Величествен и горд, от векове -
с длето калено върху камъка изсечен -
ти устоя на бурите всевечни,
защото Тангра даде ти криле!
Че в тебе бий сърцето на България, ...

ТУК ВЪТРЕ е тихо и тъмно.
Нямам никаква представа къде се намирам, макар че влязох съвсем законно
и от дълго време обитавам това място.
Някой се изкикоти в тишината, усетих свистене в слушалката. Чакай, чакай...
Ключалка!? Значи, тук някъде трябва да има врата! ...

Срам ме е, срам ме е...
През самотните спирки минава
влакът, за отвъдното устремен.
И по-малко любовта ми остава,
и повече е яростта вътре в мен. ...

Не ми е до любов. Не искам вече.
С ада на сърцето дълго поживях.
Във спомени затъват ми нозете,
но ореолът ти на ангел си прибрах.
Изглежда по инерция ме обичаш. ...

Мокри скули.
В окото на мрамора
капка седеф.
...
Ухание на горещо кафе. ...

Вода... Да. Тя наистина е изключително важен фактор за живота на Земята. Все пак е един от четирите елемента: огън, въздух, земя и вода. Без нея нямаше да можем да утоляваме жаждата си, да задоволяваме хигиенните си нужди, да се наслаждаване на удобствата и забавлението, което ни предоставя електрич ...

Денят е слънчев и засмян… Всичко край мен е светло и нежно… изпълнено с топлота.
Усмихвам се… и искрената ми лъчезарна усмивка кара всички край мен да се обръщат, да ме гледат някак странно… Едни се усмихват и застиват на място, а други нямат сили да се усмихнат и просто стоят като вцепенени… Сякаш ...

Ех, Любов, ти пак си ме подминала...
Уж отново в нощите ми спря.
Пална огън в старата камина
и звезди разсипа в пепелта.
Беше празник твоето завръщане. ...

Тази папионка не ти отива,
приличаш на смешен пиколо,
без перспектива
обратен и то,
вземи куфара ми, ...

Несигурност...
Нерешителност...
Безсмисленост...
Без покровителство...
В търсене смел, ...

Прозвънват миговете на сърцето ми
като болка и радостна носталгия...
И младост погалва ме с перцето си -
своята любовна сага и желания.
Танцуват миговете пред очите ми, ...

Денем се крия в сенките, никой не би ме намерил.
Нощем излизам за поредния спектакъл...
Няма нужда да се представям,
всички смъртни ме познават,
Знаят, че и техният ред скоро ще дойде. ...

С дяволско еднообразие
вие поредният ден.
Вятърът ме намразва
и впива зъби във мен.
Стрехите ми се присмиват. ...

Светът ми е стъклена ваза.
Светът ми е дневник с написани глупости.
Светът ми е птиче, затворено в клетка,
малко пространство, но все пак е нещо.
Във вазата ту има цветя, ту няма. ...

Сънувам морето.
Тихо е ...
Кротко плискане
и слънцето
гали гърба ми. ...

Ж е н с к а с л а б о с т
Когато съм във къщи и те чакам,
да сготвя искам вкусно ядене.
Недей го отминава без похвала –
това за мен не е напразно маене. ...

Не те открих... Сърцето догоря
като изпушена цигара
в чужди пръсти...
Разпадаха се в пепелника залези,
които домакините ...

- Ела тука! Седни. Искам да се разберем отсега. Така... Днес започва световното по футбол, това значи, че няма да ми мрънкаш, ама сериала, ама това, ама онова. Има в другата стая телевизор, бегай там, аз ще си гледам на големия екран. Секс само след втория мач, да ти е ясно! И никакво пране по време ...

Прочетох стих, който не търсех,
сякаш съдбата го изпрати за мен
и се замислих с насълзени очи -
думите искаха да ме открият.
Тези думи, които подтисках, ...

По снимка само ви познавам...
Небето днес се срути във съня ми,
раздираха го птичи крясъци без глас,
уморена бях, плачът ми се изгуби -
отчаяно се блъскаше от бряг на бряг... ...

Прегърбен страхът
с бастун- съмнение
тежко пристъпва.
Рошава вяра
му дърпа мустаците ...

Навярно винаги ще търся твоя образ
и мълчаливо ще се вглеждам във лицата…
Навярно винаги ще тръпна във очакване,
да срещна теб случайно във тълпата…
А все се чудя как ли ще постъпя, ...

Ще се науча без теб да живея
и от мислите си ще те залича.
Неуместно е да те чакам
и пак да копнея
безнадеждно, ...

Когато сгрешиш и започнеш да страдаш,
ще бъда до теб, ще прогоня мига,
във който си чувствал частица омраза,
която е бродила в твойта душа.
При теб ще остана, дори да е късно, ...