Таралежите заспаха
в кош от есенни листа,
а бодливата им стряха
ги предпазва от света.
Като тях дали ще може ...

По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...

В зората на интернета. Първи сайтове за онлайн запознанства. Сърфирам, сърфирами , хоп, попадам на интересна половопротивоположна личност - научен работник/ как звучи само! два часа чат ми отне, докато ми обясни къде точно пада ударението на "научен" / в някакъв институт по химия, органична ли, неор ...

Не бъди надменен,
не мисли себе си за толкова скъп и ценен,
на този свят си просто дребна прашинка,
и макар и страшния ден да ти се струва далечен,
знай, че няма да си вечен. ...

Време беше.
Малко преди осем часá баба Гинка изключи телевизора, облече се, накуцвайки излезе на терасата и седна на стола. Беше ѝ трудно да стои права. Януарското утро бе изненадващо меко за сезона. За своите осемдесет години бабата бе спретната и модерна. Бялата й коса бе накъдрена на едри букли. ...

Скъпо мъничко детенце,
ти си моето меченце.
Днес е твоят ден рожден,
а стихчето е дар от мен.
Пожелавам ти да слушкаш. ...

Перезачёт.*
Техкомиссия Болградского района совместно с районной ГАИ, проводила техосмотр и квалификационную плановую переаттестацию колхозных механизаторов, проверяли железные возможности людей.
Осеннее солнце лениво вползало в коромысло неба, утро дня рассыпчато падало на сбитую землю, было похоже ...

Татко беше пораснал до горния ръб на тревите,
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.
Аз пребродих без него света, в който той не поскита. ...

Музика, изпълнение: Аспарух (Арс) Любенов
Music, performance: Asparuh (Ars} Lyubenov
- Бъдещето
- The future

И днес ще ти напиша аз писмо,
поредното... така ще е докрая.
Без марка ще е то и без клеймо,
с адрес до Бога. Някъде във Рая.
Ще сложа детелинка за късмет ...

СТРЪКЧЕ ЕСЕННА ТРЕВА
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви, ...

С теб се срещахме средата на времето
и мигът в своя блясък превърна се в ден.
Полетяхме с римите и прие ни небето,
танцуват душите ни несвършващ рефрен.
На времето спряло, потопихме се в пулса ...

Старата църква, измивана от дъждове,
бе добила цвета на старинна икона.
До нея стоеше прегърбен на две
самотник с ръце, като борови клони.
Смълчано облегна се той на стената, ...

Метеорологичната прогноза за края на седмицата предвещава: идната неделя над страната ще премине рекордно студен фронт от североизток с червен код за буря и арктически студ. Студеното време ще започне с блудкаво червен дъжд от ледени късове поради ниските сутрешни температури от минус 50 по Целзий. ...

Първи монах: „Вижте, това знаме се движи.“
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...

Нещо става в къщи.
Или го е имало отдавна и не съм го забелязал, или сега е повече от очебийно.
Възможно ли е мама да си има любовник...
Защо не, за годините си е много запазена и никой от пръв поглед не може да ги определи. Даже е и красива. То умното не си личи от пръв поглед, но красотата си личи ...

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...

Градски дъждове обилни –
отидете си от нас…
Харалампи Харалампиев
„Златен прах“ разсипва звуци.
Челопеч – завит в мъгли, ...

Когато севернякът издуха
докове все по-силно удрят вълните
Димитровден скоро е минал
и дъждовете звънтят по прозорците
От време българина казал е ...

…
Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...

Тaя сутрин се събудих с усещането за полет...
В съня си бях черно гълъбче, което прелита в градския пейзаж и търси храна. Но хората забравили, че именно гълъба е бил първото опитомено животинче, ме прогонваха... Да, именно гълъбът е бил това пернато, което първи приютили човеците в първобитните си о ...

Грешка
Всеки ден ли ще се чудя
виждат ли ме, като тяло?
Защо така в огънят се губя?
Защо сърцето ми е живо, но не и цяло? ...

Поетите бленуват тишина,
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...

Зло е обмислено недобро.
Зависимост е осъзнато пристрастяване.

АВТОПОРТРЕТ С МЕТЛА
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...

Поетите живеят, за да пишат
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи, ...

Есента бавно пристъпва към прага си...
Вятърът люлееше клонките на дърветата и листата капеха тихо, небето погалено от есенните нежни лъчи изглеждаше прекрасно. Паркчетата бяха празни, чуваше се лаят на бездомните кучета. Минавах бавно, защото този парк ми бе любим, с радост прекарвах времето си тук ...

В нощ, когато с тъмни храсти
вятърът си шепне,
в нощ на сънища и страсти
мисля си за тебе.
Като тъмен призрак скитам ...

Изкачвам се по стъпалата и имам усещане, че вървя в обратна посока на ескалатор.Не ми се работи, но трябва. Вече съм на втория етаж и пред мен е пълен коридор с пъстролика тълпа. Понася се:
- Докторът идва.
Чувствам се, като Гай Юлий Цезар, който отива към Сената. Като мексиканска вълна се понася "Д ...

Щом приключа тука на земята
и припърхат ангели с криле
с тях ще литна аз към синевата
в синьото, копринено небе!
Е, какво можах, това направих! ...

Сред болка и във ад
слънце над самотен град
разсейва нощните тъми,
дъждът спря да ръми.
Мило дете, ти се усмихна ...

Вятърът брулеше клоните, пееше с тях, а дърветата почти се люшкаха от идващата силна буря.Стоян и София пътуваха в колата, без да усетят преди час, че времето ще им бъде лош съветник.
Софи беше щастливо омъжена, ала с годините някак със съпруга и си омръзнаха. Той все оставаше един такъв пълничък, в ...

Ние всички
отиваме някъде.
Бързаме или бавно вървим,
Стигаме докъдето съдбата ни
е решила да се приютим. ...