Танцът! Актуален...
Краката - думи.
Ръцете - смисъл.
Очите - със въпроси.
А тялото е ...

Стоя в стаята замислена, сама -
избягваща външната черна тъма.
В нея се опитвам и своите мисли събирам
думите в съзнанието ми се редят, без да ги подбирам
и на листа бял хартия започва да изтъква - ...

Какво бих могла да ти дам?
Ти си толкова хубав, интелигентен и силен.
Аз - толкова тъжна и сама,
дълго страдала в живота.
Ти си като цвете в пролетна трева, ...

Посвещава се на момиченцето в рокличка,
с франзела в ръка, пред блока.
времето
на студ се мина
нощите от раз ...

Часовникът удари осем
и ето те - под звездното небе навън...
Гледам те през стих, от теб изпросен,
може би прошепнат ми на сън.
Минало избива на талази, ...

НА МАСАТА
Хвалбите се пукат от думи–мехури,
уж много сме, а някак - самотни.
Сега от чукундури сме трубадури -
дерем се с нокти, като животни. ...

Във рамките, огромни като аутобани, с гигантски автобус, задънил
булевардите, прикрил приюти, болници и гробища с похвали на веяна скумрия и пудра за лице, светят ярко нейните рекламни панели. Извисени, те стряскат с усилията на твореца да затули бездънното небе със стоманени завеси, които не отразя ...

Мисли, режи и стискай зъби,
в борбата за любимото си сам,
водата на прогнилото се мъти -
не позволявай да те хвърлят там!
Очите им блестят във зверско жълто, ...

Идилии със нощното треперене,
подклаждани от режещия вятър,
една луна сред хиляди фенери
я топлеше едничка на земята.
Тя скиташе в студеното самотна ...

Той тръгва ... дълъг път го чака
„Е, хайде, тръгвам” – и погледна ме смутено,
а нещо в мен се преобърна сякаш в миг.
„Е, хайде, тръгвам” - тихо промълвено,
а запечатало сърцата ни – спонтанен вик. ...

В съседната градина цъфтят слънца – глухарчета и лютичета. А между тях се топлят бели маргаритки и синчец. Жужат пчели, опиянени от мириса на цветя. По живата ограда, по плета... трънките трептят в бяло и ухаят на невинност. В съседната градина детството уж си играе на „дама“, а открива чудо всеки д ...

Ах, ако можех, бих те сготвила. Не бих видяла нищо по-истинско от това да завриш в сърцето ми. Ах, ако можех, никога не бих те пуснала да си отидеш, преди от теб да съм опитала. Ах, само ако можех да се протегна и от тебе да отчупя парче, не по-голямо от крайщника на хляб и ако можех вместо сълзи да ...

В тъмния ъгъл
на Залеза.
Точно под него
-там, в ляво...
Запалени ...

Старецът с кантара
Той е много стар и много тъжен.
И не гледа никого в очите.
Приказва рядко, никога не лъже
и не вярва вече във мечтите. ...

АНАСТАСИЯ
Понякога ме питаш как си те представям
и искаш честен отговор – идеално.
Представям си те с дълга, спусната коса,
с диаманти на врата си и червено „Бентли”, ...

На човека, който ме накара да повярвам, че лъжата е истина!
В живота ми се появи внезапно,
когато бях съвсем сама.
Усмихна се, ръката си протегна,
докосна ме... ...

Една секунда може да отнеме
илюзията крехка за живот!
Но искам още миг да те погледам -
миг кратък... и за него моля Бог!
Ще го обичам повече живота! ...

Миличко, сладичко и безгрешно,
ти си моята любов... честно,
обичам те безусловно,
ще те слушкам редовно,
ще се опитам, без да сбъркам, ...

Здравей, приятелю!
Как си днес? Намръщен си, виждам, не си на кеф. Оти така? Не се ядосвай, ще ти мине, времето лекува... Гневът не е начинът, а нящо опасно, повярвай ми. Кара и мъдреца да издивее. Той не води към нищо добро, но е в началото на една пързалка, която води към страхотии. Сичките войни ...

С вяра в хората
С вяра в хората раздадох си душата,
не помислих колко ще ми струва.
Раздавах я без милост - тя, горката,
на щастлива трябваше да се преструва. ...

Бъди...
Бъди небе в пролетната утрин
в очи от нежността човешка,
бъди любов
и всеки миг към тебе ще се връщам. ...

Ще те чакам там
В студената стая търся те аз.
Твойте чехли вечер обувам.
Топли ме бялата ти блуза,
на щастлива се преструвам. ...

Как искам да не мога да мисля,
да не мога да чувствам нищо!
Как искам като прашинка аз да изчистя
от себе си животното хищно.
Точно в това се превърнах, ...

Майкъл - едно непораснало дете
с широко и обичащо сърце.
Преминал през безброй беди,
никому не причинил злини.
Винаги усмихнат, ...

Съвременната поезия
няма свой собствен облик,
свой собствен почерк,
нищо собствено няма.
Може би и съвременността не ù принадлежи. ...

Душа на кръстопът - това съм аз,
разпната между дявола и бога.
Усмихвам се в най-тъжния си час,
а май да плача, всъщност и не мога.
Живея мъдро, в мислите ми - грях, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Госпожица Педрита
е стриктна католичка,
свещеника тя пита
и майка си за всичко ...

Протегнала ръцете си и хванала простора,
оставила на вятъра във мен да се загръща,
до люляка разцъфнал, придаващ дъх на двора,
оглеждам се в прозореца на старата си къща.
Изглеждам като нова! Старателно изпрана, ...

Тихо е. За първи път ми е толкова тихо!
Сега, когато с впряг безметежен сезоните
се понасят над нас като глутница кучета
и се хапят. Празни боботят вагоните
на нашия влак безадресен и бързащ, ...

Ти вече не се вглеждаш във очите ми.
Получи всичкото от мен и няма нищо ново.
Какво бих дала повече от себе си,
щом шепна за сбогуване, и все е за последно...
Какво да чакам, щом с тебе съм преплувала ...

До другата страна на Луната
До другата страна на Луната
пътувам често в сънища прекрасни.
Какво блаженство... полет – съвършенство,
през време и пространство без предели, ...

Защо криза е... И фабриката за мечти
отдавна не работи…
И интересът този свят върти
на пълни обороти…
От ближния дори крадем ...

Ти виждал ли си дюля да цъфти -
неземна красота - лилаво-бяла прелест.
Душата се обръща и трепти,
сърцето ти облива се във нежност.
И само за едничък дюлев цвят ...