Отново се стичат, плътта раздират - толкова са горещи... Сгушен в ъгъла, далеч от всички. Не мога да се появя, оставам без лице... Мракът, смъртно мълчалив, ми подава ръката си. Страх ме е да я поема, страх ме е! Все пак опитвам, но нищо... празнота. Пак ми се струва, че до мен има някакъв обект... ...
Бих искал най-напред да кажа, че доста време наблюдавам един определен прозорец на втория етаж от отсрещната страна на улицата... Ние, художниците, сме разположени на ъгъла до кафето на Роже, който ни приютява винаги при лошо време.В замяна с удоволствие му помагаме да си украси двете малки помещени ...
Искам да спре да бъде блудкаво в устата,
искам да бягам с дивите коне,
да мога някога да ходя по водата,
да скъсам на времето сивото перде.
Вятърът по света да ме люлее, ...
Отново ученик съм, пак съм в клас
и пак край мен приятелски се смеят...
Усмивки детски, как съм весел с вас
и колко много с вас се аз гордея,
че има ви... макар и в спомен чист ...
Ех, да ми паднат! Само да ми паднат! И глей да видиш какво правя...
1-во: Ще изтичам на балкона на 2-рия етаж, ще се кача на ръба на парапета и ще разперя ръце като за полет, както Леонардо Ди Каприо в "Титаник". Но няма да извикам като него "Аз съм кралят на света!", та да ме чуе целият свят и да м ...
Днес е хубав ден. Не мислите ли? Дишаме, усещаме, живи сме. Това е прекрасно, не мислите ли? Приятели, животът ни може да бъде и е много хубав, когато сме благодарни за всичко. Дори тогава, когато ни се струва, че всичко е против нас, дори тогава можем да бъдем благодарни. В благодарността се крие м ...
Изгрев и залез. Залез и изгрев.
Слънцето се ражда. Изгаря докосналите го и си отива. Но ние отново и отново се надяваме да го видим. Макар и в сетния си миг. И затова винаги искаме само едно – да доживеем до утрото. До последното свое утро.
Залез и изгрев. Изгрев и залез.
Звездите се появяват пред н ...
XXXIII
Поостанах в София още десетина дни, за да помогна на Венка в новото й начинание. Събрахме двадесетина дечица, които бяха останали съвсем сами на този свят. Когато баба Стана, пък и съседките, започнаха да се грижат за сирачетата, коя с каквото и както може, аз се успокоих и реших, че е време ...
When you are old enough to read these words
Their meaning will unfold
These words are all that's left
And though we've never met, my only son
I hope you know ...
Кървави сълзи се стичат по моите очи
и по кожата оставят те следи!
Стичат се и сбират се на мястото,
където някога имаше сърце!
Сълзите все някога ще спрат, ...
Замръзнах аз, застанах вцепенено,
сърцето не потрепна, блесна в миг сълза.
Лицето - бледосиво, вкаменено.
Не виждах, молех се да е лъжа.
Отровна мъка силно ме прегърна, ...
Сълза ли бе, така и не разбрах... сърце от камък изваяно... сърце от хлад
обвито... за малко да повярва... влюбена си в него... сърце тъй
студено... сърце наранено... за малко да повярва на една илюзия... сълза ли бе... или просто влюбено сърце?
То не е никога самотно... винаги обвито в хлад... кинж ...
Днес няма да говоря за салкъмите.
Уханието им отлетя със пролетта,
в която, коленичил във нозете ти,
дъхът ми спря от обичта.
Днес няма да говоря за сълзите. ...
Когато надеждата умира
Толкова болка и мъка в сърцето ми горят,
дори сега да дойде смъртта, аз няма да заплача...
Зная, че всичко е преходно на този свят -
само мъката и болката oстават да скитат в здрача... ...
Толкова истински, толкова красиви -
мога да ги гледам часове наред.
Толкова тъжни и мълчаливи,
но все пак безкрайни и изумителни.
Не знам как наричат този цвят, ...
Силикон, любов моя
Всеки град си има такива истории. Разпространяват се мълниеносно като блицкриг. Предават от уста на уста, макар и под най-строга тайна и със заклинанието да си остане само между двамата споделящи. Известно време са хит на пазара. Предъвкват се от бабите пред блока. На опашката в с ...