Светът раним,
във вериги окован,
носи се из дълбини на океан,
в ожесточен двубой срещу мрака се изправя,
а веригaта все по-тежка става... ...

Какво си ми донесла, дъще?
От шепите ти блика светлината.
Дали не си успяла да разгърнеш
онази пъстра страница
от приказката за съдбата? ...

Не е ли жестоко да дадеш на дете желаната играчка и секунда по-късно да я изтръгнеш от ръцете му? Нима не е садистично да постъпиш така, виждайки щастието и неимоверното удовлетворение в очите му, получавайки това, за което е копняло. А после разбитите очаквания, разочарованието, когато източникът н ...

Пак ще дойде...
Предлагам на вниманието на читателя малка песничка, самоделна по словесност, която има за цел да гони и разсейва мрачните мисли, безнадежността, апатията, илюзорната безизходност, когато се появят! Неизбежни състояния в живота...
Пак ще дойде
Пак ще дойде ПРОЛЕТТА
Пак ще дойде ЛЮБОВТА ...

Искам да открия момичето, в чийто очи аз да мога да видя самия себе си. Веднъж тази мечта се осъществи. Имаше дори интимна връзка. Но времето ни свърши като откъснато цвете от градина и ние открихме края на пътя. Слънцето се скри, а в тъмнината двама се изгубихме. Две разбити разделени сърца, потъна ...

Не говори! Рисувам ти любов,
онази, мълчаливата и трудната,
онази, след която си готов
към всичките препятствия да хукнеш.
Не са ми нужни цветове за нея, ...

Виж какво, слушай ме сега,
правилата определям аз.
Не, това не е лъжа,
хващай се на бас.
Залагай за това ...

Блести коловозът в поройния дъжд,
в мъглата стрелките се втурват.
Студено е. Кой ще те стопли с дъха?
Далечно е. Кой ще те чуе?
Трептят като кръпки, изпрани с тъга, ...

И ето - днес отново те видях,
твоята усмивка ме зарадва.
В прегръдките ти топли пак се скрих,
сляха се наш’те силуети два.
Гледаше ме тъй любящо влюбен, ...

Разцъфващи, менящи цветовете си,
рекламите натрапчиво съобщават ти
пазарните цени на удоволствия.
Забързани, облени във отблясъци,
се движат хора сини, жълти, всякакви, ...

Преди залезът рубинен
преждевременно да се роди,
преди да кипне виното,
преди снегът да завали,
преди Димитровденското зимуване, ...

Мили Слънчо,
усмихни се,
стига зад облаци се кри!
Баба Зима измори се
и вече трябва да поспи. ...

От теб се аз отрекох и мислите пропъдих,
една душа ранена, на любов ли я осъдих,
нося ориста на тежко бреме,
нима и прах не бе, и пепел,
угаснал огън и жарта не тлее, ...

Ако ти си небето, то аз съм луната.
Ако ти си морето, то аз съм брегът.
Ако ти си животът, то аз съм съдбата.
Ако ти си дърво, то аз съм плодът.
Проумей, че съм свързана с тебе! ...

Душата ми, излята чрез китара...

"Трябва да се опитваме да разсъбличаме предметите, да виждаме в тяхната проекция незабележимото и да се опитваме да го предадем на белия лист..."
Тихият, монотонен глас на хубавичкия лектор отнасяше Виолета в друг свят, но мира не ù даваше едно закачливо слънчево зайче, което очертаваше мъжественост ...

"Ще дойда в четвъртък"...
Навярно изтърка
три чифта обувки железни,
додето при мене
да дойдеш навреме ...

Кухи рими, чувства с дъх на мента
раждат само жалък стихоплет.
Виж, живот с проблеми перманентно
е живот, достоен за поет.
Многоучената умност в пъпа ...

Не, такава любов аз не искам,
тиха, кротка, спокойна, добра.
Тя огньове в мен не разплисква
и не дава за полет крила.
И целувки не искам такива, ...

Спрете сълзите ми...
Спрете тези предателки, спрете сълзите ми...
Болеше раздялата, докато "Любовта" все още гореше.
Болеше от изневярата, докато бе непозната за мене.
Спрете сълзите ми, аз спрях да плача отдавна. ...

***
Снощи аз на части те разкъсах
за някакви измислени вини.
Цял един свят в тебе сринах.
Болката надви и ми прости. ...

Мислиш, че е лесно
да си депутат?!
Никак не е лесно –
гарантирам, брат!
Цял мандат се мъчиш – ...

=============
В обич без мисъл
с теб преплетохме мисли -
корен на лоза.
+++ ...

Любовта дотолкова се е сраснала с нашия живот, с нашето ежедневие, че много рядко се замисляме защо е така всеобхващаща, всепокоряваща. Но когато това се случи, можем много малко да прибавим към това, което вече знаем или сме чели за нея. Знаем от Учителя, че началото на света е Любов, изявлението в ...

По пясъка пристъпвах замечтана,
копняща за несбъдната любов,
пристъпвах огорчена, неразбрана
и всяка крачка беше вик и зов…
Крещях, съдбата обвинявах, ...

От теб научих се да бъда аз такава,
да търся вечно Слънцето,
да пия зажадняла
от сълзите на Другите - разнищени...
Да не стопявам бързо порива във себе си, ...

Душата ми мечта си нарисува,
бавно, с много нежни цветове.
Сутрин със росата я целува,
вечер ù посочва синьото море.
Те всеки ден усмивка си даряват, ...

Някъде, някъде си някои се смеят и говорят.
Говорят си те за годините, прекарани заедно.
Как ще е занапред... и да го ценят завинаги.
Някъде двама души се смеят и шегуват.
Те са толкова истински и верни един на друг. ...

Бяла е зимата, бяла,
като косите на древен мъдрец.
Невинност и чистота е събрала,
като в невестин венец.
Чисто и светло е всичко, ...

Музиката – удоволствие или хипноза
Музиката, ритъм, който кара сърцата на хиляди, милиони хора да бият по един и същ начин. Нещо толкова уникално, толкова синхронно и красиво, или просто обсебване от необятния и неразбираем подсъзнателен поток от мисли, желания и искания на композиторите. Един наист ...

П Р О Х О Ж Д А Н Е Т О
Той лежеше на болничното легло, дребен, жилав старец, изправен върху три възглавници и наметнат с плетена селска жилетка без копчета. Тя стоеше права до прозореца, на същата възраст като него - мургава старица със син шал, сега превърнат в кърпа за глава и оранжево палто, бял ...

Искряща, нежна, снежна белота! Цялата земя е затрупана с бисер. И не само тя, а и всичко друго наоколо. Просто като в детска приказка. Дърветата протягат своите криви, посипани със сняг ръце, сякаш за да ме спрат. Приличат ми на застинали човешки фигури, изящни, но и малко гротескни. Къщичките пък с ...

- Такова нещо може да хрумне само на баща ми. По дяволите!...
Павлин беше бесен. Той крачеше напред-назад в малката импровизирана дървена колиба, която си беше направил, за да живее в нея, докато – поне така си мислеше – наследи голямата къща с всичките и прилежащи земи. Но ето, че баща му бе решил ...

До кръв прехапах устните от чакане,
очите прегоряха от сълзи…
От бавно бързане и думи неизплакани
помръкнаха вечерните звезди.
Земята с тътен спря да се обръща. ...

Поглед назад –
минало свършено.
Мислено превърташ
на живота лентата.
Равносметка редиш. ...