Порутен покрив,
сгърбен от годините,
над старата градина
се привежда,
дали, за да я стопли, ...

~*~~
ОБИЧАМ ТЕ!
Оооо, Ангелогласна моя...
{ Страничка от Чувства бели ~*~~
Втора} ...

Обичай своите малки деликти -
без тях ти си нищо, финито!
Душата ти пада, първо залита,
после страда, боже, не питай!
Нека с тях се открият проблеми, ...

Аз съм дума, но не мога да бъда изречена, защото съм обречена да нямам смелост да говоря. Съблечена съм от мълчание, но не се срамувам от голотата си и те обичам, когато мълчиш.
Аз съм чувство, но не мога да бъда почувствана, защото съм обречена да имам кожа. Но те обичам, когато ме искаш.
Аз съм из ...

Ще те чакам
Ще се занижат дълги дни,
когато пак ще те копнея,
ефирът дълго ще мълчи,
но образът ти няма да бледнее. ...

Ако някой някъде те поздрави -
кимни охотно, поздрави и ти!
Ако някой някъде те заклейми -
усмивката широка залепи!
Ако там, където идеш ти... ...

Отново с теб аз имам среща -
тази вечер, в моя сън.
И моля се да си насреща,
щом звездите грейнат вън.
Отново с теб ще си говорим ...

ПОГРЕБЕНИЕ
Една малка песничка, посветена с голяма любов
на майката на Соня
и на всички емигрантски майки, оставили костите си по чуждите земи
Едно мислехме с теб, ...

Августовските жеги пак бяха налегнали широкото тракийско поле, а в град Пловдив едва се дишаше. На силното слънце въздухът се къдреше и се възнасяше на вълни, на вълни, а аз пъхтях и сякаш мозъкът ми се изпаряваше. В такова състояние, в един петъчен ден, право към село Левочево заминах - на гости на ...

ОЖИВЛЕНИЕ В ОФИСА
/ПОЛУФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ/
Офис в държавно учреждение. Бюра с модерен дизайн и свръхсъвременна техника. Зад бюрата седят белокоси мъже и жени. На стената е закачен лъскав календар. Датата е 1 август 2040 година.
- Петрова! - обръща се една от възрастните дами към съседното бюро - Изп ...

Самотен маратонец е сърцето.
Терзанията си с досада влачи,
вълненията си докрай изпива
и с грешките си волни и неволни
отказва лесно да се раздели. ...

/на Ди/
Не се събудих, в тази ясна утрин,
до твоите сънуващи очи,
но рано е - денят едва е светнал -
гората самотата приглуши. ...

Миг за тишина
Един-единствен миг безмълвен,
изгубен сред безбройни шумни дни,
с красиви неми обещания изпълнен,
бе достатъчен да промени ...

Абстрактно 1
Око, разцепено на две,
съзнание - проблясваща дъга,
а някъде в свирукащо море
гротесков шут се смее със тъга. ...

Песента "The Flood" e от албума "Voice of the Wilderness", издаден в края на 2009 година от френския лейбъл Inferno Records.

Обяд за самотници
Това е само
едно желание.
Като добавим
на вкус ...

немирният кичур винаги
ама винаги знаеш
се изплъзва от стегнатия ластик на опашката ù
покрай луничките по лявата скула на пръски се спуска
същите са като по дясната и по брадичката и по нослето ...

Морето всеки ден ще те прегръща,
отпусната на топлите му ласки.
В полегналия бряг на твойта същност
вълни ще утоляват късни страсти.
Краката ти, в загар от плажа летен, ...

Събуди се в непозната обстановка. Лежеше върху твърда кушетка, без възглавница и завивка, облечена с вчерашните си дрехи. Не знаеше къде се намира. В стаята нямаше нищо друго, освен решетките на прозореца, който гледаше към някакъв заден двор, обрасъл с буйна растителност. Бавно като лавина започнах ...

С ТЪЩА НА МОРЕ
(песничка)
Акулата е риба здравозъба,
каквото хапне, става на пюре,
а тъщата не ще да хапва гъби, ...

Боли ме, когато отива си лятото
и слънцето все по-бързо залязва.
Боли ме от невкусените вълни
и все по-далечния бриз.
И си казвам "Догодина... ...

Брегът е толкова спокоен,
вълните нежно галят плажа.
А сълзи като дъжд пороен
искат нещо да ти кажат.
Ти за мене всичко беше - ...

Жаден съм - остави ме да пия
от очите ти светли, омайни…
Може би само в тях ще открия
на сърцето ти скритите тайни.
А перо и сърце, потопени ...

Не знам
как да продължа -
с Вчера ли?
С Утре ли?
Само Днес ...

Прашинка ако не дадеш
Каквото от живота да крадеш
Ще си останеш все измъчен
Дори с финеса си изтънчен
Като опитен жътвар... ...

Луната - окото на мрака,
мъртвешки бледа, ме гледа и сякаш
застинала чака, самотна и горда,
на чело на бляскава орда...
В комините вятърът свири акорди, ...

Зная, че тихо ще поплачеш
за кичурите бели във косите.
Макар че от млада се заричаш –
ето ги сълзите във очите.
Ти заплака и няма да те спра – ...

Разпъни щедро Христовата маса.
Пирувай безумно в своята вяра.
Но запази място до себе си.
За Юда. Предателя.
Не. Запази цялата маса. ...

Подреденият му свят сякаш падаше изпод краката. Пепел летеше около него, а по скулите полепваха горящи парчета хартия. Рухваха и последните построени с мъка и пот кули, където някой ден може би щеше да изгради нови…
„Рухна и последната… в очите ти!” – рече си той и обърна гръб. Светът отново бе потъ ...

Трудно ме преглъщаш, много трудно.
Хапка съм – във гърлото засядам.
Зрънце грах принцесен – да си буден.
Песъчинка във око – като награда.
Но отново искаш да ме имаш. ...

Изкарвай, Гано, говеда:
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя! ...

РЕКАТА НА ЖИВОТА
Във времето е неизбежно потопен човек...
Усеща неговия непрекъснат ход със неохота...
Не се опитвай ти живота да научиш или разбереш!
Не се отдалечавай от реката на живота! ...

Трябва, предполагам, да пиша…
Казаха ми, че ми се отдава.
Казаха ми и да не спирам да дишам
" - вдишвай, издишвай... от тази „няма смисъл” зараза..."
Добре, де, ще дишам, щом трябва, ...