“Oh, Lord, behold my sin! Behold!”
Елена Алексиева – „Записки на флагеланта”
Зографът е сляп и бродира абстракции.
Безпаметно вие тъгата в палитрата.
И Господ е само случайна атракция ...

Не унивай...
Не унивай ти сега,
а помни, че по-щастлив ще си
в мига, щом нова зърнеш ти,
но за мене, моля, забрави! ...

Събуждам се с аромата на твоето тяло -
две отделни части на едно неразривно цяло.
На терасата, унесени от аромата на кафето,
не чуваме крясъците на детето.
Проскърцва тежко столчето под мен. ...

не се страхувай в тъмното, любими.
аз съм там, обвита в голота.
чакам само ти да ме откриеш,
за да събудя с устни в теб страстта.
потърси ме с поглед, с пръсти потърси ме - ...

Арета чакаше на гарата. Тежките куфари, които носеше, се впиваха с тежките си дръжки в нежните ù женски ръце. Не смееше да ги пусне. Наоколо винаги дебнеха хайдути, които чакаха някой да се загледа на различно място. Затова и момичето бе така предпазливо. Тя бе височка, руса. Тялото ù бе стройно, кр ...

Повярвах си, че съм поет
и станах рано – в шест без пет,
изпих кафето си, закусих,
но... музата ми се намуси –
останала без сандвич, да, ...

Да, може да се каже, че той е най-добрият ми приятел. От години. Човек, комуто мога да позвъня и посред нощ, ако имам нужда от помощта му. Или пък просто от компанията му, за да се напием, например.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязва ...

На Любомир и Илко
По стената знаци разни
внукът ми с молив изписал.
Да ги разчета напразно
все се мъча. Той ги писал, ...

Ставрос се пробуди внезапно от необичайния шум, идващ някъде долу, от кухнята. С мъка отвори докрай очите си и погледна към часовника на нощното шкафче. Беше вече обяд. Това поне е обичайно. Едва стана от леглото с натежала глава и залитайки, заслиза по извитите стълби. Повдигаше му се. За кой ли пъ ...

Това стихотворение е римейк на старата ми творба "Душа", посветена на моята колежка Джанан
Стихче исках да напиша,
исках в него да опиша
твойта хубост, красота -
невъзможно бе това. ...

Тази вечер ще сипя във чашите
залез огнен и бурно море
и за тебе ще вдигна наздравица:
„За мъжа, който някога в мен
разгоря най-неземната лудост, ...

Въртящата малка вратичка
е пропуск към твойто сърце!
През нея минаваха всички -
до тебе един само спре.

Гои, изгои и кощи
Тук ще дам определение за тези ТРИ понятия, три определения, три квалификации за три категории хора.
Гой или гоят това е човек, който има определен ПЪТ В РАМКИТЕ НА НЯКАКВА ЦЯЛОСТ, на някакъв колектив, на някаква обвързаност, някъде, където има правила, има очертани пътища. Такива ...

Таз сутрин роди се отроче,
създадено с много любов -
с червени сигнали за стопа,
зелени - за пропуска нов.
Създавал я бе на чертежа - ...

Групова работа в обучението по Икономика
Разработил:
Евдокия Йорданова Колева
Преподавател икономически
дисциплини ПГХТТ - гр. Пловдив ...

Довиждане, Любов! Довиждане! До скоро!
Или пък Сбогом вече да Ви кажа аз?
Светът едва ли ще ни събере повторно.
Едва ли огън нов ще запламти за нас!
Едва ли пак жарава под клепачите ...

нанизани върху токчета жълти сълзи

Не вървя.
Не стоя на средата на пътя
в поза опорна, удобна
за чакане
(краката на ширината на раменете). ...

Роден от стон далечен и възвишен,
произлязал от струни на китара,
аз живях не просто за да дишам
и да отмятам листи от календара.
Роден от утринния бриз ароматен, ...

Безсилно в хаоса те губя,
в утринта така презряла,
и се будя, и насън се будя,
теб те няма и те няма.
И потъна в пепелта, ...

Къде си ти сега,
когато аз те чакам?
Потънала в тъга
и мрачна самота.
Незнаен, тъй далечен ...

Сестра ми
Знаеш ли какво мълви гората?
Знаеш ли защо през есен падат ù листата?
Искала подарък да направи на земята,
че тя на нея ù била сестрата. ...

Заключени в черупката от чувства,
минаваме през всеки следващ ден.
Понякога се молим да намерим
ключа на таз врата, държаща ни в капан.
Да можем да отключим и да пуснем ...

Недопушена цигара
Спри за миг край пътя прашен,
последно сбогом ми кажи.
След теб остава мракът страшен,
той със мене ще тъжи. ...

“Във кафенето
някой се изсекна
и дълго три
със здравите опинци,
огледа се и каза уж полека: ...

Той бе ангел и с нежни криле
пак пленяваше нейните мисли
и дълбоко - в доброто сърце
пак се раждаха нежни мънисти...
... като думи от тих благослов... ...

Порой от звезди и рози с жълти листа,
пръснати по студената черна земя,
които пеят песен в нощта.
Една душа страда и кръжи до мен,
чувствам, че е там и със затворени очи ...

Понеси се в безкрая небесен
и душата ти - плясък в крила,
светъл лит ще пробуди от песен,
по-красив от вика на мечта...
Нека стенат под тебе душици, ...

Нима ще си спомниш за мойто прихлупено кепе,
нима ще си спомниш за моя износен, невзрачен жакет?
Познаваш ли онзи, що в нощи (и зиме, и лете)
пред прага ти мрака умело разчупва парче по парче?
Нима ще си спомниш за мойта безименна сянка, ...

Страст, нощ, власт.
Мълчание, докосване.
Стон, глас, забрава,
неповторимо.
Път, Друг, сън. ...

Вярвам ти! Където и да се скриеш, както и да се преобразиш, все ще ти вярвам! Дори времето да остарее, ти ще си там, където си днес. Зная, че е казано преди мен, но има хора, които оставят неизменна следа в живота ни и ти ще бъдеш един от тях. Ще пазя снимките, които дори ти ще загубиш. Ще помня сти ...

Моля те, прости ми.
Признавам, че сгреших,
затова ти посвещавам
поредния ми стих...
Без тебе дните ми са мрачни, ...

Не искам милостиня
Горивото на твойте чувства се изчерпва,
затова си толкова разумен.
Затова изглеждаш странно предан,
безкрайно добродушен, сладкодумен. ...