Колко ранобуден станал е кълвача,
рано от зарана почнал е да трака,
от улука кука - кукувица сива,
сънна била, несъбудена, сънлива.
Жълто-черната пчеличка се пробуди - ...

Храм. И в него свещи,
две от тях, една до друга,
две от тях, една от друга
разгоряха се във пълнолунна тишина...
Слети пламъци в молитва, ...

(Как да ти намеря думи,
с които да опиша
чувството, загнездено в ума ми,
или в туй четиристишие...)
Как да рисувам сляпа аз картини, ...

Ти си нейният страшен кошмар.
Ти си нейната болка горчива.
Тя търсеше в тебе любим и другар,
мечтаеше с тебе да бъде щастлива.
Мечтата ù беше само мираж, ...

Тя прегърбена е леко,
с присвити рамене,
застаряла, но красива -
туй е мойта майчица добра.
Тя с тояжката си крива ...

Някъде дълбоко се крие скъпоценното,
чудя се как ли ще стигна до там,
искам любовта, искам нежността,
искам да се появиш ти.
Но няма те, къде си, ...

Помня тия тежки сълзи,
едри като бисер,
зная – още ме обичаш –
денем, нощем ме кукуваш.
Сто години от тогава ...

Без усмивка на лицето,
а живот и доброта в очите сини,
косата златно-сребърна, копринена
и в плитка дълга сплетена, краси ни.
В мрака лъч от светлина, ...

Изтрий ме от спомените, от паметта, от живота си дори! Не искам да си спомняш за мен, да потискаш съвестта, че ден и нощ за теб аз ронех сълзи. Забрави това лице, макар да знам, че никога не го запомни ти. Никога не ме повика в съня си, в мечтите, в болката и самотата си. Страдаше за всеки, но не и ...

Писмо до Ромео
Стига си хленчил, драги Ромео!
Няма я твойта добра Жулиета.
Аз съм различна, не съм като нея
и към сърцето не спускам въжета. ...

Ти падаш.
Падаш и се питаш „КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК”.
Не знаеш защо падаш, не знаеш откъде падаш, не знаеш кога ще паднеш.
Все още падаш.
Но някакви проблясъци започват да си проправят път в тиквата ти. ...

Аз знам, че истински не съществуваш
и че на този свят
не си живял.
Но все те търся, мисля и сънувам,
жадуван мой ...

Той ме черпи с...
бира.
Отказвам.
Малцово уиски ми предлага.
Не искам. ...

Здравейте. Днес ще ви заведа на едно пътешествие към изцелението, което преживях през последните няколко години, но което всъщност се случва за вас в „Сега-то.”
И така, имах в живота си човек, който просто не можех да понасям. Всичко, което той казваше ме дразнеше. Ненавиждах държанието му. Използва ...

Не знам защо,
но ми става някак тъжно,
няма те
и губя се в измислена Вселена,
не знам къде си ...

Днес и Господ дори не ме слуша,
спи в небесната си катедрала.
Аз отново морето сънувам,
виждам себе си – стара... и бяла,
как събличам платната на залеза, ...

А този случаен четвъртък
обърка порядъка стар...
Небето с невидима маска
са свлече на градски пазар.
Дори и кашоните хроми ...

в неделя
в моя личен момент
вървя и те търся там
където беше наше
взех душата си - да бъде ...

Прегърнах нежността в лунната нощ
и вкусих за първи път нейните устни.
Вятърът развяваше косите ù,
гъделичкащи моето лице.
Нежната ù кожа настръхна от лекия полъх, ...

"Рани"
Пожълтялата от слънцето хартия
аз милвам с потни длани,
след малко химикала там ще впия,
за да оставя сини рани. ...

Пристигнах, а защо го няма?
Допускам, този път съм подранила...
Ще чакам седнала до тази дама,
която на пейката от студа се е свила.
... ...

Съвършенството
е съвършено
в съвършения си миг
В следващия
не може да повториш ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В известна психоклиника, където
се стичаше хайлайфът, щото шик
твърдяха че е, вън пред кабинета
на доктор Иванов – аналитик, ...

Подробностите около превода на този Шекспиров сонет нито са важни, нито са лесни за обясняване. Осъществен в тясно сътрудничество с , от специалния преводачески корпус на БА, той ви се представя в гарнитура с преводите на същия сонет, дело на В. Свинтила и В. Петров.
William Shakespear
Sonnet CXVI У ...

Привидения и рози
Край остров на цветята
надеждата е скрита.
Там, където черни рози
с белите преплитат се ...

Не ме оставяй да заспя, когато
дъха на залеза горещо пàри.
На птиците отлитащи ятата
бушуват в дръзко пламнали пожари…
Обичай ме. Със нежност ме пленявай, ...

Вдигаш отново гордо глава,
готова за поредния бал на принцесите.
Облякла рокля от бяла тафта,
с шевици от снежни виелици.
Усмихваш се – изпепеляващо смразяваща, ...

Една нощ забрави да спи, написа сто осемдесет и три постинга, на теми: политика, спорт, сънародниците ни из света, любов и секс, психология и парапсихология, психотроника, електроника, наркотици и пиене, философия и попмузика, кино и домашни любимци, цветя и оръжия, блондинки и часовници и какво ли ...

Лети, гълъбче бяло, лети.
Лети в милостиво небе.
Не казвай на Mира довиждане.
Не позволявай мечтите ни да умират.
Под сянката на тъгата. ...

Красива си ти като нощното небе
с безброй звезди над бурното море...
Красива си като бяло облаче на синевата,
окъпано от топлите лъчи на светлината.
Блясъкът на очите ти е капката роса, ...

на сестра ми
(която, слава богу, все още е до мен)
В душата пусто и зловещо,
в очите болка, самота,
Напред погледнеш - само нищо, ...

Не мога да мисля за цветята
как ухаят рано в утринта.
Не мога да мисля за зората,
за птиците и техните слова.
Не мога да мисля за реката - ...

Огромното кълбо се преполовява, като половината му част потъва в бездънния океан, а другата остава, макар и за кратко, да хвърли последните си приветливи лъчи над света. Вълните блестят от златистия залез. И сякаш от брега до слънцето има златна пътека и ти се иска да я изминеш, колкото и дълга да т ...

Бе следобед и събота беше...
По неволя - с горчиво кафе...
Притъмняло бе, с грохот валеше...
Беше слънчево в мойто сърце...
Стряха сушава бе кафенето... ...

на Хамлет
Човек да си, или негодник?
Това въпросът е без време.
Добро и зло - двуостра пика
пронизва вечната дилема, ...

Синко,
аз можех още хляб да дам
на теб – но взеха ми го други!
Не ме е срам, не ме е срам –
аз честен съм... но го загубих! ...

Не искам никого, до мене да остава.
Не искам никому, да му дотягам.
Не бягам, търся самота, и тя пристига,
а аз в прегръдката ù тиха лягам.
След никой слънцето не ще угасне. ...

Един земеделец усърдно сеел жито, но земята, която обработвал, не била плодородна. Той едва се изхранвал и в душата му се трупала горест, като си помислял, че с тази оскъдна прехрана не би могъл да изхранва семейство.
Един ден самотата му натежала толкова, че решил да се оплаче на Господ, тъй като х ...