Не достига
Да ни повдига
Към високото
Към широкото
Да ни носи ...

АПОКАЛИПТИЧНО
1.
Камбаните –
предизвестени съвести –
диктуват ...

Бъчва от тъга.
Недопита радостта.
Пияна вяра.
Чаша – истина.
Илюзия без захар. ...

Пак беше нощ, листата
леко от вятъра шумяха.
Притихнала в тишината,
очаквах Те да дойдеш.
Както момиче - своя любим, ...

Eгоизмът и Любовта
Любов – нещо свято между двама човека. Чувство равняващо се на полета на волна птица в небето без граници и перипетии. Нежно и чисто - като малко дете. Желанието на душата да срещне сродното сърце и тогава да даде всичко от себе си да премине границите дори на невъзможното, за да ...

Онази сила, която ни е овладяла,
онази мъдрост, с която ти си живяла
и с онази трепетна усмивка,
с която ни си овладяла...
За кого ли пиша тук? ...

Думите... думите... думите... как ни разделят...
И неразбрани, грешно тълкувани даже,
те нараняват! И право в сърцето ни стрелят....
Думите... думите... могат дори да ни смажат...
Думите... думите... думите... колко са бледи, ...

Дали защото музика във мен звучи
различна, но пък текстът е прекрасен.
Изпявам думите, изплакани сълзи,
отмили днес нагара тъй ужасен.
И споменът за детството и младостта ...

СПОМЕН В СИНЬО
Вече не бързам.
През всички сезони душата премина.
Не бързам.
Все пак има и чар в тази зима... ...

Притискам се
с последното кротко танго,
отвързвам свободата си усукана -
оставам гола -
с тихата си лудост и ...

Скалите се препичат лениво.
Реката бавно тъжни тайни влачи.
Вилнее Юни. Мъдро и красиво
уморено лятото притваря клепачи.
Зеленина избухва вдъхновено, ...

На Х.Л.
Днес се запознах с един човек, който на практика може всичко. Работи четири неща едновременно - адвокат, издател... И се почувствах кротка и безлична някак в жалките си напъни за съществуване.
Запитах се трябва ли да се чувствам като гнусен червей или мога да изпъча невежеството си и да се н ...

Народът се страхува от властта.
Избира я, а после ù трепери.
Търси той нескърцаща врата,
ала не може все да я намери.
Отключи ли след изборите, чува ...

заменям очи
заменям зелени очи
с уморени клепачи
с две изсъхнали сенки
по миглите ...

Скитница със вятъра
Скитница със вятъра бе тя,
по лицето ù се стичаше сълза.
Като повехнало цвете бе тя,
нямаше я нейната усмивка. ...

Аз знам, че Вий презряхте ме съвсем -
в омаята Ви непосилно дръзка,
по детски несъзнателна и мен
привързала със всяка своя връзка.
И аз, като един изискан мъж, ...

Мисля, че не мога да бъда идеален,
oпитвам се да бъда... съвсем нормален.
Копеле, повярвай ми, вече побеснявам,
усещам как всичко свършва, сам оставам.
Поредните пари за теб, мръсно изпрани, ...

Дните минават
Прелестни бяха дните,
когато бяхме деца,
а сега гледаме как
бавно гасне свеща. ...

Тясна рокля с цепки ще сложа,
да се вижда секси-загадъчно дългия бедър.
После сандалки с тънки връзки, които
закачливо-изящно ми обгръщат глезена.
Деколтето е ясно – то само си говори. ...

Срещна го до едно кафене.
Беше стар познайник - раздумец.
Влязоха за по кафе.
Да споделят каква цена платили са
те на живота - великолепния безумец - ...

Провокиран от жегата и едно хубаво стихотворение, сътворих това. Сам съм си свирил всички инструменти.

Една от по-новите ми песни.

Във моя милост тя открива
омразата на своята душа
и с мисълта за мен заспива,
със злоба пълнейки света.
За моя милост тя шепти ...

Усещал ли си
тънките пръсти
на любовта,
как бият барабана
на сърцето ти? ...

Ще ме подминеш ли, ако случайно
срещнеш ме по своя път,
или главата ще обърнеш тайно
да ме погледаш как вървя?
Ще поздравиш ли свитите ми устни, ...

- Момче, момче, обърни се – сестрата – около четиридесетгодишна, поддържана жена - хвана Евгени за рамото.
- Къде съм? – погледна я той недоумяващо, след като се обърна бавно по посока на гласа.
- В болница. Припаднал си в управлението.
- Аз съм изрод.
- Не си. Просто си болен. ...

Песента на старото куче
(по В. Т. Тихвинский)
Старо съм куче от съмнителна порода.
Не съм удобен на подпийналото братство.
С усмивка тъпча своите несгоди, ...

Не сме отново на световно,
ала не е това проблем.
И тука имаме готовност
в играта да се раздадем.
И по прехвърляне на топки, ...

Ето, отново бие вече втория звънец.
Училищният автобус ли закъснява?
Тръгвам плахо през Светлинния венец,
а Татко пак наставления ми дава.
Училището е красиво и лъжливо. ...

Химн на Сопот
Бунтовното ни минало
сред спомени не ще угасне:
герои са предците ни -
не се гаси туй, що не гасне! ...

Да бъда адекватна, хладнокръвна,
когато твоят дъх пълзи горещ по мен,
когато с няколко целувки ще ме сбъднеш
и като ангел ще политнеш окрилен...
... Не мога! Нито искам! И не трябва. ...

Докато тупти сърцето ти голямо,
докато си тука, докато те има
и преди да дойде вечната ти зима,
позволи ми, майко, тук да коленича
и да ти покажа колко те обичам! ...

Учителю, учителю,
изненадвам ли те как си знам всеки урок?
Много добре ми ги преподаваше,
пък и аз бързо уча...
Професионално си играя с хората. ...