На мястото на унищожавания /надали има балами, вярващи на лъжата за преместването/ паметник на съветската армия ще се вдигне друг.
На любовта и парите, на съвременната демокрация…
Паметник с Лена, Киро и парапета…
хххх
Друг вариант. Борисов и Пеевски в позата на работника и колхозничката. В краката ...

Живееш в собствен свят
а твоят не е моят
а боли ме, защото позволих да вляза в твоя
за малко поживях неземно там
адаптацията не е просто моя... ...

Глава двадесет и осма – за нашето евроатлантическо цивилизоване
Ама пак не тръгнахме веднага, защото на Митето му дойде музата. И взе да прави коктейл от политика, евроатлантизъм и народопсихология, добавяйки малко политиканстваща политпсихиатрия. Ама цяла реч му дръпна. И ние бая време го слушахме ...

Кажеш ли "а", трябва да кажеш и "б". "Братската могила" - този върло комунистически паметник, няма място в Борисовата градина. Мястото му е на връх Бузлуджа. На какво ли не се нагледа Борисовата градина. На паметниците на Ленин и Сталин, на уродливи паметници на партизанки и тем подобни. А това си е ...

За последно променям нещата.
После пак ще се върнат.
Ще впиша в сърцето за кратко
чувство – и после ще тръгна.
Люлеят сърцето окови ...

ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...

След като от вас си тръгна сине,
ще идвам всяка нощ във твоя сън!
Гордея се, че носиш мойто име!
Дори и там, където аз ще съм!
Гордея се, че моята пътека ...

Дали защото сме родени
от сливане на две тела
сме тъй богато надарени
с частица божия душа?!
Или от любовта неземна ...

Грабнаха реката
от нейното корито
и я вкараха, горката,
в тунел, на закрито!
Камъните бели ...

Моментите, които спират дъха ми:
-усмивките на баба и дядо
-мама, когато ме види за първи път от дълго време
-„малките" ми братовчеди,
превърнали се в големи мъже и жени ...

Пиша ви това писмо, за да ви благодаря за това което направихте за мен. Всеки път, когато сме заедно, много се радвам, че съм до вас. Винаги след всяка наша среща очаквам следващата. Всеки път когато съм със вас много съм щастлива, радвам се, че съм част от вас. Никога няма да забравя всеки един мом ...

Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...

Заслушана в просмукващия шепот,
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност ...

Коледни целувки – 14 -Нежна Коледа
Сатенена вечер разплита коси изумруди.
Нежна Коледа милва съня с пеперуди.
Вятър свири навън и се чуди -
защо снежинките танцуват като луди? ...

Разположение
Мястото на нещата в пространството
е тяхното разположение.
Разположението различно на нещата - изток, запад, север, юг.
Стая, местност, дърво, домове, постройки. ...

Това стихотворение мисля, че съм го писала в далечната 1985 или 1986 г. .
Една фотография от миналата година ми напомни за него.
НЕПРИМИРИЕ
Не се примирявам със залеза –
този нежен и страстен грабител. ...

Сънувам, странен сън, че летя. Под мен е мрачната есенно-зимна картина на селце с няколко къщи. Както си кръжа, кацам на един стар орех, защото чувам страшна врява в кокошарника. До него двама мъже са наклали огън и дими казан с вряла вода.
Заслушвам се, за да разбера, защо е данданията сред птиците ...

КОЛИЗИИ получавам, щом стъпките ти чуя!
И срещна в очите ти жадувана нега. Политат
пеперуди! Коне препускат волно без сбруя!
Слънцето рисува любовни подкови в очите:
И ти си в тях като въздишка топла, желана! ...

Времето ми без теб е сякаш загубено!
Липсва ми настроението щастливо и хубаво!
Твоята нежна усмивка, ръката,
която сякаш ми гали душата!...
Търся те, когато очите отворя... ...

Грен видя как помощникът му предвидливо дръпна спирачката на каруцата и светкавично се метна отзад в нея, като се прикри в товарното й отделение. Избраният войн пришпори коня си напред като вдигна меча си над глава с дясната си ръка. От храстите от дясно политнаха стрели, като две от тях, се забиха ...

Глава двадесет и седма – за тежкия път към дома
Та взехме ние парата и отидохме да ливнем по едно малко при Ванката. Там, разбира се, си е полупразно. Обаче, беше дошъл комшията Сашко. Артистчето, бе! Дето предната седмица го гледахме в „Отело”. Ама слаб артист! Толкова се мъчи да удуши тая Дездемон ...

Глава двадесет и шеста – за деноминацията и минавките
Добре си бяхме преди да ни деноминират. Дотогава властите ни нямаха и за 5 стотинки, а сега... и с компютър не мога го изчисли. Но с всичко се свиква. Отначало е терсене. Но, както казват професионалните професионалисти и професионалистки – иконо ...

Аз зная кратка приказка със рими,
за Ежко Бежко, Зайо и Мецан!
Защо до днес и тримата - с години
не се обичат с хитрия Лисан!
Веднъж след дълъг поход из гората ...

Дъждът през декември, каква аномалия.
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...

СНЕЖНА ПЕСЕН
Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик
ръба на бялата си блуза. ...

Ти, макар и възхитителна,
си за мене приблизителна.
Не, че хлопа ми дъската
или съм сменил резбата.
Всеки мъж би подивял ...

Във думите ми смисъл не търси,
защото те са само чувства!
Светът роден е от мечти
и претворен е във изкуства.
Във думите ми смисъл не търси, ...

Когато погледна през твойте очи...
Животът красив е. Красиво мълчи.
И вдишвам го заедно, влюбено с теб.
Изглежда ми кротък, а не зъл, свиреп.
А как укротяваш стихиите в мен, ...

Две половини ме разделят,
между тях – мъгла.
Свои истини споделят,
никога една.
Черното, добре познато, ...

Винаги й бе харесвало да го целува, но този път усещането за устните му бе единственото, което тялото и съзнанието й можеха и искаха да възприемат. В началото то бе почти на ръба да бъде прекалено, да я погълне тотално, но после пръстите на Сам в косата й разхлабиха хватката си, а целувката му спря ...

Когато вечер ти излизаш
и няма никой у дома,
когато слагаш бяла риза
и литваш в бездната- тъма,
недей забравя светлината, ...