По дирята седефена на охлюви бездомни,
проблясваща от пулса на забулена луна,
загърнат в шал от шепота на борове вековни,
е скрит параклис със аязмо, в скут oт тишина.
Пътеката се вие като букла пред девичи поглед – ...

- Та така, тия монополисти ЧЕЗ все се мъчат да ни излъжат. При нашата лозарска могила сме си направили кооперация и електрическата мрежа си е наша собственост. Ние си отстраняваме повредите, ние си сменяваме стълбовете, ние си водим инкасирането. ЧЕЗ са монтирали един цифров електромер в нашия трафо ...

Момче, пак в плитката
вода се удави...
Правиш се на герой, а?
Да се превърна ли
отново в Господ, ...

Имам нужда някой просто да ме хване за ръка и да ми каже
"С теб съм"... Имам нужда просто от една подкрепа... Усмихвам
се и въпреки че почти нищо не върви, въпреки че почти нищо
не е наред, усмивката ми е истинска... Тя е единственото, което
ме радва... Единственото, с което мога да зарадвам хората ...

Най-тихо е след дъжд. И след обида,
(търкулнала се по безумни устни).
Безочлива, нахална и горчива,
сърцето нежелаеща да пуснe.
Горчива като стогодишно вино, ...

Елена Димова
Аз звездичка съм красива,
при вази ида като самодива .
Ида от галактика голяма,
ида като знатна дама. ...

Ръкавицата в този дуел (а не дует!) беше хвърлена от дамата -- какво да се прави, времената са такива. Излишно е да казвате кой превод по ви е харесал, на нас ни е ясно, че безкрайно големи величини не могат да се сравняват.
Историята ни задължава да ви запознаем и с превода на Георги Рупчев, публик ...

Колко дълго те търсех, любов...
Припознавах се толкова често...
Толкоз кратък е този живот...
а надеждата с теб да се срещна...
... в мен умира... ...

Нахвърлям се – жена не виждал,
да търся меката ти плът,
възбудата във мен приижда
и дрехите не ще я спрат.
Но ти недей! Не се събличай! ...

Пък вчера моят Мечо
води ме в гората.
Зад дърво аз зърнах
Лиса опашата.
Там мила Рунтавелка ...

Ти и аз
Ти ме повика,
но аз си тръгнах.
Ти ме последва
и аз се спрях. ...

Животът ми не беше стих,
а лодка
в бурното море.
Примамваше я залив тих,
но тя не можеше ...

Марамунгел! "Това пък какво е?", ще каже непредубеденият читател? Някаква пълна глупост и измишльотина на човек, който няма с какво да си запълва времето и с какви глупости да занимава хората.
Възможно е. Във всеки случай няма да ви се разсърдя, ако решите такова нещо, както не бих ви се учудил и ак ...

Високо над скалите, по левия бряг на реката, пълзеше коларският път. Провираше се през поляните, покрай опустелите овощни градини и дерета. Люляковата гора разпъваше гроздовидни, тъмновиолетови съцветия. Слънцето се вмъкваше между тях и се губеше под скалните венци на пещерите.
Между камъните на ста ...

Събуди се, скъпа моя, отвори очи,
утрото пристигна и чака на прозореца...
Виж златните слънчеви лъчи!
Тъй сладко спиш и усмихваш се насън,
на малко ангелче приличаш, ...

Не мога до днес да намеря
най-хубавата наша дума,
че стигнах своята химера -
отново в тебе да се влюбя,
с теб обичта си да споделям ...

За миг всичко притихва. Малката лилава Светлина подскача по машината и се стопява. След себе си оставя приятно ухание на нещо пролетно. Лек шум на отваряща се книга привлича слуха ми. Затварям очи и се концентрирам. На фона на бяла светлина виждам отворена книга. В дясната ù страна беше запален желе ...

Защо трябва да започваме да говорим за криза само когато с ужас забележим, че джобът ни изтънява, когато мизерните ни спестяванията все повече и повече се топят, като докоснат от слънцето сняг, когато започнат поголовните съкращения на работните места или борсите да се сриват тотално, когато започна ...

Има ли дим, когато гори?
Има ли облак, когато вали?
Има ли болка, когато има сълзи?
Има ли?
Зависи от това как чувстваш се ти. ...

Луднала навярно като теб съм, ветре.
Вместо да дожъна жито за хамбара,
хукнах по следите севера да гоня
и го диря още, все тъй неуморна.
Той да охлади устните ми жарки, ...

Нощта отива си, а аз не мога да заспя!
Мисли ме тормозят всяка вечер.
Ще мога ли без теб да продължа?
Да те оставя от мен да си свободен.
Знам! Казвал си ми, че не си готов! ...

Животът чезне като вик,
във гърлото на тишината,
а ежедневният му щик
със всеки хлът убива вятър...
Във устрема си - уловен, ...

Остани като сън - от любимото лято
разпилял във очите ми - капчици дъжд.
Остани като птица - от дивото ято
очертало лика ти - над буйната ръж.
Остани като вятър танцуващ в полето, ...

Поспря за малко. И си тръгна.
Като от щанд за втора употреба.
Повярвах вече. Не съм първа.
(Прогледна истината - кривогледа).
Не тé чакам! И не плача. ...

В сърцето на Балкана тъй отдавна –
на свято място – град е построен!
Предците ни нарекли са го Трявна,
благословен от Петър и Асен!
Божествен кът от Търновското царство, ...

Кристалчета са сякаш твоите очи -
блестяща влагата във тях попива,
дори когато погледът мълчи,
във тях се отразявам аз красива...
Кафява мекота от тях се стели, ...

Полъхва вечер - нежна и вълшебна...
И пак запяват птици и щурци...
Красива песен, от любов родена,
и днес вълнува светлите души...
Певец прекрасен за любов жадувал. ...

Вали. Бавно, бавно вали.
Заспиват под снежна постеля бели спомени.
Тихо е. Без цвят и глас.
Всичко заспива.
Умората разстила своя шал. ...

Започна забавно и уж на шега,
но ти ме подведе в играта.
Промъкна се тихо и стреля в гърба
и паднах ти в краката.
Любов ли е? Лудост ли е? Какво е? ...

Ако всичко в живота се плаща,
ако болката има цена,
то тогава недей ме изпраща -
аз платих да поставят стена.
Да ме спира, щом пак устремено, ...

Полумесец
Бял полумесец изгрява,
небето нежно озарява,
красотата му неусетно покорява,
неописуемо удивлява, ...

Тя е толкова, мъничка, Господи,
погледни я, като птичка e лека!
Та с подбити петички и боса
да не ходи по тая пътека
към рая ти – вдигни я на гръб. ...

Вечер по тъмно се гонят светулките
с бляскаво нежни очи от сатен.
Лутат се в мрака си, търсят милувките
на безграничния пролетен ден.
Цъфва надеждата в бяло облечена ...

Разбрах, балонче мое,
че искаш да летиш.
Но, моля ти се, малко
при мен да постоиш.
Да идем с тебе в парка, ...

Вярвай ми
и аз ще ти вярвам,
както на никой до днес,
дай ми капчица нежност,
за да получиш море. ...

Нощта е безпорядъчна -
в дискретното изнизана.
Прокрадва се загадъчна
усмивка Мона-Лизена
по възлестата скупченост ...

на Константин
Не се ли сещаш от време на време за нас? За онова, което имахме.
Защото аз си спомням красивите моменти на щастие, изпълнени със смях, с любов.
Липсват ми. Тогава бях щастлива. Но откакто замина, аз не съм същата, няма я усмивката ми.
И ти посветих тези редове: ...

Върху пръстче на Мартинка
кацна мъничка калинка.
- Литни - каза Мартинка -
към красива градинка!
Намери си дружка, ...