След този залез често ще се връщам.
В магията на твоя сън, желана.
И в нощната прегръдка на морето
ще бъда твоя спътница, мечтана.
След този залез често ще се вглеждам ...

Най-внезапно, с огнени лъчи,
утрото изгря с усмивка,
слънцето избухна и като с коприва
тялото ми с червенина покри.
Щураво, по кожата с милувка, ...

ІІ
%
Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следн ...

Недей да плачеш, моля те, недей!
Сърцето мое плаче непрестанно.
Недей да плачеш, просто се засмей!
Душата ми не късай постоянно!
Недей да плачеш, че изплаках аз ...

Ж А Д Е Н Д Ъ Ж Д
____________________________________________
Валеше дъжд. И къщите мълчаха.
Застинали. С разплакани лица.
Валеше дъжд. И капките звъняха. ...

В несъмнала вода
не искам да ме има,
където в златна рая
е скътан хлябът -
отвън във ореол, ...

седя си тихо притихнал
и драскам
с курсора на мишката
като с молив
мисъл по душата ...

На Ванчо
В сърцето ми живее светлина.
Светлината сгрява живота ми.
Тя свети заради любовта...
Любовта горяща, зовяща... ...

Студено сърце,
бледа луна,
угаснали звезди,
тъмен ден,
несвършваща нощ. ...

Самотна
Трябвало да страдам гордо -
да мълча и да преглъщам,
ала отричам се от всичко,
главата настрани отвръщам... ...

ВЕЗНИ
Среднощ
ме стряскат
мисли неродени.
Бушуват чувствата ...

Младостта, повехнала от мъка и сълзи,
сърцето, раздрано от болка, не спира да кърви.
Душата тъжни, тежки думи пак мълви.
Съзнанието мрачно е, обгърнато в мъгли.
Камбанен звън разцепва мрака, ...

Моя радост и тъга!
Моя слънчева мечта!
Нас съдбата ни събра
и душите ни се сляха,
и сърцата ни разбраха, ...

Куршумени обувки
търкалят мрака
на масата оттатък,
очи разхвърлено зелени
галят нощта-хиена, ...

Когато по тънкия лед на бръснача
неуверено стъпвам на пръсти
и като кожен колан обгръщам ти кръста,
а отляво нещо прескача,
си задавам глупашки въпроса: ...

Старинен замък. Повей плах.
Невидим пламък. Вълшебна прах.
Път блазнещ - тайнствено зовящ
Забулен в лунния си плащ.
И странен пътник – конник бял ...

Играх.
Пропилях.
Себе си мразех.
От всичко забравих как да живея.
Да танцувам. ...

От тази резистентност към очите ти
понякога ми иде да крещя...
Очакваш ли да има победители,
където не е имало война?
А болката ми беше опиат, ...

Прохладата на бадемовата сянка погали кожата ù и змията се протегна доволно. От храстите можеше да огледа пътя като на длан. Време беше. Слънцето стоеше високо и кръвта ù пулсираше сладостно. С всяка клетка усещаше приближаващи мънички стъпки. Тя е. След малко щеше да се покаже на вратата на гробища ...

Уж времето лекува, чух,
уж болката умира с дните,
очаквах облекчение, не идва
и нощем окото ми не мигва.
Живея в настоящето на минало, ...

Къде е краят?
За началото не питам - то е в мен.
Страхът е страх от края.
А ако краят просто е начало
и после все така до края... ...

Какво е днес добре да си живял,
не стига май да се родиш, а после,
от бързане живота пропилял,
да молиш с глас за малко време още.
Къде са приказните ни години ...

Когато пиша тези редове,
зная, че има кой да ги чете
и да намери там
частица за себе си,
надежда, трепет и плам. ...

Долепил ухо до нежните устни,
чувам разголения ти мозък да ми шепти:
„И аз имам девствена ципа,
не се колебай, ела, проникни!”
И сякаш съм червеят на съмнението, ...

ПАРАЛИЗА
Отдавна децата отлетяха с птиците,
пред храма старци събират трохи.
В очите им светят празни зеници,
заспиват вечер под самотни стрехи. ...

Орди прииждат от хълма -
ни живи, ни мъртви,
злото в тях покълна
и дирят свои жертви.
Прокоба, страшна зараза ...

Танц
Подай ми ръка,
моя вечна надежда...
Виж колко топла е сега,
очите ми как влюбено поглеждат. ...

- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...

Тялото Ми
взе да възМъжава
и с Жени
поиска да се забавлява!
От една ...

Беше ден прекрасен, топъл, слънчев ден
с усмивката на лято, от слънцето роден.
В тролей седмùца клатушках се ритмично,
когато ми се случи нещо нетипично.
Не помня спирката, посоката, часът, ...

Сърцето ми за тебе как тупти,
очите ми от щастие блестят,
душата ми от радостта хвърчи
там горе в небесните зори.

Искам да бъде дълбоко и облачно.
Искам да има слънца и небе.
Искам да зная, в очите ти щом
има река - тя дали е за мен.
Искам да виждам съня на тревите. ...

На Валя
- Ах, Валя, Валя.
С какво ме ти омая?
Коя те майка родила,
та си тънка снага извила? ...