Бойко, мутрата пожарникар,
на Саркози каза "бонжуар".
Изучи той езика френски
в Сорбоната през дните си студентски.
Тъй банкянският граф ...

И стаята ми стана празна
единствен вятърът се спира
не бе така до неотдавна
във нея светове откривах
там беше ти и аз и двамата ...

Ако днес ме попитат какво искам, ако някой ми гарантира, че би могъл да сбъдне едно мое желание, аз бих поискала да ме върне година назад. Ако обаче този някой бе дошъл миналата година, аз щях да поискам да ме отведе година напред...
Тогава не осъзнавах усмивката си.
Тогава нямах представа колко е х ...

Когато ме притиснеш до гърдите си,
аз ставам цялата Вселена.
Ти вдишваш аромат на вечност
със неотразимост на звезди.
О, Боже мой, защо не си ми казал, ...

Пак съм седнала пред циганската любов и с "трепет, вълнение и ентусиазъм" се чудя какво да пиша. Може би ще е добре, ако опиша настроението си - никакво. Денят ми - скучен. Животът ми - хубав, но леко еднообразен. Бъдещето ми - някъде в Германия. Семейството ми - хубаво. Прозорецът - замръзнал. Чувс ...

Когато чу звука от изстрела, Сара се втурна по стълбите. Толкова искаше да избяга, че краката ù се превиха и скоро цялото ù тяло се озова на пода. Опита се да стане, но усещаше ужасно силна болка в ръката си. С големи усилия успя да стане и се хвърли през вратата с всичка сила. Бяга около десет мину ...

Сън
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа н ...

Ако бях оптимист, щях да си мисля само как накрая на деня ще си седя, ще си пия бирата и всичко от този ден изведнъж ще придобие смисъл. Ако бях песимист, щях да добавя, че да живееш за едната бира накрая на деня си е жалко.
Реалистично погледнато обаче, аз не мислех – аз просто седях. Седях на опаш ...

Трудно е да се държиш,
когато сърцето те боли,
когато ти тежи и душата ти кърви.
Трудно е да станеш и да продължиш,
да обичаш или да скърбиш, ...

Реалност, размита с бои
Нарисувай ми картина,
добави и светлосенки.
После сложи и лице
с бледа кожа ...

* * *
В къса лятна морска нощ,
поръсена от топъл звезден дъжд,
чудно как и неизвестно откъде,
безгрижно, тихо, изведнъж, ...

Умри, народе закърнели,
светли бъднини не заслужаваш ти,
със свойта простотия, таз сила нова,
ти всичко хубаво затри!
Умри, не си за тоз свят годен ...

Ревнала Меца Мецана,
че нямала Долче Габана -
рокличка малка и черна,
белким я Вълчо погледне.
- Не плачи, Мецо Мецано, ...

Тя сяда пред компютъра. Поглежда -
едно "приятелство" било ù е изпратено.
Приема го. И снимките разглежда.
И млад, и синеок. И привлекателен.
Той сяда пред компютъра. Поглежда - ...

Здравей отново, приятелко добра.
Добре дошла в стаята ми празна.
Сънят и мислите ми ти обра.
Вкопчи се в мен като болест заразна.
Усещам те, зная, че си тук. ...

Тегота
22.06.10г.
Напразно лутане в небитието,
радостите - кратки, животът - пълен крах.
Щастието в любовта - отнето, ...

А любовта е нежна като цвете
чувствителна е тя като мимоза
закътай я дълбоко във сърцето
далече от най-малката угроза...
А любовта е нежна като бебе ...

Малко място ще оставиш ли във ъгъла?
Да, точно там, във твоята душа.
Съгласна съм и на това местенце в дъното.
Ще си тръгна... нека само спре дъжда.
Ще ме гушнеш ли за малко? За минута-две... ...

Обява:
Успивам безсъние.
Рисувам в сиво дъга.
Греша с целомъдрие.
Свиря на тишина. ...

Всяка сутрин танцува с мъглите,
вдишва с радост планинския дъх,
там, оставил, при тях... Суетите,
миг споделя с величествен връх!
А преди, да речем - три Луни, Те, ...

Болезнено нагарчам
във тебе всеки път.
И споменът те сграбчва
за лявата ти гръд,
където в неспокойно ...

Утро.
Свежест и роса.
Роди се стих.
Съдба!
Стремеж човешки. ...

С пръсти възлести, от плетката на дните,
пусни юздите на конете - в мен да тичат,
с копита да разрошат мислите ми спитени
и да танцуват върху бялата ми кожа, сричаща
все твойто име. От влажните им ноздри, ...

Обичам моята госпожа,
която е толкова всеотдайна.
Която ме научи не само на Перфект,
за да стана експерт.
Обичам моята госпожа. ...

Сто възкръснали, неми спасения
замених за секунда разпятие.
Сетивата са слепи прозрения
и объркват бита с необятното.
Сто минути продадени истини ...

Един човек ми каза,
че сърцето ми изгаряш,
че през душата ми минаваш
и не се поколебаваш.
Прав бил е той, ...

Детето, което е залепило нос на прозореца, съм аз.
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...

Тази вечер нощта спусна облачно черния плащ
и обгърна пашкулено влюбено двама.
Затрептяха души. Запламтяха във ритъм тела,
затанцуваха блус... танц греховен, не, не е драма.
Докосваха длани. Резонираха мисли с вълни ...

Кафенето и Магазинът
Витрините на Кафенето и Магазина се вторачваха една в друга, и нямаше начин да не е така – разположени един срещу друг от двете страни на тихата квартална улица, бяха обречени на това.
През деня Магазинът се заливаше от смях, грейваше от цветовете на плодове и зеленчуци, крещеше ...

Балканът тази сутрин е осъмнал
загадъчно умислен и мъглив.
Застинал, мрачно натъжен – посърнал
стои на страж самотен, мълчалив.
Околчица отсреща, също тъжна, ...