Ти още махаш от висока трибуна,
докато минаваме пред теб по-малки
и от зрънца ориз.
С очи те "целуваме" ние, жалките,
горещо ни става в душите, ...

Рисувам облаци в съня си
и жално трепка моята ръка,
болезнено мълвя си
кога ще свърши нещастието по света.
Дайте ми вълшебна гума, ...

Търсят се във вечния мрак.
След всеки пламенен зов
в душите им грейва зрак –
надежда в този свят суров.
Нежно ръце се преплитат, ...

Мълчиш. Превърнал си се в облак.
От синьото не ми остана нищо,
но аз във тебе ще се гмурна
и в дъжд от думи ще те плисна.
Ще сипят небесата всяка ласка, ...

Крайчеца хляб,
който изяждам сега с респект и наслада,
някога хвърлях!...
Днес и да искам не мога…
И си спомням словата на баба, ...

обичам
тихите дни,
когато, с копнеж по вчера
и за утре мечти,
някак кротко тече си ...

Ще бъдеш вятъра в косите ми обичан
и дълго чакан да разпръсне самотата.
С копнеж да съм желаното момиче
и по-добра за теб от Светлината.
Да ме измият хиляди морета, ...

ДЯДО
“Дядо” – казва малкото дете.
“Дядо” – казва малкото ми внуче.
Дядо детски приказки чете,
дядо на добро ги учи. ...

Не тъгувай, луна,
ще разплачеш и мен,
тази нощ съм сама
и на теб съм във плен.
Не проливай сълзи, ...

Заради тебе избягах от Ада.
Не съм очаквала нищо в награда.
Не съм се молила да ме обичаш.
Заради тебе превърнах се в птичка.
Не съм ти търсила сметка за нищо. ...

АКО НЯКОГА
Ако някога решиш да си заминеш
и никога да не погледнеш ти назад,
като последен лъч - през мен ще минеш,
отивайки си с есенния златен листопад. ...

Тичай, Ади
Ади тича из полето.
Гони вятъра детето.
Тича през треви зелени
и е мокра до колене. ...

Гроб след гроб
копае гробарят,
отишъл си е нечий живот,
Смъртта е Господарят...
Човек след човек ...

В градината ми облаче изгряло –
едничко сред зелените дървета.
Не облаче, а вишничката бяла
нощеска е разтворила цветчета.
И сякаш е нагиздено момиче – ...

И дълга беше жаждата за ласки
и дълго времето преспивах, знам...
Сега, свалили театрални маски,
се смеем на моминския ми свян...
Недей се смя... недей се подиграва, ...

Знаеш ли, всяка вечер, преди да си легна, си мисля за теб... В мислите аз винаги съм тъжна заради спомените, които ми остави, но после се появява тя... лъчезарна, както винаги, красива, примамлива и неустоима твоя усмивка и като щракване с пръсти слага моята на лицето ми. Да, усмивката се появява, н ...

Редът е скрит сред хаоса от планети.
И всички рими са разместени, безцветни.
И всички ние сме поети от запаса –
а думите ни страдат от скорбут.
Със кислородна маска на уста ...

Поне започнатото да довършим
Защо ли още вдигам телефона
и очаквам да се обадиш ти,
като отдавна за мен си само спомен,
от който много ме боли... ...

Чисти се спомени реят
нежно с крилата на птици.
Още у мене живеят
с блясък на детски зеници.
Светли в сърцето ми греят ...

Не зачевай по изгрев луна -
много нощи луна ще отглеждаш,
за да бъдеш в живота сама
и сама да си път и надежда!
Слънчев лъч е добрата съдба, ...

Имаш мен.
Имаш всичко и... нищо:
вкаменена в прашинка сълза,
утаила глада за обичност
в изкрещяна наум тишина. ...

Ти ме взе просто така!
Събра ме от дъното.
Посегна с длан към пръстта.
В дланта си, времето от нея отся.
И утаих се –досущ пълзяща змия! ...

На парцали накъсах деня си.
Що за ден?!
Съжаление?!
Никакво !
На подметка осъмвам! ...

Ако трябваше да умрa...
Ще можех ли да тe открия отново?
Събуждайки се с тeб в моите ръце,
докосвайки топлите ти устни...
Ако трябваше да умрa... ...

Черен океан, погълнат в мъгла...
... гъста, бяла, прилична на сняг.
Бушува буря, надига вода,
отрова забърква на морския бряг.
Черни вълни обръщат се страшно... ...

Разказ на ужасите!
Категорично се забранява да се чете от лица под 18 години, лица със слаби сърца или лица със слаба психика, заради острите и вулгарни похвати!
Той я имаше! Тя бе негова тази вечер, само и единствено негова. Беше чакал този миг години наред, които му се струваха като векове, дори к ...

Култивирана любов
Любов ̶ понятие от памтивека,
страна във всеки дуализъм,
любов ̶ пренагодена от човека ̶
към неговия егоизъм! ...

Не ще мога да затворя пак очи,
дори и пламъкът в мене не угасна.
Тишината пагубно мълчи
как тялото ми по твоите устни се прехласна!
Не ще мога да затворя пак очи, ...

Само толкова
Да усещам горещата,
силна ръка
да потрепва на моето рамо
и разкрива вълшебното ...

Наслушах се на млади политици
Напатих се от хитрите крадци
Нагледах се на нови мерцедеси
На всяка крачка долу подлеци
Това е подъл див капитализъм ...

Научих се да бъда пример.
Да помня,
да разбирам,
да владея.
Научих се да бъда сила. ...

Не ще ми стигне времето...
Да свърша имам толкова неща,
а времето не ще ми стигне –
ще пламне трескавата ми глава
или сърцето с грохот ще изригне. ...

Бе утро над смирената река,
когато с тежки стъпки прекоси я
на изгрева стихийният пожар.
И с думите на новия месия
разбуди птица и дърво, и трън, ...

Безпръстни са нощем понякога мислите
все натрапват на прага избрулени истини
някак дълго окапват и все недостатъчно
и болят от стаеното всички понятия –
като думи занитени в празен бележник ...

Понякога,
когато няма никой около мен.
Аз плача.
Защото съм усамотен.
Сълзите, които аз роня, ...

Полудя ли, сърце, че ме връщаш при него?
Нима не нарани той и твоето его?!
Нима не заби в теб до дъно камата,
не, не тупкай, сърце, и не скланяй главата.
Любовта изхвърли, тя е днес непотребна! ...