2 юни -Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България! Поклон!
Химн на Калофер
Хайдушката песен ечи над Балкана
и клетвени думи гората реди,
легенди разказва, от слънце огряна, ...

К А М Ъ К Ъ Т Н А Р О Д Е Н
________________________________________
Гол. Седя си на камък край Пътя.
Столетно подпрял глава на тояжката.
Бездумен. Без дъх. Останал почти без воля. ...

Среща
Вървях по пътя си – изневиделица те срещнах,
ти поклони се и целуна ми ръка;
и заедно по пътя общ със теб поехме,
безумно влюбени, подвластни на страстта. ...

Спри да ме нараняваш!
Спри да ме изоставяш!
Спри да ми го причиняваш!
Спри да ме гледаш!
Спри! ...

Денят ми е със привкус на отрова.
Поглъщам го на малки дози сам.
Изгарям като Жана д'Арк във огън
и зная, че местото ми е там.
Слънцето подпалва небосвода ...

Кой наднича от прозореца
и навява меланхолия,
за увяхналото цвете
и за дните му несретни...
Кой приижда и по покриви ...

I
Полупризната суета
и фанатична жажда.
В несподелена самота
мечта се ражда. ...

“Не, не го прави, моля те!” Малкото коте се опита да се задържи за ризата на Карън, нейната... бивша стопанка. Карън искаше да изостави котето си в гората. Що за глупост? Какво щеше да прави то в гората? Но момичето беше прекалено малко, за да разбере, че така обрича домашната си любимка на смърт, в ...

Опит за разговор
Облечи си
пак простите дрешки.
Възвърни
ръста среден, човешки. ...

Синевата могъща
топлината поглъща
и облаци мощни
сгъстяват се още.
Там птици политат ...

Вричам се,
а недоизречени все остават -
чувства, мисли, терзания, копнежи.
Ти ли ще ги разбереш? Едва ли!
На теб ти е писано да предизвикваш (все) валежи. ...

С панделка е привързано сърцето ми,
на единия ù край то безмълвно стои,
другият протяга се към нищото
и кървавите капки брои.
Живях в свят на захаросани изюзии, ...

Ако те няма теб на този свят –
с очи ще се опитам да те нарисувам
със мисъл ще те вая до зори
и все за тебе ще жадувам!
Ако те няма теб на този свят – ...

Естествено, че не попаднах случайно на тях. Бяха си пуснали обявата в сайт, който следя. Търсеха желаещи да четат собствени произведения. Веднага им пратих мейл. И веднага ми върнаха отговора. Били ме "класирали" за втората възможна неделя. Отидох още на първата, за да видя за какво иде реч.
Мястото ...

Ах, колко струват детските мечти,
оваляни в калта от рано.
Колелото, плащано с лъжи,
а следващия път - с шамари.
Така минават техните съдби, ...

Коя съм Аз
във тази мрачна стая?
Коя съм аз
във този тежък сън?
Коя съм аз - ...

Телефонът иззвъня. Събуди я от страхотния й сън, в който те пак бяха заедно и се смееха. Радваха се, както преди, един на друг и ценяха малките неща.
Очите й се впериха в тавана сърдито и в миг слънцето я заслепи – това не беше сън, пак се събуждаше до него... вперила поглед в лицето му, усмивката з ...

В гърдите ми безмилостна змия
разяжда мойта плът жестоко.
Животът всичките парченца разпиля
на пъзела - там, в бездната, дълбоко.
А светлата надежда? Тя ридае, ...

Денят беше… денят беше… денят – има ли значение кой ден беше? Беше някъде към края на август, когато слънцето пече по възможно най-безмилостния начин и се скрива чак късно вечерта. Та, именно в една от тези мегагорещи вечери, докато си седях безцелно пред компютъра и си пиех биричката съвсем целево ...

И той изчезна в онзи момент, когато имах най–голяма нужда от него. Но не го обвинявах. Грешката беше моя, с моето държание го накарах да се съмнява във всяка моя дума, всяко мое действие. И защо? Защото бях егоист и не го отричам. Опитах се да променя тази черта от характера си, но не стана. Накрая ...

В деня,
във който аз съм се родил,
една тополка малка
баща ми посадил!
Както тя ще расте ...

perfetta letizia
Анджело Брандуарди - Проповедта за съвършената радост
(Autori: Angelo Branduardi & Luisa Zappa Branduardi)
(Автори: Анджело Брандуарди & Луиза Дзапа Брандуарди)
(Album: L'infinitamente piccolo) ...

XVII
Когато пристигнах в град Мустафа Паша, мислех да не оставам за дълго, а при пръв удобен случай да потегля за родното ми Филибе. Но започна строежът на новата джамия и аз реших да помогна,според силите си, на семейството на бай Благо. Поливах нивичката и градинката, грижех се за няколкото му овч ...

ВТОРИ ЮНИ
Днес, макар, че тука съм далече,
Втори юни чествам с теб, Родино!
Вярно, доста време мина вече
от деня във който аз заминах ...

(Не)отложено стихотворение
Не ги броя. По нощи и по дни.
Обърнатите смисли и вълшебства.
И падам… Остри нокти впих.
В земята ти. Сега съм малко бедствие. ...

Ах, запознайте се с Мигрен Артрú,
дошъл по телеграмма от Пари,
в Сорбона е завършил за медик,
невероятен лекар и практик.
Отвори кабинет на авеню ...

Понякога…
… подобно на лагуна
прикривам в пазвата си оредели чувства
нозете ми са бялото на макове
докоснеш ли ги – ставам друга ...

В пожара на обреченото утре...
След един ТВ репортаж от дом за деца
с противообществени прояви
Децата, от които се срамуваме,
са утрото, което не познават ...

Липсваш ми...
Липсваш ми… Искам те до мен.
Липсваш ми… Всеки божи ден.
Липсваш ми… Ти си моята мечта.
Липсваш ми… Успя да промениш света. ...

* * *
В памет на баща ми
Първият дъжд на деветия ден
изми му душата.
Към необята ...

Тръгвай си, но тръгвай днес,
ти тръгвай и назад недей поглежда,
не се обръщай и за миг, недей,
не давай шанс да се роди надежда...
Не вярвай ти на думи и мечти, ...

Мечтая често за съдба такава -
да съм едно парченце шоколад,
защото знам: единствено тогава,
ще ме желаеш в тоз безвкусен свят.
Копнея как ще ме поемеш с пръсти ...

Не може македонските деца да си четат свободно разни приказки, а северняшките да учат български, та да си ги четат същите работи. Затова с Яна Кременска - Алиса, некакво почнахме преводи на най-известните приказки, та и нашенските деца, сиромашките, да разберат за кво иде реч аджебъ, щото така повеч ...