Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
18+ Брутална изповед 3 🇧🇬
Петър Антонов очакваше поредния си гост. Той пиеше кафето си сдържано и равнодушно, като гледаше хронометъра пред себе си колко време остава до ефир. Гостът бе изкаран от затвора специално заради днешното предаване, като отзад седяха няколко ...
Друг свят 🇧🇬
Сломи всичко... взе дори
и горчивите ми сълзи!
Но не смей да ме питаш
пак!... Не мога да те мразя... ...
Душа 🇧🇬
отсъствието на което ни различава от всички останали гадинки по света за добро
или лошо? Аз съм склонен донякъде да го повярвам. Ако аз имам душа, си я
представям като стая – моята разхвърляна (по мъжки начин – изглежда
безобразен Х ...
* * * 🇧🇬
Опитах се да забравя очите ти.
Устоях ти и назад не се обърнах.
По пътя към теб никога не посмях да тръгна.
Забравих те! - или поне така си мислех. ...
Безсмислено 🇧🇬
безупречно, но не и наистина.
Аз мога само да те гледам влюбено
и да заживея щастливо,
макар и в измислица. ...
Тайна 🇧🇬
Любовен танц 🇧🇬
Любовен знак разнежена танцува.
Целуват пръстите ми пръстите ти мили
и в тях се гушват, топлина открили.
Ръката ти със моята флиртува. ...
Ако те нямаше на Белия Свят... 🇧🇬
_________________________________________________
Ако на Белия Свят те нямаше...
Щеше да блестиш нереално "Отвъд".
Сред звезден порой - самотна Звезда. ...
В твоите очи аз искам да изтлея... 🇧🇬
точно миг преди нощта
с непрогледен мрак Земята да обгърне,
за първи път докоснах любовта.
Влюбих се в очите шоколадови, ...
Нейната изповед 🇧🇬
Емпатия 🇧🇬
Болка, болка, болка.
Наистина не искам да мисля за болката, направо ме отчайва неспособността ми да отвлека вниманието си от нея. Но как да обясня... мислите са нещо, което ние създаваме, а болката е нещо, което ни се случва. Само едното подлежи на контрол. Сега ме е страх да мисля твърде мн ...
Преди и след изгрева 🇧🇬
Душата тъмнее от нищото свита
и моята цветност се слива със мрака.
Но как да живея във тъмното скрита?
Не знае ли Изгревът - още го чакам? ...
Пътища 🇧🇬
Вървяла си по своите пътеки
самотна и смутена, но с мечти
изминала си пътища нелеки,
а вятърът те викаше – „Поспри”. ...
Към... смъртта 🇧🇬
дори и отдалече.
Заливаш ме...
със приливна вълна.
Потръпващо ...
Благодаря ти... има те 🇧🇬
Що значи лирика и проза,
щом няма радост и покой!
Лирична е душата ми, но грозна
във лудостта на изгрева мой. ...
Дирята 🇧🇬
Написано по "На моста" от Деян Иванов
Много време мина в търсене на диря,
водеща до моста след пътечката в гората.
Много време мина в борба със Вихъра, ...
Дали е оцеляла 🇧🇬
Понякога за теб си спомням... И за тази трудна, неузряла в миналото ни любов, покълнала на плодородна почва... Покълнала, пораснала, но необрана... Необрана и неизконсумирана... И останала високо, видимо и толкова невинно! ...
Няма 🇧🇬
Няма ги вече oчите
виждащи по друг начин звездите
Няма ги вече ръцете
които държейки откривах световете ...
Душата ми е пламък несломен! 🇧🇬
пред битието в кръгозора.
Сред колко идеали преклонен,
мечтая си да махна аз позора.
... Символ на печал и мъка ...
Кошмарът, наречен Брейкъм - Предлог 🇧🇬
Коя съм аз?
Парещото слънце огряваше черните ми коси. Сутрешният бриз вееше роклята ми. Бе дълга и лятна, с цвят на лешник. Вървях по алеята и премислях какво ще правя днес. Изведнъж чух писък. Усетих мириса на кръв. Спрях и се ослушах. За човешкото ухо този звук бе непосилен да се чуе. За м ...
Кажи ми как да разбера 🇧🇬
и тъжни винаги са моите очи.
Оставих те там, оставих те сам,
в един недовършен сън, в един
страшен кошмар. ...