Миг пети – Изгубен
Вървя объркан, бездихание
не зная на къде и как,
и търся твоето ухание,
следа от тебе търся, знак. ...

Жена от огън.., жена от плам..,
С цвят на кръв от разкъсан бокал.
Ти пронизваш плътта ми без срам
с две очи като с остър кинжал.
Ти си още дете, но узряваш ...

1. Маскирах се като задник... и показах истинското си лице...
2. Сам не вярвам на себе си... а всички ми имат доверие...
3. Изгубих се в мислите си... и открих, че нямам такива...
4. Животът ми предложи много избори... избрах ли правилните обаче?...
5. Прописах поезия рано... и още си оставам дете в ...

Влюбено сърце, лесно се убива,
превръща любовта в отрова,
наивно и добро, сляпо и игриво,
замръзва в миг, омразата напира.
Копнеещо за ласки, малко топлина, ...

Аз вале съм, ти - дама пика.
Между нас е бутилка мавруд.
Отношенията се промениха.
Звън на чаши със смях е чут.
Колко попа за нас се пропиха ...

1. Демокрация – Демо-но-крация,
Демо-крадцѝ-я
2. Правораз(про)давателна система –
а) Право даром не дава,
направо системно взема. ...

Огън момиче,
пък е нежно, сякаш кокиче!
В душата скришом наднича
и думи вълшебни тихо изрича!...
А около нея - пламти! ...

Още оттогава я обичах, отче, така я обичах, че в детинската своя любов си казвах сред лято: ако тя поиска сняг, ще се изкача нагоре в планината, под върха Мусала ще стигна и в шепите си сняг ще донеса. И посред зима си казвах: ако тя ми поиска теменуги, ще избягам, ще ида в долна земя, там, където н ...

ПОГРЕШЕН ГРАФИК
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
аз простирам дрехите на самотата
върху голата жица от спомените,
щипките упорито ми разказват историята ...

Невръстна още бях,
когато такава обич мечтаеше сърцето.
Точно същата си пожелах
в тиха нощ, под звездите на небето.
Да ме пали, аз да я отричам. ...

На Недка
Нима си миг от спомен тъжен,
останал завинаги в Иберия?
Затворени в изящна окръжност
чувствата жадуват за галерия. ...

Хеликоптер ни осигурява
великият умнокрасивитет!
Като слънце ще ни огрява
и ще ни носи той късмет!
Нека се радва всеки ...

През портата ми февруари влиза. В сърцето да се сгуши е готов,
облякъл е искрящо бяла риза. Кълне ми се и гледа ме с любов.
С красиви думи, знам, ще ме омае. Ще сипе вино чаша или две
и вятър – лекомислен и нехаен, в мен лудостта среднощно ще зове.
Безсъниците тихо ще валсират, часовникът ще бъде съ ...

Един артист ни прави на… маймуни:
С два профила се има за умник!
Със сигурност ни счита за малоумни!
Постъпва като истински циник!
Държи се с нас изцяло шизофренно: ...

Не претендирам да дам някакви велики научни доказателства по въпроса. Все пак говорим за вяра, а вярата е чувство и едва ли може да бъде доказана. Затова по-скоро ще се опитам да изложа моето усещане, логика и чувство за нещата. Така че ако мислите, че сега ще изреждам куп доказателства по въпроса – ...

„Имало едно време“… Пристанище и пристан. Корист и любов.Туптящо сърце. Думи, неизречени. Съдба неизживяна. Вяра и омраза. Човечност и омерзение. Гняв и безкрясъчно минало….За да дойде това време-на признанието и истината. Удар и стон. Креватно минало и належащо безхаберие. Денят си отива. Как да го ...

набръчкаха се от
войнѝте и
сълзѝте

ДРАСКИ В ЗДРАЧА
Не по мярка скроен е животът –
зле скалъпен е, даже измамен.
Уморих се да чакам доброто.
Уж дойде. А пък вечно го няма. ...

РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ
... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –
върху словесната си писта да се въртя като кретен,
поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,
и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид, ...

Гледам ви в очите
и те са там –
безочие, без срам
и с присмех в гърдите!
Всяка дума е премерена – ...

Усещам аромата на треви.
На рамото ми мъничката спи.
Дете невинно е затворило очи.
Сред ореол с небесните лъчи.
Докосвам плахо водопада от коси. ...

Зад маската се крие страх
и зъби се, изглежда вечен,
но той е само лепкав прах,
сред вяра в Бога е обречен.
Къде е вярата, къде, ...

Тиха нежна ноща,
Донесе си яркостта,
Звезди блещукаха,
Чак танцуваха,
Небето ясно ...

Нощта е нежна и тиха,
искам ти да бъдеш до мен,
да изгрее в тъмното надеждата за новия ден.
Нощта е особено едно чувство,
мистично и магнетично, ...

Къде изчезна, тази топлота?
Предаде се, отново се изниза,
парченца пезел с неясна форма
маниста от скъсана верижка.
Сърце за ласки ти затвори, ...

Потресаващо е ниска
културата ни популистка!

Това се случи през 1996 година. Беше чудно лято, средата на юли. С моята прекрасна годеница отидохме на море в Мичурин*, за да продължим по- рано започналия вече меден месец. Над къмпинг "Нестинарка", при едноименния залив, беше разположена голяма почивна
база на гр. Сливен, състояща се предимно от ...

Този февруари
Този февруари е толкова млад -
ту намръщен, ту усмихнато слънце,
иска да бъде влюбен галант
и цъфти на иглики пред къщи! ...

Колко много думи,
Колко малко любов,
Колко малко думи
Любов.

Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...

Си като светъл лъч
проникнал някак в гъстата мъгла,
друг път светкавица, пороен дъжд
и тайната ми пещера.
Си нежен повей от душата, ...

ЛЕД
... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука
ледената тишина, ...

Величка Николова – Литатру
Стопи се топлата ти диря като парченце тънък лед.
Къде сега да те подиря?
- Ориснико, бъди проклет!
Загубих пламенния поглед, не чувствам нежната ти длан, ...

Даваш му хляб, а те мисли за враг,
мисли какво ще поискаш в замяна.
Ходи си сам – като вълк единак,
само че сам си попада в капана.
Чуди се – как се е хванал в капан, ...

Сляпа скитнице в розова рокля,
пак при мене те моля поспри,
че да мога от теб да се стопля
с твоя пламък що вечно гори.
Ти не виждаш с очи светлината, ...