Цигара време
Ще тръгвам... Палиш си цигара.
Застинал, въздухът тежи.
Не искат устните да изговарят
изтърканата думичка „Прости”. ...

Често просто искам да хвана времето и да сбъдна всеки детайл от мечтите ти. Но така би се изгубила тръпката от това да го направим заедно. Понякога си мечтая да хвана китарата ти и да изсвиря всичко, на което си ме научил, толкова перфектно, че да те разплача - така, както ти го правиш. Но тогава би ...

ЕЛЕГИЧНО
Не мога повече обич да прося
от твоите шепи,
черноока
безмълвна царице, ...

- Разкажи ми за бъдещето? – го моля аз.
Местим се в друга квартира и двамата сме без настроение, едни такива притеснени и мълчаливи. Обръщаме печката с единия реотан почти да легне и на нея варим кафето. Става бавно, ние се опитваме да си говорим.
- Ще ми е жал за котките. Свикнах с тях.
- Те също у ...

различията са съдба...
жестоко е
в топъл ден да водиш битка
прегрява чувството
пръска се ...

Години вече
нанизи редя.
върхарите преплитам
с низините.
А в лоното ми ...

Сбогувам се със залеза.
И със последната цигара.
Не ще ги върна - пътник
сам на опустяла гара.
Не ще и влакът да пристигне, ...

Б е л е г
Белязана от твоята ръка
вървя по тъмни улици
сред вълчи стада
Останала сама с белег ...

- Дай още три парчета, та да има за мама и тате!
Третото беше определил за Вяра. Реши, че ще я изненада. Ще отиде до тях. Ще свирне от портата. А тя ще дойде при него и наново ще са видат.
Павлето подаде на Сюлейман няколко каравелчета. Той ги взе, пъхна ги в престилката си и продължи към Ортамезар. ...

Поклон на Ницше
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за третото от най-важните три неща, които човек среща в живота си и което е длъжен да разбер ...

Без теб ли как съм? Справям се отлично.
Усмихната съм, както и преди.
Е, да, понякога ми липсваш..
Но такъв е животът, нали?!
Изрових щастието си отново ...

Препусках в сънища да те намеря
и устните ми жадни те мълвяха.
Жадувах да ме доизмислиш, принце,
желания до сляпост ме изгаряха.
От клонче пролетно разцъфнах в дюля ...

Небе, трева, притихнали гранити
и отгласи от времето изтекло...
Космичен прах се сипе от звездите.
Тук всеки край e занемяла вечност.
Едно дърво със клони ме обгръща, ...

Куршумена вода разливат дните ми,
магия имам и на страх не хващам вяра -
политам всяка нощ към теб в мечтите,
а ти едва-едва във тъмното се влачиш...
Пристъпваш бавно, плахо, неуверено, ...

Как да се справим с бюджетния дефицит?
(почти фейлетон с елементи на истина)
Живеем в криза. Държавната хазна е празна. Моят почти адаш - г-н Дянков и неговите колеги – господа министри, се чудят откъде да намерят пари, за да закърпят дупките в бюджета. Затова започнаха да закриват болници, театри, ...

На път потегли, без да се обърнеш,
загърбил сякаш само празнота,
но знам, че някой ден ще се завърнеш
и ще нахлуеш в мойта самота.
През всички сиви дни и дълги нощи ...

Специално за теб...
Слънчице!...
с цялата ми...
ЛЮБОВ!!!...
Настъпва нощ... ...

Една жена, в сърце цял свят събрала.
И пак светът ù е останал чужд.
С Душа си -Агнец коленичи пред олтара.
Апел от истини отправи в храма пуст.
За атеистите безчинствали ще се помоли. ...

Моят дом
е моята песен -
тя ухае
на бор
и на дъжд, ...

Текстът не цели да засегне когото и да било.
Бате Кольо и компанията му седяха в селската кръчма. Барманът Данчо, който беше и сервитьор, познаваше всички. Докато полираше чашите за алкохола и чиниите за мезетата, погледът му пробягваше от маса на маса: бате Кольо, Димчо, Емил, Христо, Мартин, Коко, ...

Мелодията в душата,
ритъмът в главата.
Раз, два, три,
стъпка встрани.
Бързо танца разбери ...

Любовта ми, макар и несподелена,
макар да бъда наранена,
макар да роня сълзи,
в сърцето ми си само ти.
Нека страдам, нека боли, ...

От кофата, пълна с топла вода, се вдигаше пара. Потопих гъбата, докато хубаво се накисне и започнах. С меки, плавни движения, сякаш милвам жена, започнах да мия колата. Наведох се над предния капак и се втренчих в плавния ход на гъбата, която отмиваше натрупаната мръсотия. Бавно пред очите ми се раз ...

Срещнах го веднъж на пътя –
един наежен таралеж.
Подмяташе змия прочута,
а тя се гърчеше в брътвеж.
Не ме изяждай, братко скъпи! ...

Аз също имам нужда да повярвам,
да се отпусна и да грабя с пълни шепи!
Но не от правила наложени, „разбиране“ измамно,
„толериране“ в доспехи!
Нуждая се да бъда ...

Събуди ме в два през нощта,
но не позволявай ти тишина
да легне сега помежду ни…
Навън сега няма луна
да прогони от мене съня, ...

Бягам, бягам, бягам... Бягам от теб, който все още можеш да ме нараняваш; от дългите празници; от задълженията да бъда весела и непринудена сред познатите; от нови пространства и нови познанства.
...
Не можели да ни осигурят тройна стая. Така казаха и то само седмица преди отпътуването.
- Разберете, ...

Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия и от горчивия плод.
Че зад тая игра, на която ú викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите. ...

Забиваме до дръжка ножа във гърдите
и мълчаливо раните солим със гордостта.
В очите си откриваме тъга, зад облак скрита,
и зле гримирана и охтичава суета.
По кожата ми макове цъфтят отново и отново, ...

*
Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да ...

Небето скоро ще затвори
изложбата си за дъждовни гоблени.
И залезно кристални перли
в бродерия с брокат и шума
изпъстряха простора горе. ...

Не ти принадлежа. Не предявявам право.
Не искам повече на теб да се осланям.
Отивай си! Опитах всичко да направя.
Каквото имах - свърши. Изоставям.
Може без теб да губя опора, ...

Защо отлита любовта
и ни нанася тежки рани?
Защо ни иде да крещим
и чувстваме се изиграни?
Но идва миг в живота колеблив, ...

Ти си... тънката нишка от паяжината от очаквания, която изплетох.
Ти си... неизживяната минута екстаз.
Ти си... тръпката, която полазва изострените ми сетива и се вкопчва в съзнанието ми.
Ти си... грешната противоотрова за моите уморени разочарования.
Ти си... чашата, от която отпивам, немислейки, и ...

Докъде де стигна?! Господи, докъде се стигна?! Дима лежеше в леглото си и нервно се въртеше. Стоимен, мъжът ù, вече отдавна хъркаше, цял ден беше на път и се беше тръшнал на леглото още от вратата. А на Дима очите ù се не затваряха.
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...