„Алхимикът”
Паулу Коелю
Есе
Чрез книгите си Паулу Коелю показва своя философски мироглед. Той разкрива, че, въпреки всички трудности, животът е дар, който трябва да се изживее по най-пълноценния начин. Макар да е набожен, той не проповядва и не налага определена религия. Чрез книгите си показва начи ...

Моя мила, ти, мъничка моя,
тебе викам и търся в нощта!
Тук да дойдеш – светлик над прибоя –
с гръм и грохот пред мойта врата.
И изтича се мракът през клепки, ...

Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA
...

Не ходя на църква и свещи не паля.
На гроба си не искам дървен кръст.
Говорете си, наричайте ме оная-
/-Грешница/- сочете ме с пръст.
Изгорете ме жива на...моята клада, ...

Петър завиждаше. Той беше едно съвсем малко дете и несъзнателно усещаше, че върши нещо лошо, но не можеше да спре да завижда. И страшно съжаляваше. Съжаляваше за това, че живее. Четеше история, в която се разказваше за друго дете - Иван, живяло в приют за сираци, което беше починало. Беше Коледа. Вс ...

Тази нощ от любов съм пияна,
като най-долнопробна пияница -
изпих литър спомени незабравени
и половинка мечти несбъднати.
Поръчах си чалга просташка, ...

Юли
Обичам да бъда последна
и знам, че го искаш и ти –
спокойно пред тебе да седна
и юли във нас да пламти. ...

Искам Времето озъбено да сритам в слабините -
да не ражда цял катун от мъртви часове,
във корида предрешèна все да ме натиква,
от палеца му да зависи - ще ме бъде или не.
Казват, че във боя раждат се герои. ...

Ръцете ми
причинно-следствени
потъват в аромата
на човешките заблуди
вълшебен дар е сцената за тях ...

И все така далече сме един от друг,
но продължаваме да мислим пак за нас
Продължавам аз да помня този ден на първата целувка в Наполи.
Небето бе синьо като в роман,
слънцето кристално като в блян, ...

Светът ни е изтъкан от контрасти – бели и черни цветове, добри и лоши души, истина и лъжа, коректност, прецизност и фалш, илюзия – все неща, с които се срещаме по пътя на живота ни. Неминуемо всеки един изживян миг оставя белег в същността ни – малък отпечатък, който винаги личи, когато някой ни пог ...

Познавах някога един нещастник,
неспособен да обича такава като мен.
Една такава искрена и плаха,
с много странности, различна. Но човек обикновен.
Вярвах, борих се и страдах ...

Мръсни хора
с нечисти съдби,
блеят в простора,
пилеят души...
Искат - не могат, ...

Погледни през това стъкло
и ми кажи какво виждаш ти?
Нима онзи свят в твоите очи е розов,
нима вече не е заобиколен от безброй лъжи?
Погледни, сега светът не е същ, ...

Който защитава мутренското лоби,
е празен кат пустинята Гоби.
"Поех ангажимент към Мишо Бирата.
На ми сега секирата!"

Животното-човек!
В мене то Живее!
В мене още диша.
*
Значи трябва в тази киша - ...

Прашинки
Посветено на моите ангели
Но и прашинките умеят да прегръщат.
И те обичат с ангелски сърца.
И нищо, че крилете си превръщат ...

Ресто във обич
Толкова малко трябва да те презра,
вървиш по тънък лед - крепиш по ръба.
Простих за много, но на думи - лъжи!
Не вярвах в тях, наум си казвах ''мрази''. ...

Аз знам, че трябва да се разделим,
че нашата любов е невъзможна.
Защо обаче толкова боли
и свива се сърцето ми тревожно?
Разделяме се. Толкова е тъжно ...

С думи няма как да го покажа!
Единствено сърцето може да го продиктува.
От себе си успях, но от теб не успях да се откажа.
И сърцето е твое? То вече нищо не струва.
Щом не го желаеш, поне върни го цяло, ...

Навън днес колко е хубаво времето,
малко е хладно, може малко мъгливо,
малко може и дъжд да поръси,
на много места посято е семето,
то времето си чака, да може игриво ...

LA ROSA РОЗАТА
¡No!¡No la cojas!, Не я откъсвай, синко,
que duele, hijo! ще боли!
Y para ambos И нея ще боли,
esto será duro! и тебе също. ...

Шарл Бодлер - Призрак
Comme les anges à L'oeil fauve,
Je reviendrai dans ton alcôve
Et vers toi glisserai sans bruit
Avec les ombres de la nuit ; ...

ПЪТУВАНЕ ДО ДРУГИЯ СВЯТ
= I =
Когато Айвън завърши Станфордския университет, специалност геофизика, реши да специализира изследване на електромагнитните полета. Беше твърдо убеден, че всяко явление в природата и дори във Вселената си има строго научно обяснение.
Започна работа в изследователски инст ...

Отзад-напред записвах свойте мисли.
Последната ми страница – бе първа...
И продължавах – все така на чисто.
А бъдещите дни... те бяха мъртви...
В бележника ми страниците свършват! ...

На върха на устните...
Усмивката във погледа ми пали
ръцете ти - студени дълбини,
походката ми сякаш те изгаря -
замислено ме следваш ти... ...