Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...

Цигулката му, нежна и разплакана,
сърцето ми окъпа във сълзи.
И трепнаха в душата неочаквано
надеждите, крилатите мечти.
Олекна ми! И сякаш се пречисти ...

Аз мога и без тебе да живея,
аз мога, но не исках досега.
И без тебе мога да се смея -
другаде ще търся любовта.
Аз мога пак да се оглеждам ...

Kогато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи, и дървета,
еуфорично през нощта препускаща
и шарф развяваща по тротоари и павета,
една Любов влетя задъхано в хотелска стая ...

МЕТАМОРФОЗА
Трептя смирено в твойте пръсти
като отронен от дървото лист.
Ти приюти във своята прегръдка
този миг вълшебно чист. ...

Звездите нощем ти нашепват
това, което денем крия,
във нощите си съм способна
докрай душата да разкрия!
Но щом денят ме завладее, ...

С усмивка започна всичко
и с усмивка до днес продължава.
Да знаеш само колко те обичам
и за тебе всичко ще направя.
Помня първата ни среща ...

Да бе пожар – по-ярко бе от огън,
да бе деяние ужасно, непростимо,
да бе симфония от Бах или Бетовен,
да бе с едничко нещо съвместимо.
Да бе предмет, във шепи да го хванеш, ...

Черна броеница
стана наш`та жица.
Кацнали сестрички –
безброй лястовички.
Вързали забрадки, ...

Огледай се около себе си.
Той идва за тебе.
Погледни в огледалото.
Наднича зад гърба ти.
Враговете са толкова близо. ...

Клавиш след клавиш
събличам душата ти
- нека те видя.
Не го очаквах, но се случи - избраха моето хайку сред 5-те най-добри ;). Ако допада и на вас, просто натиснете вдигнатия палец срещу стиха :), без регистрация е... Аз съм radiaciq.:>
Thanks! ...

Безпределна слабост,
обвита в нюх коварен.
Струи, сипещи се от поквара,
ах, каква забрава!
Нестихваща до болка ...

бях далеч от вечната тъга
когато я открих
сред топлите дюни -
пясъчната лилия...
до нея чайка - смехулка ...

Аз не умирам в огньове,
само изгарям частично.
Нямам и нужда от помощ,
крива е мойта себичност.
Алтер ли бе, его ли беше? ...

Събирах думи - късни като есен...
Танцуващи по тънката ми струна
с носталгия по неуспяло равновесие
и непризната висша форма лудост...
Събирах думи - грапаво-бодливи... ...

Небето пада над Егея
в безкраен, синкав водопад
и крясък гларусен над кея
притихва в ранен листопад.
Лениво корабче поклащат ...

Не си щастлива ти, не си, не си.
А щом е тъй, вината ми е двойна:
това, че своя дух не извисих,
че в теб отгледах птица неспокойна.
А ти в какво намери смисъл висш: ...

А моето „нищо” понякога скиташе,
предрешено беше във смях и любов…
За днеска и утре тъй рядко се питаше -
защо, щом откриваше в теб своя зов?
И същото „нищо” понякога светеше - ...

Помня – първо се намирахме на летището. Какво се случи след това? Ами следното: взехме влакчето и пътувахме дълго, дълго, дълго.... И скоро се озовахме сред дървета, хълмчета и индустриални зони, които се редуваха пак с дървета и възвишения.
И така се случи, че просто я изпуснахме! Изпуснахме Барсел ...

Съществува една реалност, в която е позволено да си объркан. Настъпва понякога, когато истинската е прекалено тясна за да разпръснеш разочарованието си. Там момичето влюбено в залеза, се превръща в лед. И когато сълзите му потекат, нищо не се топи. Там няма никой. Само фасове и лунна светлина. Там н ...

Ако днес Господ имаше профил във Фейсбук, нещата нямаше да бъдат по- различни от библейско време. Той пак щеше да има тълпи от приятели, които щяха да натискат бутона "Харесва ми" на всяка Негова публикувана притча или проповед на планината. Но, когато стане време да Го разпъват на Голгота, нито еди ...

Попитай ме нощем, когато си близо -
Къде е вратата към моята душа?
Намирай ме и ме докосвай още...
Докато заспивам, докато съм топла...
Докато в надежда горя. ...

За трохичка любов
Като клошари
В живота си ровим
За капчица нежност
По стръмното ходим ...

Препусках из недрата на сърцето.
Разкъсвах хилядите му обвивки.
И стигнах до мястото, където
окъпах се в твоите усмивки.
Проникнах плахо там. ...

Майчице
Майчице, прости, че те обичам.
Защото всичко причинявам ти с любов.
Понякога от тебе се отричам,
а после прошка идвам да ти искам като изгрев нов. ...

Препоръчвам фирма "Гологъз турс" на всички, решили да отидат на екскурзия...
В бизнеса ни празно няма.
Само пълната програма
се признава значи тука.
С нашта фирма няма скука. ...

Одисей към Калипсо
"И сто години още да те любя -
това е секс... А другото любов"
Георги Драмбозов, София, в-к "Уикенд" бр. 34
Две бедра - горещи въпросителни. ...

За кратко заваля -
сух мартенски покой,
кристали сняг;
по-леки от перо,
по-тежки от вина. ...

Дали те има, питах и небето;
търсех те: с душата и сърцето.
Намерих те, и ми остана, ето:
да мина планините и морето,
дори не метър подир метър, ...

ЗА КЪПИНИ
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...

Откакто се изгубих
Стотици преживявания
Назъбиха
Живота ми
И оглозгани като кости ...

Нощта отдръпва своята завеса,
а утрото усмихва се насила.
И птичките не пеят още – де са?
Защо тъга сърцето ми е свила?
Поглеждам сънно – ти си тук до мене, ...

Празна стая, без прозорци,
без лъчи на светлина,
тъмнина навсякъде,
аз лутам се без път и без посоки,
уморена съм от тази тишина. ...

Променя ли го? Променя ли света си? - Излишен въпрос. Разбира се, че не. Стои и чака. Тъпче на едно място. Като кон. Кон с капаци... Яд ме е. Вбесява ме. Съдбата не раздава шансовете си току-така. Не ги разпилява за щяло и нещяло. А вижте я нея, хем галеница, хем неблагодарница. Възможностите ù са п ...

Някак притихна Музата ми луда,
укротена от един прозаик –
не я храни с празни илюзии
и дори с мечти не я пои.
Сутрин й носи закуска в леглото, ...

Последната дооформяща парчето репетиция, утре го свирим в Стрелча на "Нищо подобно" феста:)
(записът е "приблизителен", т.е. за да запомним каквото сме измислили, а не за саунда, басите малко избиват, така че може да ги намалите)
Текст:
Как ми се иска
понякога ...

Пътуване между мъждивата светлина на утрото и не загасената крушка.
Страх ме е да направя малката крачка до ключа на лампата.
В момента тя е като море от ужас и разкъсани от тъмното викове - крачката.
Ужасът, който брутално разтваря клепачите ми с крясъка на изкормена с вещина птица.
Рутината на хил ...

10.07.2010 - wreck of the day
Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклев ...