МИКЕЛО
Някой не спираше да чука по тази стена. Монотонно и упорито, пронизващо мозъка. Някъде в жилищната кооперация ранобуден съсед ремонтираше нещо. За щастие не точно над него, но въпреки това беше достатъчно силно, за да го събуди. На Микело му се струваше, че чукането никога няма да престане, б ...

Христови мъки
Увиснал на кръста, с последни сили се моли:
,,Боже, нека греховете им бъдат простени’’.
Венецът бодлив кръвта му изпива,
а небето крещи: ,,Божия кръв се пролива’’. ...

Умират мойте богове,
изчезват гневни във всемира
на непознати светове,
където търсят да се скрият.
Затуй руши се моят свят ...

Да се събудя сутрин
от нахалните лъчи на
слънцето...
Да чуя гласовете на гларусите...
Отивам на балкона, ...

Аз до теб се събуждам
с усмивка на уста
и много радостно ще мине
отново денят...
Ще мине тъй неусетно ...

ТИ
(Картината)
“Затвори очи и ще видиш всичко!”
Даниел Буланже, “Павилионът на Мага”
Бавно завъртя ключа на входната врата и включи осветлението. В късната вечер домът му беше тих и самотен. Не очакваше някой да го посрещне. В мига, в който прекрачи прага, върху му се стовариха умората на деня и сам ...

Гледам твоите очи,
гледам твоите коси,
но портрет пред мене лежи!
Не мога да докосна твоите очи!
Не мога да погаля твоите коси! ...

. ГОРЧИВИ ИСТИНИ
В лавина от чувства, силни и страстни,
пропада душата ù към пропастта.
Уплашена плаче - самотна, нещастна,
утехата търси от теб - Любовта. ...

В първия момент се почувствах точно като северноамерикански индианец, който за първи път в живота си вижда влак - вцепенен от ужас! Очите ми се разширяваха като пържени яйца на дъното на тиган. Защото това, което виждах, беше един призрак от миналото - старата пътническа мотриса на БДЖ. От онези - ц ...

Дори като лайно си дребен,
нахален, жалък, миризлив.
На себе си си непотребен,
безумен, простоват и див.
Това те прави най-опасен, ...

КОНТРАСТИ
Денят е горещ. Седнали сме в прохладната кръчма и пием изстудена бира. Неколцина мъже сме и разговора, който водим, е предимно за сушата, за нуждата да се полива. На съседната маса е седнал Учителят Пеев, дошъл си през ваканцията на село. Него сушата не го вълнува чак толкова много - трудъ ...

И скъса се връвчица тънка.
Мъгла погълна радостта.
Защо сега е толкоз тъмно?
Кога притихна песента?
А пропастта лишена е от дъно. ...

Искам да те програмирам..
Не със Java, не с Pascal, а със C.
Да те програмирам,
да построя за тебе цикъл...
(да те програмирам) ...

Някога, когато бях дете -
птица, плаж, море...
Мида и във нея фас,
а какво съм аз?
Дали и аз не съм със вас, ...

Не изпускай мига, а стани -
на бялата птица ти отвори!
Трепета на утринта съзри
и върху лист го отрази!
Съвършенството търси - ...

Произведение, което написах и изсвирих на класическа китара:-)

Музика и аранжимент: X-Level
Звукозапис и тонрежисура: Цецо от Респект

Сингъл от дебютния албум на групата. Видеото към него може да видите тук:
http://www.vbox7.com/play:32e4c8b7
С целия албум и групата можете да се запознаете на:
http://www.jerihon.com/
Може да класувате за песента в класацията на БНР Ескалатор:

Привечер. От взиране очите ú сълзят и парят. Ръцете стискат възлестите колене, приглаждат тъкана престилка. Ето, задава се мъж с колело. Облаци кацат мързеливо в смокинята и сянката им мъгли и без това слабите ú очи. Ванчо е, прибира се от работа. На колелото виси мрежата с черен хляб за кокошките и ...

Надничах, скрит зад една завеса в дома на Писателката. Наблюдавах я как играе с малката си племенница. Не ми беше трудно да разпозная детето, Писателката ми беше казвала, че има две племенници, а и вече бях виждал сестра ù. Приликата им беше поразителна.
Софи, така се казваше детето, не беше на пове ...

Зелена река разплита коси
и ги суши на слънце.
Дървета с мъхнати пръсти
изглаждат бръчките по лицата си.
Скалите - симфония в сиво - ...

Историята на една любов...
като светулка във притихнала тъма -
блести за миг, после угасва...
понася се във вечността!
Започва, както розов цвят разцъфва - ...

БОТЙОВ НЯМА ГРОБ
Честито Рождество Христово,
народе мой, отчаян от лъжи.
Ако трябва – ще се преродим отново,
но Ботйов пак ще трябва да родим. ...

Сълзите бавно се стичат по лицето ми
и парят кожата ми, сякаш са огън.
Болката е толкова силна,
че направо ме изгаря.
Искам да ги спра... а не мога! ...

Синьо при мене е бялото в очите
Синьо при мене е бялото в очите.
Не защото имам задни мисли;
не защото зле са ме орисали;
не заради гени от дедите ми; ...

Ръцете ти...
Набръчкани, със изтъняла кожа
и с поизкривени пръсти...
Не те видях веднъж да си ги скръстила.
Ръцете ти сега са уморени ...