"Граница на толерантност" е това,което ме кара да се замислям за безумно лошото управление на страната ни от шепа хора и до колко може да стигне границата на поносимост и толерантност в народа ни и всеки нормален човечец...
Този инструментал не е политически , а просто каквото чувствам в момента и н ...

ПОВОД ЗА ЖИВОТ
… понякога си мисля за Смъртта като за нещо толкова красиво! –
човек си тръгва тихо от света – остава подир него шепа мливо,
два-три костюма, къшей черен хляб и – недопита, сетната му бира,
а той поел е – кротък, сам и слаб, по друмищата светли на Всемира, ...

ЛУДОСТТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ
Хладни неони с безизразен грим
пръскат фалшива и скучна реклама.
Плъзват фантоми из пътя незрим.
Искам да бягам, но изходи няма. ...

Лято е. Годината 2012. Нашите са на море, аз – на вилата. Зимнина правя, китки поливам, за две кучета се грижа. Обажда ми се по някое време съседката. Без хляб останала. Аз хляб не ям, ама пусто – цигари нямам. На два километра от вилата ни има село. Иии речено-сторено, слагам каишката на Кико (кана ...

ЕДНА ЖЕНА С КРАСИВА ДИАДЕМА
... дали защото – птица лекокрила, в най-черните ми сънища слетя,
със всеки ден ми ставаш все по-мила с красивата си рокля на цветя,
със шнолата, с надиплената блузка – и шапката със бучнато перо! –
ще те поканя утре на закуска! – в любимото ми варненско бистро, ...

ЕСКИЗ С ВЪГЛЕН
След много зими дворът опустя.
Превили се от тежки листопади,
изсъхнаха ми туфите с цветя –
от жалба по отминалата младост. ...

Изчезна на село́то бика!
Кога, къде, ма как, защо?
А кмета всички ни привика
във кръчмата на по едно.
И вика: „Даскале, кажи ми, ...

Туп… Туп… Туп… Туп…
Ритмично, отмерено, със задъхване…
Всъщност, задъхването идваше не от бастуна, а от хилавите гърди на баба Пена. В съпровод на магарешките крачки. Муньо беше на солидна възраст, даже побеляваше – доколкото може да побелее сиво магаре. Все пак, беше в тон със стопанката си. Обичаш ...

КАМЪЧЕ ЗА СПОМЕН ОТ МОРЕТО
... защо съм ти? – когато няма да свърша работа за грош,
живея в къщичка от слама, пиян, стар варненски сархош,
във моя ден един ли валяк ми смачка лятната трева? –
какво за мен ли не търкаля? – ехидна, градската мълва, ...

Пробудих се изведнъж...Нещо се е случило нередно ли. Отчетливо, като че ли някой потропва навън, или сънувам.
До мен в леглото спеше жена ми Сара, Самира, или и тя сънуваше кошмари, тялото й потръпваше, изпъваше крака и ръце, дишаше по-тежко
Милата тя. Погалих лицето й, със завивката покрих рамото й ...

Работата до гуша
води до под кривата круша!

Девойко,мари хубава,
хубава още гиздава,
защо не ми дойдеш на гости,
на гости у спокойна събота,
у спокойна събота мене да видиш, ...

125 грама хляб
на дъщеря ми
Матушка Русс,
мый с тобой,
а не ту с это бандеровская сволочь ...

На Силвия Ч.Р.Д.
Числото пет не е съвсем обикновено...
Имат го, които със любов се трудят.
Неуморно, за да постигат непременно
желанията си, и отличници да бъдат! ...

Колко е тихо, над мен е небето.
С тази далечна, красива звезда.
Колко е тихо, усещам дъха ти.
Лекият полъх на вятър в нощта.
Колко е тихо, аз и твоите мисли. ...

Болния стоварват всичко на главата,
немощния пращат първи в пещерата,
малкият отнася честичко кавгата,
слабият заплаща винаги цената.
Странен е човека, странна "свободата", ...

Господин и госпожа Веневи бяха около четиридесет годишна двойка и от близо година живееха в провинцията. Бяха изоставили панелката си в града и бяха сбъднали мечтата си да живеят на село. Къщата им изглеждаще приветлива и слънчева, с голям двор. Там чиновничката Венева беше засадила различни видове ...

на Теменуга
Отново да обичам!..Ще посмея;
както преди да бъда плах глупак,
за милото момиче да живея --
знам, любовта ще ме подмине пак. ...

Красива моя, яснолика,
огрей душата ми полека,
съня ми вятърът повика...
Спусни ми тъничка пътека,
стиха ми нежно посребри го, ...

ТОВА, КОЕТО ИМАШЕ ЗНАЧЕНИЕ
Аз знам, че не харесваш липов чай –
защото ти оттука не минаваш.
Раздрали здрача в тъмната дъбрава,
авлигите ме будеха през май. ...

(По Санвали Санвали)
Имам си мълчания-вода...
Толкова са гъвкави и пивки.
Те ми дават своя свобода
със съвета да не бъда плитка. ...

Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...

Ти
Гледам те и сякаш виждам всичко.
Слънцето, морето, та даже и небето.
И погледът ми знам, че ме издава,
защото свети когато си до мен. ...

В нейните очи губех се в зори,
в мойте ръце се гушеше,
като невръстно дете.
Радостта беше между нас!
Опиянени от страстта ...

Да прегърнем ли, и целунем самотата?
Последна тя горката, в съня ни ще избяга!
Календара дните ни брои, часовете ни протака
самотата с часовник, секундите тик-така.
Стари войни, скрили от смъртта-живота ...

Свободата не струва пари – да се будиш с усмивки на птички,
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен, ...

Бях за пръв път с жена.
И някак си това е било...
филтрирано в спомените ми.
Около двадесет и пет години, оттогава.
И нито веднъж не съм се досетил да я потърся. ...

В мъгливото, зимно, черно бяло утро, един глас се опитва да рисува цветове. Гласът е завършил философия. Но всъщност е не е толкова философ, колкото писател. И макар да не пише толкова често поезия е избран за поет на годината. Опитва се да звучи скромно, но не пропусна в скромността си да спомене, ...

По съмнало, работният ден навлизаше в своята сила. Слънцето издигнато над студения хоризонт, отатък тръстиките не вещаеше топлина. Работниците допиваха кафетата си, пуснати от близкия автомат и опъваха жадно от цигарите, набучени между грубите им пръсти. И все пак за януари не бе така студено. Липса ...

Накъде сме се запътили,
къде отива този свят развит(!)?
Едни виждат технологии
(и немислимо преди потребление),
други - бунища ...

Колко време трябва, за да осъзнаеш,
че миналото е назад далече;
че бъдещето няма как да разгадаеш,
че обратно няма да се върнеш вече?
Как те отминава яростта, когато ...

По залези небето свечерява
с нюансите на тихото мечтание,
когато няколко звезди трептят
и пълнят сънищата ни със щастие!
Тогава е по - истинско красиво ...

Вятър подлудява хора и животни
оловни тъмно сиви облаци убиват цветове ярки от света
времето иска да спре и дъх от дух ще си поеме
за да задуха най-силно в бавно и широко ларго метроном на дървета върхове
протяжно соло на тромпет преплетено с фор и нах пиано шлаг ...