Есента пристъпва с леки стъпки,
тиха, но със златен мек воал.
Вятърът прошепва стари късни тръпки,
сякаш от миналото връща ни сигнал.
Листопадът като стих играе, ...

Децата са чисти и невинни.
И ние бяхме такива, но...
пораснахме...
Или всъщност се смалихме?
Бяхме преди добри, незлобливи, несъществуваше за нас разврата и не познавахме греха. ...

Търсих те из светлите пространства,
цветя из горските поляни за тебе брах,
мечта - видение бе в сънища и странства
и бляскав бисер в шепа звезден прах.
А Ти стаена тихо в сърцето, ...

Боли ме от неказаните думи.
От всяка дума казана боли,
когато лятото започне да умира.
И въздухът от спомени горчи.
Край мен отекват удари на брадва. ...

Зад всеки стих стои различен поет...
с личен прочит... от сърцето му взет.
Той често въздиша с нежност и мекота,
към природа, любима, с ранима душа.
От всяко утро свежа глътка поел ...

Иде ми да викам.
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча. ...

Когато все пак мислите заспят
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха, ...

„Понякога текстът и музиката заедно са по-големи от техния елементарен сбор" - Кристиян Бояджиев, композитор
Не пиша стѝхове с молив назаем.
И пея понякога с измислени ноти.
Аз на моите музи не плащам наем,
идват, отиват си – ...

Позитивно днес искам да мисля,
но как може да стане това,
щом що събуждам се сякаш изстискан,
а току- започва денят?
Слънце ясно в небето изгрява, ...

Събуждам се. Леглото вече празно.
Говоря си без глас със телефона.
Предесенно мъгливо и заразно
и времето се цупи на разклона.
Да хвана пътя някакси е късно, ...

Юнак! Мерак! Бутилка джин.
Красива козметичка!
Тапети с цвят - небесносин,
в хотел с една звездичка.
Балкон. Нагон! Орляк звезди! ...

ОТ ЖИВИТЕ ПО-ЖИВ!
... какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –
да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,
нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,
и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък, ...

Сънувах те!
А всеки сън е истински,
докосва ми душата!
Години аз бленувах те,
слушах само приказки ...

Имам белило!
Имам червило!
Имам кичило!
Готова съм за венчило!
Ида любе! Де си? ...

П Р Е Д У П Р Е Ж Д Е Н И Е
Представяте ли си,на практика какво ще се случи,
ако Борис ръката на Хелен пожелае,
а кумове бъдат Катрина и Мич*
и всички Стихии бъдат на сватбата им поканени? ...

Тя никога не си отива,
дори когато чезнем в самота,
и мислим си, че няма сила
да ни възвърне към света.
Тя никога не си отива, ...

В САНАТОРИУМ
Автор: Зоран Якимоски
като дъвка
душата се разтяга
безразличен съм ...

ПОСТЕЛЯ ЗА ИИСУС
Не знам какво рисувал е дъждът
с безплътните си пръсти по стъклата –
видях, че ме очаква дълъг път
през пропасти от суети и вятър. ...

КРЯСЪК
„ И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."
Лука, [19:39, 19:40]
Дъждовете пуснаха бради. ...

Днес ти се вричам,
утре отричам.
Днес те мечтая,
утре нехая.
Днес съм пощада, ...

Толкова мило изглежда лицето,
тази усмивка така го краси!
Толкова силно пулсира сърцето,
погледа твой щом за миг улови.
Помня очите ти нежно красиви ...

ЕДИН ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...

Сърцето? Непокорно вечно бе,
авлига, славей или бяла врана.
Там, в клетката сънувайки небе,
по-лошо и от смърт, ако остана.
Душата? Аз сама не я разбрах, ...

днес на сърцето
денят е и нека и
преблагодат е

Дело
Светлина се в делото съдържа.
Първо разчистване, първо разлагане,
На нещата разполагане, подреждане,
Или разбъркване дори е нужно. ...

Аз искам в този свят да те обичам!
Всеки ден да бъдеш с мене ти!
Любима всеки ден да те наричам!
И да потъвам твоите очи!
Като морето мамят с дълбините ...

На 1-ви октомври
наслука на всички ловци
По стръмното било на един от странджанските баири, в ранната ноемврийска утрин, бавно пълзеше колоната на ловната група. Някъде по средата й вървеше Райчо, най - младият ловец. Дрехите му, в камуфлажен цвят, бяха чисто нови. Пушката му лъщеше от неизчистената ...

Лицето ми е мрачно, а сърцето ми-прозрачно.
Чувствата ми са толкова преплетени,
а сетивата ми са напълно изхабени.
Слънцето става все по-бледо, вече нищо не виждам.
Ръцете ми се стапят, ...

Градусна ферментация,
авторска дементация.
У всеки хартилерист
да е маршалски харт диск!

И загърмя пак ковачницата на Бога, и захвърчаха искри, и се вдигна пушек и мъгла до небесата. А Бурян Ковача стоеше насред дима, гол до кръста, навил крачоли до коленете, препасал тъмносиня дочена престилка, мощните му мишци – напрегнати, жилите на огромните му ръце – опнати до скъсване, гърбът – пр ...

Грен вървеше бързо към лагера с пострадалите, като част от него искаше да се обърне назад, за да довършат на момента пререканието си с проклетия Раман , но този път вече с мечове в ръцете. По-важно му беше обаче да види дали любимата му се е свестила и дали има нужда от нещо. А и Корнел бе напълно п ...

Оазис е там
където сърцето от жажда
любовта да намери
към луната започва да вие
и щом я открие ...

Ще се срещнем, нали
Всички есенни дни
обещават любов.
Всички сиви мъгли
идват с облака нов, ...

ВЯТЪРЧЕ НА ХЪЛМА МЕ ПОГАЛИ
... ледена, сланата взе да пари,
горският поток да рохолѝ,
гарван грачи в борови върхари,
птиче пее в сънните ели, ...

След грохота настана тишината-
огромна,
тежка
и оловносива.
Страхът се спря, ей там, в далечината, ...

Животът е низ от магистрали,
улички криви, кози пътеки,
джунгли, пустини, голи чукари,
и много още неизвестни пред всеки.
По тях берем плодове, ...