Въртим се в омагьосания кръг на лицемерието,
на болката, предателствата и интригите..
Обичаме омразата и вярваме във недоверието.
А любов има само във филмите и книгите.
Приятелите, близките, дори себе си предаваме. ...

Докосвай моето тяло под сребърни луни!
Бъди едно начало! Разпятие бъди!
И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак
с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,
едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ ...

Велик поет ти си за мен,
от великите - най-велик.
Като жрец на бял кон.
Светла врата ти отвори пред мен
чрез свойте стихове красиви. ...

В сумрака меко проблясват
две сапфирени светлини -
не от истински диаманти,
а от твоите прекрасни очи,
отразили моето тяло ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(4) ...

Посветено... надявам се човекът, за който е, да го види...
Сълзи нежни лея,
сама съм вече на света.
Една тъжна песен пея -
"ВСИЧКО ИЗГУБИ СИ ЦВЕТА" - това се пее в нея... ...

Все още високо над тебе летя.
Напразно се мъчиш да ме достигнеш -
кални камъни хвърляш по мен в суета
и в думи безбожни и злобни изригваш.
Комплекси избиваш по мен да се целиш, ...

- Защо си унил бе, Петров?!
- Мани, не ми се говори... Някаква фръцла подала оплакване срещу мен, че в тъмното, иззад храстите съм бил вдигнал палката и съм искал да я глобя из засада. Няма такова нещо! Стоях си аз на осветено, точно по новите инструкции – под лампата. Не, да не си помислиш, че под ...

Т А Н Г О
Джоди Фостър казва: „Винаги, когато видя двама души да танцуват, аз се разплаквам.” Аз също.
Причината за мен е в близостта на хората. На мъжа и на жената. Обърнати един към друг, долепени и прегърнати. Танцуващи, слети в едно по–голямо човешко същество. Някак двойно. И точно това двойно ч ...

Хей, момче,
толкова те мразя, че
не спирам да наричам те "любов".
Три дни поред
сънувам те ...

Ти се скри там в сърцето ми
ти не знаеше и как да избягаш
и да се върнеш в нормалния живот
ти просто гушкаш ме
и само всеки момент ...

В ТЕБ
Пресъхнаха очите ми от взиране
и станаха на сиви стъкълца.
Изтръпнаха ръцете ми протегнати подире ти –
виж кърпата увиснала във лявата ръка. ...

Чувстваш болка
дълбоко в себе си.
Имаш лоши мисли,
които ще излязат от кожата ти.
Аз също чувствам болка ...

На сбогуване
В памет на Милен
Карамфили и свещ.
Шепа пръст на сбогуване.
Глътка вино за „Бог да прости”. ...

Имаш тяло за грях и душа – за поема...
Как – кажи - да реша тази сладка дилема?
Да изтръгвам ли стихове от мечтите ти диви?
Да се гмуркам ли в рифове със корали красиви?
Да очаквам ли устните - сладоносни торнади ...

Великият Творец потапя четка
и багри приказни реди,
върху платното на живота
картини майсторски твори.
Цветя накичили поля зелени, ...

Европейското се преквалифицира в Българско.
Все още си вадя хляба с труд. С всеки изминал хляб се убеждавам, че не съм на прав път. А я виж какво правят хората - провиква се някой от съседната маса. Съветват ме по телевизията – Всичко ще е наред, само пускайте повече sms-и. Не ща да пускам sms-и и з ...

Аз люлях те в мечти ветровити и луди,
създавах, извайвах всяка твоя черта,
молех се в стомаха за онез' пеперуди,
чието пърхане осмисля света.
Носих те в сърце от чуплив оптимизъм, ...

Комедиен бар
Здравейте, дами и господа, радвам се да ви видя отново в нашата малка и гостоприемна кръчма. Повечето ме познавате прекалено добре, така че няма да се представям. Само ще кажа, че днешният ден е важен обаче с две неща и мисля, че е по-полезно да обърнем вниманието си към едно от тях.
Ко ...

Малко любов -
колко просто звучи.
А дали ще опази
живота ни с минало?!
Със носталгия гледам ...

Оригинала:
Дете на спукан презерватив
Аз съм нещо грозно, закърпено със кръпки.
Аз съм нещо странно, от което те побиват тръпки.
Аз съм ексхибиционист на нуди-плажа. ...

To A Kiss,
Robert Burns
Humid seal of soft affections,
Tend'rest pledge of future bliss,
Dearest tie of young connections, ...

We Weren't Born To Follow lyrics
This one goes out to the man who mines for miracles
This one goes out to the ones in need
This one goes out to the sinner and the cynical
This ain't about no apology ...

Още те обичам, любовта ти аз пазя,
нощем тя ме топли, когато съм нещастна.
Още те обичам,
макар отдавна,
любовта ни аз помня, ...

Ако някога се върнеш?
Ако пак в очите ми помръкнеш?
И ако сълза за тебе падне пак?
Kакво ще правя срещу най-коварния ми враг?
Попи ми се в сърцето, защо боли от тебе толкова нелепо? ...

Нощта си тръгва...
Музиката скрито
прибира дискожокерът отдолу,
от пулта взема чаша недопита
и уморен отпуска се на стола... ...

Изваяла грации
в струната на светлината
мистерии и стихии скъсвам с нея почти
усещам до краен предел
дишането на Съдбата ...

Една от многото
пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш
и да помълчим.
Да помълчим, ...

Седях върху влажния пясък, загледана в морската шир. Слънцето прокрадваше първите си лъчи, разкъсващо сутрешната тъмнина. В главата ми мислите бушуваха по-силно и от вълните, разбиващи се в крайбрежието. Усещах студ. Едва ли беше от влагата, просмукваща се в дрехите ми. Нещо вътре в мен изстиваше ба ...

По рамото пак Есен ме докосва -
самотна я посрещах неведнъж.
Съблича се без глас, червенокоса,
а вятърът, разсеян и капризен,
подухва с мързел на неслужил мъж. ...

Първа стъпка - посока
Обърквай се, когато търсиш изход от този лабиринт.
Така ще бъдем повече заедно, лутайки се в това " кои сме".
Бъди търпелив, когато се надбягвам с миражи и безпочвени страхове.
Именно толкова изгубена , аз ще се приютя при теб... ...

***
Все по-малко
става
небето ми -
един прозорец ...

Слънцето си грее
Дъждецът си ръми
Вятърът си вее
Цветето цъфти
Птичките си пеят ...

Когато Луната с мен не говори
и се скрие зад облак триглав,
когато вятър в косите пришпори
своя остър дъх на плесен и прах,
когато звездите от студ посинеят, ...

В ЧАСА НА НОЩНИ ТРЕПЕТИ
1.
Премръзнала, вечерницата гледа в мен и се надява да я стопля с дъх. Настръхнал, градът завива с шал от дим прегракналото в дневни разправии свое гърло, да се предпази от простуда. По сънените и смълчани улици пробягва шепотът на късен листопад и шумоленето от разлепен афиш ...

Февруари
Месецът с най-малкото дни, с най-малкото спомени
за бъдеще и настояще.
Месецът, който ме кара да вярвам, че мъката
има край. ...