пъстър
спомен тъче… ...

Обич, война и мир!
Всички те се насочват към
кървавия пир.
Кръста носят в сърце,
мечове блестят в ръце. ...

Ах, ти - глупаво, суевeрно момиче -
нима си помисли, че има любов?
Че принцът някъде чака,
а не мъж... жесток и суров.
Нима повярва в „заживели щастливо ...

Най-прекрасната от всичките магии
Непостоянна като есенно небе.
Фатална, сериозна, романтична.
Понякога наивна като мъничко дете.
А друг път - гневна, даже иронична. ...

Едно море се вряза във брега си,
защото го обичаше безкрайно.
Едно море се сгуши в любовта си,
прошепна най-дълбоката си тайна.
И мокрият му шепот стана залив – ...

Не знам дали, ако прочетете новата книга с разкази на Петър Марчев, ще промените мнението си за съществуването им. Някои вярват, други не. Но пък заглавието ”Извънземното от Долна Митрополия” звучи достатъчно абсурдно и дори подвеждащо. Защото всичко, за което авторът разказва, e взето направо от ис ...

прибира въздишките
и чака
гласът се удря в мрамор
черешите погалва с поглед
припява ...

Не те питам къде си и с кой си
и себе си дори не питам...
Твоите отговори потопи ги в безкрая,
щом моите вече си зная...
Да отговаряш, без да те питат; ...

Пробуждане
Подарък чер по късна доба
гравира кръст в око на скитник –
живот, залостен в спомен-битник
от градоносна, зла прокоба. ...

На Земята не ми провървя,
все храних надежди напразни
и с тях напразно живях
в дните си еднообразни.
На Земята не ми провървя, ...

Отново лятна нощ е и отново ти
ограбваш мислите ми тихичко... Крадец!
Аз вкусвам устните ти в тъмното дори
и те усещам като полъх на ветрец...
В съня ми появяваш се, а пък те няма ...

Eдна малка прозрачна капка може да съдържа толкова много спомени, емоции, тя може да причини онези чувства на тъга или радост, може да те накара да се усмихнеш или да се натъжиш, тази малка кристална капчица може да бъде украса по листата на цветята, като колие на някоя принцеса или пък може да бъде ...

Изворът на белоногата
е развъдник на... акули.
...Вият в мене
ветрове, когато
всички спят. ...

Кой блондинките осмива!
Я да си мълчи!
Няма нищо по-красиво
в моите очи!
Ни доцент, ни бакалавър, ...

Let us pray
Heavenly Father, hear a nigga down here
Before I go to sleep
Tell me, who do you believe in?
Who do you believe in? ...

This goes out to all the children
All over the world
This one's for the children
Children of the world
Come a little closer now ...

Чувствителна съм, да, не си ли бил с жена?
Чувствителна с поглед свой,
ако ме погледнеш и го видиш – просто си герой.
Не всяка се нуждае от лъскави коли,
от подаръци, ...

Ей го пътя. Един.
Хоризонтите много.
Само мъж, дом и стих,
и небе босоного..
Моя правилен изказ ...

Претъпкан от смисъл ураган ще завие
и семе, посято с любов, ще затрие,
и мислите черни в небето ще пръсне
и светлите спомени с тях ще поръси.
Не искам буря, не искам силна стихия, ...

- Една голяма гроздова, гарсон.
За пържоли не стигат парите.
Зъзнат мечтите в износен балтон.
И безвремие дните изплитат.
И завързвали мигове лични, ...

Не питай, чедо, как се обича,
не питай – отговор верен нямам до днес.
През моята призма любовта е една,
а за тебе тя може да бъде различна.
Не питай ме, чедо, колко боли... ...

… топи се сянката ми по релефа на лъчите ти…
Нямам изненади, Кралю Слънце.
Душата ми е каменна утроба.
Не я откупи Дяволът. В просъница
дочух как тества. Неуспешна проба. ...

Много думи изписах вече
и писалката съхне, май.
Ще подкупя рижата вечер
с аромата на липов чай –
моля, прося със сетни сили, ...

Няма нужда да те видя, за да знам, че ме обичаш.
Аз само искам да знам, че си там.
Не е нужно да ме чувстваш...
Да докоснеш сърцето ми...
Аз само искам да знам, че те е грижа за мен! ...

Глупаво ли е да си добър
във този свят безбожно сив и тъжен
и да приютяваш под своя чадър
хора, на които после не си нужен?
Глупаво ли е да вярваш в чудеса, ...

И така, поредният слънчев ден, поредният лек ветрец, леко галещ повърхността на водата, поредното камъче вътре... и кръговете, по дяволите, колко кръгове!
Седях аз, отново забравен от бога и съдбата сам на своя мост. Гледах как се образуват поредните окръжности и продължават своя път в безкрая, голе ...

Съдбата си играе със моето сърце,
разбива го на късчета, събира го с ръце.
Издухва го към вятъра, отвя го той за миг,
морето го погълна и се изгуби моят лик.
Лесно е да бъдеш нечий ти любим. ...

Ако тръгна надолу, към горния край на нощта,
всеки звук в тъмнината ще има цена на мълчание.
Всяка тясна пътека широко ще влиза в света,
като звучна плесница, в сърцето на глухо незнание.
Ако бягам назад и напредвайки пак изоставам, ...