Отново вихрен танц
и полет
с извисяване
и реене,
все по-широки кръгове... ...

КОНЕ
Подивели коне -
дните безпаметно бягат.
Не помня вече къде
беше началото... ...

Пак тихо
се приплъзна вечерта.
По котешки гальовно
и на пръсти
отърка се във птичите гнезда, ...

Далечен спомен за нещо, в което
си вярвал и си мечтал...
Като детска приказка светло
и чисто като идеал...
И те връщат минутите бързо ...

- Как се казваш, синко? – пасторът ме гледаше някак странно от другата страна на преградата в изповедалнята.
- Джон Смит, отче. – казах машинално и веднага ми се прииска да не бях се представял.
- Откога не си се изповядвал, Джон?
- Това ми е за първи път – и така, както вървеше, е последен.
- Какъв ...

Не се страхувай.
За всички някой ден
смъртта ще дойде.
Застани до мен.
Не се предавай. ...

- Настоящето занятие е ориентирано към подобряване на уменията ви да се ориентирате по карта - каза Сержант, докато раздаваше картите на отделенията. - Зеленият хикс е настоящето ви местоположение, а червеният - целта. Там ще намерите - продължи с обясненията той. - По една черна кутия, която трябва ...

Ти бързо ме плени
и в моето малко сърчице
просто се заби
и ме oчарова на мига,
като ме откара на върха ...

Защо? Този въпрос е толкова разпространен... И винаги отговорът е различен, защото въпросът, макар и състоящ се от една малка дума, никога не е един и същ.
Толкова много хора си задават този въпрос. И се случва никога да не получат отговор. Защото не всички отговори на този въпрос съществуват. А пон ...

един трак от предстоящото ми EP албумче ''От Тапицираната Стая'' което ще стане факт след няколко месеца, живот и здраве...

С години създавах мечтания мъж,
дялках усърдно с безброй стърготини
и разказвах за него на теб неведнъж,
а ти ме изслушваше, без да попиташ дори,
дали е възможно да вдъхна душа, ...

Абсолвентската вечер я помня,
не бледнее бургаската нощ.
И остана си истински скромна,
при това беше ведър разкош!
Джо Костов припомни Джулая, ...

Страхът -
отново движи ръката ми.
Страхът -
отново изсуши гърлото ми.
Страхът - свил го е - ...

В огън аз да изгоря...
не знам ще видиш ли,
или пък ще усетиш
остатъчния мирис
на тъга, погребан в ...

Валеше, а на тях сякаш не им правеше впечатление. Две жени. Майка и дъщеря. Потънали в красотата на две различни епохи. Притежаваха нужната мъдрост, непокътната невинност... и близост. Eдна последна надежда, за разгадаването на неразгадаемото...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе ...

Пороят във очите ми затихна.
В ръцете ми се стече синева
от утрото. Успях да се усмихна
на лятото във моята коса…
… успях от самотата да избягам. ...

НЕИЗВЕСТНОСТ
Ти тръгна и не се обърна,остави ме ранена и сама!
Душата ме с тъга обгърна, и болката е моята съдба!
Опитах се да те забравя! Опитах... не можах!
Очите ми са тъжни! Нима без тебе ослепях!?! ...

Натежали от плод, като майки щастливи,
всичко правят с любов, затова са красиви,
махат тихо с листа и света поздравяват,
всички имат душа и любов заслужават.
С вкоренени стебла и разстлани корони ...

Изпих дела си и излюбих всичките мъже,
мнозина от които искам да забравя.
Макар да мислеха - морето е до колене -
те пак и в плиткото се давеха.
Не можех да спестя пари - ...

Приказка за двата облака
Хари беше седнал на пейката в парка и вече час наблюдаваше кроткото море. Чайките почти не смущаваха сумрачния покой на вълните, а те пък не личеше да се впечатляват от умисления повей на вятъра. Морска идилия. Хари погледна над себе си и видя две облачета. Едното беше бяло, ...

Вземам голямата ни червена тенджера със стъклен капак, пълня я догоре с вода и я слагам на котлона. След около 20 минути ще е завряла. Докато чакам, в главата ми нахлува откъс от един филм, с любимата ми Шарън Стоун, когато тя потърси за помощ един мъж. Мъжът, 70 годишен, заложил току-що на най-бърз ...

Спиш ли?
Мен ли целуваш в съня си?
Крехка мисъл в дъжда се намокри.
И такава прогизнала, боса
срещна други среднощни въпроси... ...

Вече мога да си измислям улиците,
по които несигурно си вървяла.
Да припознавам ароматите на просторите,
да прескачам птичите сенки
и да чувам скърцането ...

СТИХ
Синева се спусна с междуметие
и плисна пролетна роса,
тя отнесе редовете ми,
дописвани до през нощта. ...

ТИХО!!!
Тихо!...
Вслушай се във тишината...
И безмълвието е отговор
и безразличието е отплата. ...

Стига си мечтал, поете
- Стига си мечтал, поете!!! - Налейте вино, агнето печете!!!
- В очите свършиха се лунните пътеки, целувките и думите,
с романтика обзети!
Аз помня приказка на старец белобрад. Той казваше ми: ...

Ти оставаш насаме със мене.
Искаш пак да те окъпя с поглед чист,
да отмия ежедневните проблеми.
Само че не си добър артист
и не можеш вечно да играеш. ...

Отиваш си! Поемаш сам по петолинието на живота,
с надраскани небрежно дълги ноти самота,
захвърляш ключовете с обич напосоки,
поемаш дъх, усмивката отърсваш от прахта,
събрана във мухлясалите струни на забравата ...

Влюбване
Ослепяваш внезапно. Все едно си видял
ярко слънце с очи заслепени.
Нищо друго не виждаш. Нито пък си разбрал,
че пълзиш през света по колене. ...

Когато престанах
да се търся в очите ти,
когато не успявах
да разчета устните ти
и дори не чувах звук. ...

Морска фея
Танцуваща по лунната пътека
облечена във рокля от вълни
нощта поспря – огледа се в морето
наметна бързо шала от звезди ...

BROTHERS IN ARMS
…These mist covered mountains
Are a home now for me
But my home is the lowlands
And always will be ...

Тук моята фалшива усмивка,
задушливо, грижливо поставена
върху всяка твоя крива извивка,
неочаквана, даже неканена,
покорява ме и аз вече съм друг... ...