Ще понапиша тези редове,
изплакани за детство тихо,
където мие пустош брегове
и пошлостта не дебне скрито.
Ще начертая къщата от моите мечти, ...

Ти знаеш ли, че аз познавам
едно момче, което е вълшебник?
И всеки път край него щом минавам,
откъсвам си по цвете и надежда.
Едно момче, което често ...

Не искам да те гоня, но тръгвай си вече ти.
Не искам повече да ме боли.
Не искам да виждаш моите сълзи.
Не искам да изричам "върви".
Нямам сили да кажа "остани". ...

Да останем някъде сами...
Така ми се иска да имаме бряг,
на който да бъдем само двама,
да ме целуваш, да ме любиш пак,
но само между нас да си остане... ...

В последно време станал съм зидар,
но най-обикновен, не съм велик масон.
Издигам си стени - в това си има чар.
Убивам чувствата... И правя си заслон.
А мислите ми ежедневно го прескачат, ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
На доктор Иванов му се наложи
по спешност да пътува в късен час.
Обади му се, силно разтревожен
и нервен пациент: „ Елате в нас ...

О, щъркеле, върни ме във гнездото си –
на таз' земя аз пак да се родя,
на нов живот да срещна рождеството си,
по път мечтан и вечен да вървя!
Да срещна дълголетие и слава, ...

Върни ми стремето накъсано, прогнило,
не искам повече камшици без вина...
Сърцето ми от операции се е смалило
и къпе се в крещяща тишина...
° ...

Дъждът, изплакал своите сълзи,
избяга на крилатия си кон.
Лъчите слънчеви, тъй бързи,
извиха дъга над моя балкон.
Бях малка, казваше ми мама - ...

Думи в стих
Аз виждам и не отричам,
че думите искат да живеят.
Изписани на лист хартия,
те описват емоциите в мен. ...

Мечтите на щъркелчето
Щъркел дългокрак
хвана жабка пак
и я занесе в гнездото,
за да нахрани жена си с месото. ...

Знаеш ли защо е глуха самотата
и разяжда всяка топла дума?
За да може да пусне корени в душата...
и бавно гласовете да погубва.
Знаеш ли защо е сляпа любовта ни ...

Знам, че не мога да те видя,
знам, че далече си сега,
но в главата си чувам глас:
"Тук съм, бебе, тук, до вас."
Но кажи ми как да продължа, ...

Качих се на хълма,
седнах на камък.
Пред мен се откри
най-красивият пейзаж.
Огромна зелена поляна с ...

Вкус на портокал
Целувката ти - вкус на портокал,
под слънцето разтапящо ме гали;
очите ти - изгарящи корали -
във моя поглед твоят се е спрял. ...

… все по-рядко знам къде съм…
Не се родих с хриле, за да те дишам,
в най-синьото мастило на стиха си.
Оставих те – ти сам да се напишеш,
по пясъка… скалите… по смеха ми... ...

Тази песен още не е публикувана, но аз имам удоволствието да я предложа първо на вас. За сега нямам подходящо заглавие и съм готов да приема ваши предложения. Марги скоро ще бъде в ефир с песента, а клипът ще се снима по-късно. Дано да ви допадне. Очаквам коментарите ви...

Започвам сутринта с чаша кафе и нуждата от душеизпразване на белия лист - с надежда за по-ползотворен ден!
В душевната ми стая е пълна кочина - заприлича на килер, в който ежеминутно изритвам все по нещо, което трябва да не бъде обществено достояние... Е, днес е първият почивен ден от седмицата - ще ...

Заръка
Мила дъще, ти разбра,
трудно е да си жена.
През деня и през нощта
свободата отлетя. ...

Много лесно е да си студент,
малко по-трудно да вземеш апартамент,
но не наготово дава ти се всичко,
трябва да бъдеш "чичко-паричко".
Как, като работа няма, ...

ПОСЛАНИЕТО НА ЧИЧО
Два-три дни хремата ме мъчи. Направи и съня ми труден. Все пак в кратките паузи на спокойно, малко по-свободно дишане, успявах да позадремя. В болния ми сън дойде чичо, който отдавна не е между живите.
- Оперираха ме и ме изписаха от болницата. Дойдох си, но не съм добре аз.
Стоях ...

Бяха добри момчета. Всички живееха на една улица. Бяха неразделни и в игрите, и в работата. А работа винаги имаше във всяка къща. Поправяха огради, велосипеди. Боядисваха стени все заедно. Родителите им бяха спокойни за тях. Знаеха, че щом са заедно, нищо лошо няма да им се случи. Ето и днес след за ...

… ако беше сълзата ми стих,
а ти - вероятност за рима,
колко нежност разлистила бих,
мълвейки твоето име…
… и да бях се родила сълза, ...

Ако можех магия да сторя
Сърцата за любов да отворя
Ако можех...
Светлина на душите да дам
Никой никога нямаше да е сам ...

Загубихме страстта си към живота,
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Живеем в къщи с липсващи балкони.
Отровен въздух дишаме спастично. ...

Тръгнах към слънцето,
когато изгряваше.
И запях.
Ако не аз –
песента ми да стигне до него. ...

"Ще се спреш ли?"
Ти ме попита.
А как да спреш
сърцето да обича...
Не моля. ...

Толкова сме различни,
че чак ме боли...
от близостта ни непривична -
играем май опасни игри...
Толкова ни е хубаво, ...

Кръговратът... пак
неясно те извлича
от утъпкания коловоз.
Захвърлен някъде
- извън, ...

Пада
тъмнина
над
челото любимо
потъвам ...

Есен, октомври, неделя - вали,
и аз на морето няма да ида...
Тротоарът е пуст,
никой по него сега не върви,
дъждовни капки по мене се стичат ...