Ноемврийски ден на 1963-та - мрачен и дъждовен…
Демонстрация пред американското посолство!
Няколко хиляди студенти протестираме…
Повод: Иван-Асен Георгиев!
Шпионин!... Работил за американците! ...

- Наричат я ,,Изгубената цивилизация’’, защото тя иска да е такава. По-лесно е да заличиш съществуването си, от това да живееш в този подъл и коварен свят, в който живеем. Те са дали основата за миролюбие и пълноценност, във синхрон с планетата. Но малко са били готови да се научат, да ценят същност ...

"Очите ми задръж!"
Ласкави са твоите ръце,
принцесо на нощта,
но какво ли знаеш ти?
Къде е сърцето ти? ...

Не ме оставяй тихо да замлъкна.
Душата ми бе слънчева камбана -
със вятър от крилете ти безплътни
звънях от обич луда и пияна.
На щъркели гнездо ми бе капела. ...

Дойдох по вятъра, за да целуна
тъй сладките ми лунни ъгълчета,
на устните ти нежно-вкусни,
в целувка ураганно-страстна ги отвличам,
за мен да са от утро недокоснати, ...

Не ме боли - от толкова сълзи
отдавна всичко аз съм преболяла.
Да, може дъжд в очите да вали
и да проскърцва нещо тук - отляво -
и може да е моята душа ...

Аз всичко свое бих ви дал,
да бъда нежният ви шал,
усещаш дива топлина,
на кожата ви гладкостта,
извивката на нежно рамо. ...

Не бях сънувала очите ти отдавна,
не бях докосвала дори насън забравеното ти лице,
ала нощта ми влюби се в Морфей и безпощадно
желанието им ме хвърли в тръпнещите ти ръце.
Защо се върна във съня ми тънкостенен, ...

Мама ме събуди с парче пай и чаша горещ шоколад. “Хайде, Джон, ставай! Да видим какво има под елхата, а?” Мигновено скочих и се отправих към долния етаж на малката уютна къщурка в Лонг Айлънд, още по пижама и сънен. Дядо Коледа очевидно се бе справил с курабийките и млякото, които му бях оставил на ...

***
Укротителят на ветровете Неро, който също живеел в гората, видял всичко. След като Аманда напуснала горската обител, той останал сам да се лута сред дърветата. Работата му била да контролира ветровете. Справял се с природните стихии. Борел се с бурите и ураганите. Винаги успявал да съхрани горат ...

От леля мозък си налях, пунеже
блондинка малка съм - ни знам
куга ш ма дават по Ти Ви-ту,
(да не е толкоз срам гулям).
Сигиз-тогиз пручитам книжка, ...

Джон Логан - Прегърни ме сега
Не, не затваряш сърцето си за чувствата който изпитваш.
Мечти, не се страхувай, че мечтите не са истински.
Затвори очи и си представи, че сме само двамата отново.
Повярвай, че този момент е тук и ще остане. ...

"Share my love"
I want you to love me for a second,
Just to fly to, only for a while.
Say I love you,
I wanna hear you say I love you … ...

CLOROX
REJOICE
REJOICE CHILDREN, LITTLE BROTHER, HE'S DEAD.
WHY THAT'S THE BEST THING THAT COULD HAPPEN TO HIM
'MEMBER HOW DARK HE WAS WHY, HE'D NEVER GOTTEN FURTHER THAN HIGH SCHOOL. ...

В оригиналния разказ има снимки, които са свързани с него и , макар и донякъде , биха дали представа за написаното. За съжаление тези снимки няма да можете да ги видите вмъкнати в текста. Затова прилагам следния линк, от който можете да видите част от тях като кликнете върху "Полетът на ансамбалът н ...

Тревата край дома
Земята в илюминатора, Земята в илюминатора,
Земята в илюминатора се вижда.
Както синът тъжи за майка си,
както синът тъжи за майка си, ...

Улиците, по които вървя, не помнят грохота на битка за всеки дом. Стените на сградите не са надупчени от куршуми, не познават и болката от последните мигове на разстреляни до тях хора.
Моите улици са изпълнени със забързани за работа хора, с ученици, говорещи на висок глас за вървящата пред тях груп ...

Тръгнах сама навън. Бях уморена от цялата динамика покрай мен и имах нужда просто да тръгна и да не се върна известно време.
Макар че вътрешно в себе си знаех много добре къде отивах. Колкото и да тръгнах със самозаблудата, че отивам някъде си... аз знаех накъде вървя. Отивах при Него. Мъжа с главно ...

Започваш да се увличаш все повече в мечтите си, превърнати в измислици… именно така живееш. Подхранваш се от лъжите, които отправяш към самия себе си, но в един момент всичко това спира да ти се струва нереално. Ти започваш да вярваш в него. И животът ти се превръща в лъжа. Но ти не го осъзнаваш. Пр ...

Седях си аз на моето прозорче. Мислех си за една звездичка, която преди време изгряваше всяка вечер на небето. Грееше толкова силно, че заслепяваше всички останали. Но изведнъж черен облак я скри. Небето бе тъй пусто без нея. На него имаше безброй други малки, незначителни звездички, но никоя не гре ...

Животът е толкова кратък
на фона на Безкрайността!!!
Искаме да го забавим някак!?!
Искаме нормалните неща...
Да бъдем себе си, да сме обичани, ...

СЪН
Нощем, когато се будя сред здрача,
сънувала тебе и твойта любов,
мечтая за топлата нежност и плача,
защото ми липсваш сред мрака суров. ...

Измежду малкото нестъпкани стръкчета
изсушена, пожълтяла трева
със сребърен блясък оглежда се в нас
съвършената капка роса.
Съхранявай я в колба, във стъкленица... ...

Мнозина са се срещнали със първата любов.
Тя идва с пролетния полъх
и със младостта.
Изпитали са силата ù, властния ù зов...
За нея спомен съкровен ...

Песента е написана по стихове на Иванко Маринов от стихосбирката му "Болестта на куклите".

Четири сезона зима...
Любовта ни
свой покрив
няма да има...
Отдавна тя пали ...

Сгушена дълбоко в тишината,
свещ със пламък тих блести.
Хвърля сенки топли тъмнината,
рисува път в блуждаещи очи.
Поглед скрит тъй тайно в мрака, ...

Беше ме страх да не се разочаровам,
имах един образ изграден,
но щом погледът ми срещна твоя,
разбрах - ти си за мен.
Как се случи всичко, ...

Сладка шапка
Къде е килнатата шапка,
самурайче?
Стайлинг ли е тя
или прищявка? ...

Бодигард ли си, кажи,
с мен ще дойдеш ли в гората ти?
Там, където се разхождат вълци, мечки и лисици!
Бодигард ли си, кажи,
ще ме пазиш ли до зори? ...

с о н е т
Застила Луната млечнобяла постеля,
запрегръща тялото ми
в лъчите от сатена...
Нашепват жадувани слова ...

Едни казват, че съм поетеса,
други пък не вярват във това.
Липсвали таланта и финеса
на поетичната душа.
Трети смятат ме ограничена, ...

Спокойствие, но самота – нима това е то „мечта”?
Дори когато съм потънала в мисли,
сред зелените листи
и вплела пръсти в косите сребристи,
аз отново се давя в тъмата студена и мрачна, ...

***
Понякога се питам,
защо сме така затворени,
едни за други…
защо не допускаме хора, ...

Денем те търся по прашните улици,
в сенките на сивите ни блокове,
в локвите, където от дъжда
слънцето старателно лъчите си къпе.
И готова съм да се обзаложа, че те виждам, ...

Точно когато светът се разпада
и почва губиш под твоите крака,
когато вече не живееш в балада
и в душата си изгубил сякаш всяка мечта;
Когато сърцето на парченца е разбито ...