Стена, издигната от хиляди години,
създадена да брани земна благодат.
В прегръдките ти райските градини
разнасят славата за този южен град.
Водите чудодейни на телата болни ...

Когато отново те чакам, значи съм някъде, където
всяко стръкче трева е ласка вълшебна на южния вятър,
с пеперуди, танцуващи танц на облаче синьо в небето,
и херувимчета бели махат крила в небесния театър.
А казват, че в него, неземния, няма място за всеки - ...

Защо не те срещнах преди?
Сега ни е късно, кажи ми.
Мечтаем за пролет,
а сняг ни вали.
Защо не те срещнах, ...

Стоя в тъмната стая,
слушайки гласа на дъжда
и вятъра как припява,
брулейки клоните и създавайки студ.
Тази приспивна песен - ...

Симеон Дянков:
Във тази кризисна година,
важна е финансовата дисциплина,
затова, дори при магистралните забежки,
настоявайте за касови бележки. ...

Харесах чувството, с което
се събудих тази сутрин,
на душата беше леко.
Искам... искам го и утре.
Хубаво ми бе да зная - ...

Възрастните хора казват, че петък 13-ти е калпаво число, но точно тази вечер ме захвърли в старинния Пловдив, без да имам някаква представа как ще ме заиграят следващите часове.
Вчера тук се запознах с някаква елегантна психоложка, с която разговаряхме свободно и откровено на бира .
От усмихнатите ù ...

Преплитаха се пръстите
смразени в тъмнината,
над тях в красиви форми
гаснеха последните искри...
И не усещах сякаш страх. ...

Всички сме на този свят родени,
не за да живеем, а за да умрем.
И все да не ни достига време
на любимите да кажем ,,Обичам те!’’.
Нали уж дишаме, за да живеем, ...

Вземи ме, лодкарю, в лодката стара!
Зората розови устни разтваря,
пали с целувка пожар над морето
и буди копнежи сладки в сърцето.
Вземи ме, лодкарю, в лодката бяла! ...

Отпред на стълбите стоя.
Бавно рони се всяка сълза.
Дори луната тази нощ не свети.
Може би и тя от мен се крие
и спомените с мен опитва да изтрие. ...

Не е по-късно
от стъпка назад –
в предверие с махала,
остро-честни ръце...
стрели – ...

Изправете се!
Защо прекланяте глави ?
Не виждате ли какво зад маските се крие?
Никога вече Ден след ден...
Отвориха се очите ми за мрака в душите ви. ...

Тих пристан, в който мога да отдъхна след бурен ден. Крепост, в която мога да се скрия. Огледало на моята същност. Всичко това е моят дом. Малък, уютен, изпълнен с топлина. Място, където винаги съм добре дошла. Тук мога да бъда себе си – малка, слаба, незразумна, с безброй недостатъци и трески за дя ...

Искам ти да си до мен,
да усетя тялото ти в този ден.
Искам да ме целуваш навсякъде
и така с теб да продължим.
Да се движим плавно в страстен питъм, ...

Дарено от дедите
Вън падал първи ноемврийски сняг,
засипвал кротко къщи и дувари.
Свирни и песни на момински праг -
дошли за баба тежки годежари. ...

Тръгвам си заедно със слънцето,
но като него дали ще се върна?
Грешки допуснах, признавам,
но ти също гръб ми обърна...
Ще отпътувам с последните лъчи, ...

Възглавка за будители
На кучето оплакал се петела:
„Тази правда, чумата я взела!
Хората ги будим сутрин рано,
с най-прекрасното от нас избрано, ...

МАГИЯ СЪДБОВНА
(Поздрав към всички творци
по случай Деня на народните
будители!)
Звезда ли в гърдите ни огън запали, ...

Георги Кръстевата къща беше най-известната в селото. Навремето собственост на най-богатия чорбаджия, сега беше запустяла и прозорците ù тъмнееха. Легенди се разправяха за имàнето на чорбаджи Георги. Владеел почти всички околни ниви и ливади, стадата му наброявали стотици глави добитък. Работел мъжки ...

Ако си мислиш, че пак ще се върна,
и пак ще протегна любовно ръце,
сбъркал си, принце, не ще се обърна,
(има толкова много мъже като теб).
Загубих години по спирки и влакове. ...

Писта за излитане...
Все в тази точка на
начало в екзистенциално
мое мислено преплитане,
се ровя Аз със собственото ...

Помниш ли ме -
аз съм тази, която те следеше с очи.
Сещаш ли се -
как поглеждаше ме ти.
Помниш ли ме - ...

Ела, да помълчим на бира и цигара,
въпросите да се наметнат със мъгла,
погледнем ли се, грешките прегарят,
горчилката виновно стапя се в жарта
на огъня, роден от нашите желания, ...

Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов - Ме6
Е С Е Н Н О
Пера от птици пална ранен сняг.
Горнякът във усоите засвири. ...

Тя днес е тъжна. А вчера беше щастлива. Тя стои сама вкъщи и не разбира къде сгреши, вчера всичко беше прекрасно. Тя премисля всичко отново и отново, но не вижда причината. Не разбира. Нали той и повтаряше, че иска да е с нея, че тя е страхотна, че е това, което е търсил. И тя му повярва…
Горката гл ...

Преди и след
Изчерпана бях! Сякаш нямах нищо
у себе си или поне до мене.
Безсмислиците бяха мои мисли,
а стъпките ми - дири от пълзене. ...

Съмнявам се, че времето лекува,
зарастналите рани са лъжа
и болката от тях не се сбогува.
Какво, ако напред не продължа?
Какво, ако не искам да се справя? ...

Пътят
Тълпа от хора и картини от изложба.
Приятел, който стихове чете.
Усмивки-маски, пози и надежди,
че следващите може да са те... ...

Копнежи
Когато сме сами двамата,
не искам никой да ни безпокои.
Когато сме сами двамата,
не искам стрелка времето да брои. ...

Не искам нищо друго
Искам я, душата си, обратно!
Ти я взе, когато си замина,
разхвърли в мене всичко безобразно,
остави ме - жестока, несломима. ...

Ти помниш ли, че аз живях,
че бях аз тиха и смирена?!
На улицата под дъжда стоях,
щастлива, че отново съм родена.
Сега се връщам аз към мрака, ...