На 50
Щастливка съм, че доживях деня -
полувековната ми възраст ме очакваше,
на кръстопътя на живота ми се спря,
протегна ми ръка: „Да продължаваме!”. ...

Колко е тъжно да спреш да обичаш,
да разбереш, че всичко е отминало...
По навик още слънце да наричаш
това, което вече е изстинало.
И сякаш всички пътища са минати ...

Днес срещнах елена Рудолф. Но не онзи, който е собственост на Дядо Коледа. Тялото му беше тъмно кафяво, последвано от тънки малки чертички, вероятно дар от Бога. Рогата му бяха като разклонения на коренче. Обичаше да обикаля и търси деца, но не за да им подари подарък, а съвет. Това беше неговото вс ...

Дай ми топлината на слънцето, която е в усмивката ти.
Нека вятър на надежда и щастие да ни покаже пътя.
Ела танцувай с мен, моя любов, сред облаци...
Две сърца, една душа.
Две сърца в хармония. ...

Две тела.
Ще бъдат или бяха?
Обърнати един към друг,
но не и с гръб
един към друг, ...

Короната тежи, сълзи тунелчета дълбаят.
Между живота и смъртта нахално сме поставени.
Болката е спътница в душите ни незрели.
Делим я с капка щастие за зажаднели.
Докосне ли таз' капка молещи уста, ...

Здравей, ти най-нежна и красива
звезда, изгряваща в нощта!
Във лунна светлина косите ти преливат...
в една вълшебна светлина!
Очаквам те на пътя сред звездите ...

О, как ми трябва време
твоите очи да проумея,
красиви, но сякаш празни, без бреме
очи, такива без проблеми
празни са, ...

Откриване на фитнес-зала "Постна пица"
Влезе пожарникарят да огледа, да види дали всичко съответства на наредбите и изискванията за противопожарна охрана. Системата за предупреждение беше съвсем нова и съвсем по правилата на ЕС. Знаеше, че при възникнал пожар, от тези душоподобни устройства ще се из ...

Прегръдка
Още очаквам тази топлина,
тази красота, тази нежност.
Още жадувам тази прегръдка,
тези ръце, тези целувки! ...

Започнах отначало...
Изкривих полето,
улових в ръка серкмето.
Химикалът ми проговаря,
но това не е говор, ...

Глава подадох из пръстта,
надделях над себе си, и над смъртта,
и с тихи стъпки тръгнах през нощта,
за да покажа, че съм жива - на себе си и на света.

Your fear it moves me.
Your weakness I taste.
I breathe you, I hate you.
You course through my veins.
And now. ...

Фар в нощта
Небето e черна сфера,
морето e черен диск.
Фарът отваря
слънчевото си ветрило към брега. ...

В това подмокрено, дъждовно време -
пред тебе искам да призная -
идея в утрото лениво дреме
с коняк в кафето и във чая.
И ако искаш да си плътно с мене, ...

плаче есента
лeтен дъх късно гали
зимни рамене
03.12.2010
Julie

Бих ли могла
твоя дъх да усетя?
Да го видя на стъклото,
и в мъглявото -
детска рисунка? ...

Научих, че когато обичаш,
всичко е в друг цвят.
Научих, че когато искаш нещо,
то бяга от теб.
Научих, че когато си предаден, ...

... написах, вдъхновена от стиха на argonyk
"###", публикувано на 2.12.2010
Твойта жлъч не ме застигна.
От мене клетвите самички бягат.
Прочетох всичко, без да мигна. ...

Дъждът свирепо къпеше улиците на града. Сякаш искаше да го пречисти от греховните мисли в него. Такива бяха мислите на Даниел. Един разглезен, но добър хлапак. Мислите му се въртяха все около нея. Тази дяволско красавица. Искаше му се да я усети отблизо, да вкуси нейния нежен плод. Само това желаеше ...

СБЪДНАТО ЖЕЛАНИЕ
Във връзка с търсене на алтернатива за превозите на товари от и до страните от бившия Съветски Съюз, “Bayerischer Lloyd” AG, Regensburg реши да проучи какви са възможностите за използване на водните пътища в този регион. Във връзка с това ръководството поиска и моето мнение.
Обясних ...

Какво ли не среща в живота поета –
и пъклени бездни и рай споделен,
но едно ослепително лято ми свети
в мъглите дълбоки на днешния ден.
Ни сластното племе на тлъсти матрони, ...

Защо? Вечният въпрос! Защо?
Защо живеем, а после умираме?
Защо обичаме и мразим?
Защо ни боли?
Защо плача? Не разбирам... ...

Предлагам на вниманието Ви две
капчици акварел... Най-вече заради прекрасните рисунки на майстора Лиу Маочан (ако правилно съм си превел името). Ех! Тия китайци...
Б.
Изгрев
Изгревът ме чака ...

Безбрежните долини свършваха в безбрежни планини, носещи водите към следващите долини и така до края на света. Който бе само следващо начало.
Сред една от тези безбрежни долини, в един самотен горски оазис живееше мъдрецът. Той знаеше всичко по тази земя. Знаеше, че цветята израстват от земята, за д ...

Пеперудени коне
За новата стихосбирка на Валентин Йорданов
Огнена следобедна събота. И е тихо наоколо. Всичко е замряло, не помръдва нито едно листенце от жаркото безветрие. Нито да се заемеш с някаква работа, нито да спиш… Просто лежиш отпуснат в леглото, съзерцаваш тавана над теб и не ти остава ни ...

Отново прозвуча в главата ми онзи познат рефрен от тъжната песен, която някога баба ми пееше. Тъжна и стара колкото света. Пред очите ми изплува онази лашкана от вълните самотна лодка, която се носеше без път и посока. Очите ми се премрежиха от напиращите сълзи и аз леко ги притворих. Чух неволен см ...

Очакване
И аз все чакам! Ето векове
изминаха - как гледам в тъмнините.
И все аз чакам! Ето ветрове
до кървав плач ме шибат по очите. ...

В слабоумие ли сме създадени
и кой всъщност ни е поискал?
С чувства-разпятия раждани.
Реални ли? Или измислени.
Натрапчиво-нормална същност - ...

Защо тези думи редиш?
Не виждам смисъл в тях - престани
отива си нещо което не е и било
кратък миг - пробляск в ноща
едва изгряла звездата залязва ...