Доброто на поет не се побира
единствено във стих за добротата,
където в думички от красота извира
и там остава... на листа в тишината...
А иначе в живота му е липса ...

Червеното в косите ми е пламък.
Изгаря, вярвай… до костта.
Оставя и болезнен отпечатък,
а после идва яростта…
и болката, с която те обичам. ...

Ако точките са трички,
значат пауза за всички –
недовършеност, вълнение,
пропуск в цяло изречение…
Те се слагат, казва Рая, ...

Отивам да работя нещо
и питат ме - Какво ще пиеш?
Звучи ми някак си, зловещо.
Отвръщам просто: К'вото вие...
Един от тия тарикати ...

Слова що преглътнах с кафето той сякаш разбрал,
в нозете ми своята обич положи – по кучи,
онази невидима, скрита от всички печал,
от него да плаче безмълвно навярно се учи.
В премръзнали длани той сгуши си мокрия нос, ...

Ела на среща!...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена, ...

Метафората е рижав котарак,
точещ нокти по голи женски рамена.
Алегорията и тя, но в нея дамата
лежи в бездна без капка светлина.
В ръцете ѝ е незапалената свещ ...

Видиш ли ме, слагаш маска,
но за радост ти личи!
Щом сърцето мое драскат
палавите ти очи!
Не ме гледай, подмини ме! ...

За първи път усетих милостивия Му поглед при гибелта на Атлантида. Островът беше прекрасен, жителите му имаха всички условия за развитие и въздигане душевно. Той ги пазеше от бури и урагани, потискаше огромните океански вълни, помагаше и на моряците, и на земеделците, и на учените хора… Забелязвах к ...

Косата по рождение е рижа -
доказана съм чистокръвна вещица,
че мистерия е в мен се вижда
и не се нареждам хич сред лесните.
Лошо никому не сторвам, ...

Всичко грозно скрито е зад маска,
но и всичкото красиво - също.
Зад навярно лицемерната окраска
разкривам що ми е присъщо.
Всеки крие личната си слабост ...

Този живот се е побъркал,
да разделя, които се обичат.
Този свят се е побъркал,
от любов или от липсата и…
Този свят се е побъркал, ...

ИЗКЪЛЧЕНОТО СЛЪНЦЕ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Слънцето се колебае с моята нетърпимост
и като кръвожадна муха
ме хапе, ...

ПЯСЪК В ШЕПАТА НА ВЯТЪРА
Въпросите ми са препратки
към думите във всяко ехо.
След отговора – твърде кратък,
съмнението става крехко, ...

ГОВОРЕЩИЯТ С КАМЪНИ
... и мравки ми полазиха гърба, и аз стоях и гледах със възхита
към капката, която издълба безмълвната си дупка във гранита,
как хлътна сетне семенце трева, как след години плочата се пукна,
и как и аз явих се след това, и се подписах с Главната си буква – ...

Добре дошли на маскарада!
Зад маските какво се крие?
В душите ви аз виждам ада,
в греха потънали сме ние.
В ума ни егото ще вие ...

Пътуващ театър е живота
със сцена много голяма,
всеки получил е квота
в една неписана драма.
Едни са в главната роля, ...

Весь мир - театр
Актёры разобрали роли авторитетов,
На сцене свет, а в зале нет свободных мест
Быть иль не быть – вот в чём вопрос и горсть ответов,
Оркестр и яма, и цветы со всех окрест... ...

Вървя през града
и срещам шарени хора.
Един забил си носа,
друг го е вирнал в простора.
Любезно помахах с ръка ...

Добрите вълци днес са рядкост,
а Вълчо, май не бе от тях.
Край него - всички във гората
със зъби тракаха от страх!
Той беше страшно невъзпитан, ...

Сцена е животът ни голяма,
хората артисти са добри.
Влизат бързо в кадър и играят
със изтерзани, немощни души.
Животът ни поставя своя роля ...

По идея на Илиан, ученик от 66 набор
1.
Не зная защо Той нареди да ви разкажа историята си. Но и не питам. Той знае всичко – провижда в бъдещето, дори когато смятащите се за творящи това бъдеще, още не са се появили тук или на малката планета, която Той нарича Своя.
Аз съм ангел. Отскоро – само няко ...

БЕЗ ДА ПРЕБРОЯ ДО ТРИ
В забравено от Господа градче,
дъхтящо на съзряващи смокини,
с подпалени паважи в юлски пек,
пиляхме мигове незабравими. ...

ЛЯТОТО УМРЯ ОТ УДАР
... лятото умря от удар точно в слънчевия сплит,
мракът с дъх на мокра угар тръгна върху дол и рид,
с него – тих, заупокоен, тъй протяжен дъжд валя –
над смълчаното усое, връз печалните поля, ...

Какво видях във тоз живот?
Не знам… достойно ли живях?
Какво за себе си направих,
какво за другите успях?
Когато стигна на финала ...

В душата на всеки от нас живее едно мъничко човече, което заедно с нас се смее, плаче и обича. Когато сме щастливи му е топло, а когато сме тъжни му е студено.
Красивите спомени и милите думи са като цветята.Когато тези цветя увяхват,всяко от тях се превръща в сълза.
Добри дни са тези,когато срещаме ...

Не е зима, нито лято,
не е пролет, нито есен.
Кой сезон е? Непонятен.
Май че е сезона смесен.
Смесен като много чувства, ...

За маските какво да си говорим?
Щом сценаристът глух е, а и сляп,
мегаломани – всичките актьори,
по-нужни са им от вода и хляб
аплаузите. Публика безлика, ...

Пак пръстенът човешки те венчава
за самотата в мъничката стая,
високите чела на върховете
със катинар пространството затварят.
И търсиш Истина между лъжите, ...

Аз знам, има и хора,
които обичат и мразят,
без да отпиват отрова;
и от очите измамни се пазят!
Които усещат доброто ...

1
При българо-руската дружба
и вярна обвързваща служба,
живели два близки народа.
Но всяко е нещо до време, ...

Аз още помня колко силно те мечтах!...
И как горещо умолявах Всемогъщия
по-скоро да ми прати само две неща:
любящ съпруг и теб, прекрасна моя
дъще! ...

На мама момчето
Светофарът светеше в червено!
На мама момчето не спря!
Напушен беше до зелено!?
Някога и сега ...

Ти си за мен въздух и вода.
Без тебе не мога да дишам, да спя.
След вятъра тичам, срещу бури вървя.
Във рани кървя, но няма да спра.
В бездната скачам, върхове покорявам. ...

Някой почука сърцето.
То отвори "врата" за да влезе.
Пусна го там където
най-съкровеното беше!
Вече няма и помен от любов, ...