Гореща нощ... огън... тъмна ръка... движения на змия,
силни барабани... танцуващи души.
Почива сърцето...
Почива от тъгата.
Нощта напомня за себе си... всичко е обгърнато в мистика, ...

Няма нищо по-добро от истината,
колкото и болезнена да е тя.
авторът
Теодор бе толкова изнервен, че не го свърташе на едно място. Кръстосваше стаята и се чудеше, как да постъпи. През четирите години семеен живот с Камелия разбраха, че не могат да имат деца. Причината бе в нея. Желанието им да имат н ...

Толкова искам...
Толкова искам...
пак в очите ти красиви да погледна,
до теб нежно пак да се допирам...
и пак лицето ти нежно да докосна!!!... ...

И ти ли мечтаеш за къща,
миришеща на портокали,
където се пресичат оранжеви аромати...
Ще има огромна библиотека,
където никога няма да съм самотна ...

Повикай ме в някоя празна и прашна неделя,
когато ветровете мълчат и морето е просто вода,
когато в забавен каданс часовете се стелят
и в пустинния призрачен свят не оставят следа.
Повикай ме, разпилей хоризонта на скуката, ...

О Т Н О В О Е З И М А
Отново е зима. Белият сняг покрива всичко наоколо.
Двама влюбени, прегърнати плътно в нощта,
тихо нашепват някаква нежна приказка за любовта.
Отново е зима. Пред вратата ти – бяла пухкава премяна… ...

Беше средата на октомври. Около девет часа вечерта, вече бях сама.
Малко по-рано с нея изпихме по две кафета, придружени от няколко цигари и дълго говорихме. След като си пожелахме лека вечер, аз тръгнах по добре познатите улици на квартала. Очакваше ме дълга разходка.
Навън бе мрак, мъгла, студ и о ...

На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...

Песен и танц
Спри да ме владееш,
спри с мен да пееш,
спри да ме влудяваш и краката ми да подкосяваш!
Спри, защото няма да издържа ...

Ти си това, което гори.
Ти си това, което тупти.
Ти си това, което цъфти.
Ти си точно тя - ЛЮБОВТА,
която расте в моето мъничко сърце.

За пореден път ''Обичам те'' ти казвам...
''Обичам те! Обичам те!''... пак ти повтарям...
Моля те... не ранявай сърцето ми...
то вечно за теб ще тупти...
Обичай ме... обичай ме... те моля... ...

самоиронично-самосатирично:))
Самотна сядам,
но пък имам правила.
Не яж преди 12,
качват се кила. ...

Заслужава си...
Заслужава си човек да се раздава за децата си - дори само за да види усмивка на лицата им.
Заслужава си човек да подкрепя любимия си, независимо от обстоятелствата - дори само за да види любовта в очите му.
Заслужава си човек да уважава родителите си - дори само за да види благодарно ...

* * *
Когато се откопча
от ноктите на чувството,
по котешки извити,
забиват се в очите ми, ...

Ти беше луд по мен.
Готов на всичко.
Бе сянката,
която се обричаше
да бъде двойника ...

Не се отричай бързо от приятеля,
защото някой ден ще ти потрябва!
Днес лесно се превръщаме в предатели,
готови алчно други да ограбват...
Днес лесно се преструваме на луди, ...

Аз искам да докосвам твойто тяло,
да целувам нежно твоите очи,
от твойте ласки да треперя
и щастие от нас отново да искри!
И двама с тебе, сгушени в леглото, ...

Падам и ставам...
Смея се и плача...
Живея и умирам...
Вървя, а понякога дори се влача...
Но винаги се боря. ...

Тихо падат листатата върху пътеката на съдбата.
Тихо ръми дъждът в планината.
Тихо пристъпва и странникът
в мрака,
в тъмата ...

През завесата на душа
те оставям да наблюдаваш
как желанието ти пръска
със ситни перлички кожата ми,
а косата ми като мокри мисли ...

СРЕЩА
Натъпках куфара със спомени,
но няма да го взема с мене.
Ще го изпратя по куриер -
на следващия кръстопът ...

За теб
Говорих с вятъра – онази вечер
помолих го и той ми обеща
със него аз да те прегръщам вече
дори да си накрая на света ...

Разперени мистично –
текстописци-спомени
диктуват
причудливи словеса –
внезапни отпечатъци ...

Ша тря'а да та пробвам!
Ша тря'а да та пробвам!
Имаш вид на държелива.
На простотии явно носиш
и през първа цедка мина. ...

А Р И Т М И Я
Ще легна като тежък сноп пшеница
в самия край на жътвената нива,
когато с писък див ранени птици
обагрят с капки кръв небето сиво. ...

София. Той бе дошъл тук преди по-малко от месец. Започна студентските си години - най-хубавите години (както казват всички). Едва бе започнал да съчетава дългите дни, изпълнени със задължения и нощите, съпътствани от купони. Въпреки желанието му за веселби, той си оставаше трудолюбивото момче от учи ...

- Как се живее без мечти?
- Един толкова лесен и в същото време толкова труден въпрос...
Като човек, застанал посред нощ пред стената на една безизходна улица,
наблюдаващ тухлената фасада, през която не може да мине...
Самотата те разяжда отвътре... празнотата в душата ти те оставя без сили... ...

Отново ме връщаш.
Дали по различна?
Изпила след теб
друга чаша любов.
Притворил очи ...

Пръстите на ръцете ти пак жадно
се прокарват през моята коса,
а устните ти жадни търсят
моите за още грешни целувки.
Нощта се спуска над града, ...

Историята е за един човек, който седи пред отворения прозорец на стаята си и пуши. Предната вечер е празнувал нещо и затова домът му е пълен с хора – роднини и приятели, дошли да празнуват с него. Ръцете му са груби, а лицето набръчкано. Може би е около 65-70 годишен, а може и да е по-млад. Палейки ...

Майчице...
Осакатя за живот плътта ми
сред участта, в която те открих.
Ни гордост, ни дихание спасих,
защо, злощастнице, не ме пожали! ...

На масата захвърлям милувка,
разтапяща се в шепота на свещта,
чаша вино, строшена с целувка,
догаря под завивките на нощта.
Разпилените листи самота ...

От горчиво-сладкия сок
не ще отпия вече.
Изтече неговият срок,
ще си бъда пак самотно аз човече.
Но недей ме ти мисли, ...

Опекъл хляб,
усмихна се хлебарят,
въздъхна
и посегна към пещта,
и с усета ...

Тя беше млада. Беше симпатична.
(Я има-няма тридесет и две).
Ухажваше я много романтично
един младок, почти дете.
Писма и пишеше и стихове. Букети ...

Дивна обич, сребролика, от душата ми извира.
Става бързей край чукари. В камъчета - водоскок.
Вятърът, пленен от нея, шепне в струните на лира
и докосва в ситни пръски всяка трънка, всеки глог.
Мигом живнала тревица в чуден трепет зеленее ...

НА МАЙКА МИ
Ти идваш в сънищата ми тревожни,
присядаш тихичко на моето легло
и правиш чудесата пак възможни,
положила ръка на моето чело. ...

Дори с отворени очи
мечти рисувам.
Мечтая за две тела.
Как притискат се едно в друго.
Слънцето гали ги - ...

Щастие
Денят повдига бавно завесата,
която спуснала бе Вечерта.
Процежда Слънцето лъчите си през нея
и ги протяга към заспалата Земя. ...