Последен стих, последна песен...
Последно казвам, че обичам теб...
За мен ще си останеш вечно...
Там в разбитото сърце...
И вечно себе си ще виня... ...

Събудих се така... едно накриво.
Буквално, да. Познахте ли? Вратът.
Не беше от онези гадни сливи,
а от колата. Като всеки път!
Сега се движа точно като статуя - ...

Дали защото Слънцето
пречупи през стъклото тиха ласка
или защото в синьо стихнала
опитвах да отмия пясъка…
и впивах жадно бледи пръсти ...

За какво да съжалявам?
За нежността? За любовта?
Щом даваш, двойно получаваш!
Нали така? Нали така?
Щом даваш всичко, дето имаш, ...

Есента дойде!
Хладно е!
Изсъхнаха
цветята!
Падат листата! ...

ТЪЖЕН ПОДСЛОН
Нощем кошмари ме гонят,
а всеки ден ме мислиш ти.
При мене понякога търсиш подслон,
щом ти домилее за моите очи. ...

Луната стреля със светлината си,
стреля в изгубената тъмна нощ,
улучва право в сърцето ми
и ме оставя на земята без помощ.
Тъмнината обикаля хитро около мен, ...

2.
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...

СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточ ...

На С.
Мраморен гроб е сърцето ми,
пробито от кървав кинжал.
Ръждиви сълзи по лицето ми
се сливат със грешната кал. ...

Безмълвие - мъка - раздяла
полет- тъга - самота
приземяване - миг - покой
и отново - празнота - празнота
празнота - ...

Луната се разсмя: какво безбожие!
Полуглупаци, с имена,
полупреживят полуистини
за вехти и за бъдни времена.
Апостоли играят, път проправят ...

Ще помня погледа ти тъжен,
изпълнен със догадки.
Липсваш ми, бавно ще изричам,
притихнала във тъмината на нощта.
Ще бягам от реалността жестока ...

Реквием за събуждане
В края на лятото събирам лъчи
и залези нощни във музика.
Тебе търся, море от сълзи,
вплетена обич от чувства. ...

Моят сън
Вечер щом луната яви се
и само мракът остане в нощта,
аз мечтая, аз започвам да копнея.
Щом застигне ме сънят дълбок, ...

1. Усмивката ти зърнах, Натали,
край Кремъл - на Червения площад.
И от тогава Ma chere, et Dieu,
се чувствам непокорен, смел и млад.
И от тогава Ma chere, et Dieu, ...

Тази стомна е стара и пълна с отминали дни.
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ. ...

ИЗГРЯВАЩ ЛОТОС
Отвъд прага на нощта сред рояк от гласове,
в промеждутъка от безмълвни часове,
лунен сърп, скрит в косите, бавно се унася,
изгряващ лотос над небето вятърът разнася. ...

Сърцето му препускаше ускорено. Силите бяха на предела, а доверието - изгубено във времето. Всичко бе на ръка разстояние, но и точно толкова далече. Само трябваше да се протегне и да вземе вечността.
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...

Размисли за живота и смъртта
на Дора
Аз виждам – времето рисува по лицето ми,
следи оставя всеки минал ден;
носталгия се стеле по сърцето ми ...

Изтегли оригинала -->
Изтегли ремикса -->

Завръща се
синът ми –
магията Аляска
оставя като сън
във бяла нощ, ...

Colours of the wind - Цветовете на вятъра /от "Pocahontas"/
Бездушна твар за тебе е земята
и всеки бряг ти мислиш тук за твой,
но знай, че всяка птичка и тревичка
носи дух неповторим и само свой. ...

Какво от туй, че той е грозен,
щом някъде под грозотата
се крие прелестта, която
оттатък видимото виждам...
Той бе акцентът на живота, ...

Аз вече ще живея на инат.
И с всеки ден неспирно ще воювам.
Ще предизвиквам този смръщен свят.
Насила обич няма да купувам.
Ще се заслушвам в бързата река, ...

Нечувана песен
под свода небесен,
мирът ни чудесен -
от звук е разтресен!
Разюздана дама ...

Как ми се иска да срещна:
обич, която не задушава,
приятелство, което остава завинаги,
вярност, която не е привидна,
любов, която е по-силна от всичко, ...

(По Владислав Евсеев)
Ти пристигна – с последните
сиви, мрачни, зли дъждове.
Аз пък, спомена сложих разсеяно
на гърдите си, вместо твойте ръце. ...

С вързани очи напред пристъпих,
не усетих пътят ми кога е свършил.
Кой по мене камъка ще хвърли...
крилата който вчера ми прекърши.
Понесох се във тъмното... на сляпо. ...

Дните малко по малко отминават,
ала спомените трудно се заличават.
Спомени за човек изстрадал и изнемощял,
човек от фалша пропищял.
Скита се из дебрите на живота той, ...

От града до Шумково най-бързо се стига по шосето – дори да изпусна автобуса, все някой камион ще спре да ме качи. Има и друг път – по-дълъг, защото извива през гората нагоре, до къшлите и оттам се спуска плавно към селото. Някога е бил с макадамова настилка, от която не е останало много и сега е мек ...

Безжизнено-сковани,
сетивата ми сънуват
наскърбени небеса -
смразени чувства,
осъмнали облечени ...