ТРЕТИ МАРТ
Тази дата
не може да се празнува
по стар
или нов стил. ...

Криеш се зад маска, която не бива да носиш. Даваш всичко за близките, но на кой му пука? Правиш се на щастлив, докато някой не ти прецака иначе така "хубавия" живот! Всичко около теб е лъжа. Всеки дребен детайл е част от сивото ежедневие, което така и не се променя. Няма смисъл да полагаш големи уси ...

Наливайки алкохола дълбоко в нищожеството си,
очите ти - червени фарове, гледат ме,
усмивката - неприятно изкривена, смее ми се,
тялото ти - странно наклонено, вика ме,
думите ти - страшно шумни, гонят ме. ...

Водата огледало
Сърцето какво ли е събрало
Оглеждам се ръка протягам
На кой какво ли давам
Потрепна тихичко водата ...

Подскача уморен край мен дъждът
и някак глупаво ме гледа и се чуди -
с какъв мерак летя през кален път,
най-много да си мисли, че съм луда.
Захапвам локвите и нищо не ме спира, ...

Не си играй със мен,
илюзии не ми предлагай.
Ако плануваш във далечен ден
от мойте мисли да избягаш,
не бъркай във сърцето ми, ...

Как искам да се върна и да те прегърна.
Как искам да съм при теб сега.
Как искам да не съм без теб така.
Как искам да гледам в твоите очи.
Как искам да не виждам там повече сълзи. ...

Няма нужда да се извиняваш,
не аз отсъждам кой е прав и кой греши.
Но дори да бях аз съдник безпристрастен,
извинението нямаше да те спаси!!!
Както грешките си правиш горделиво, ...

Ще запаля хиляди свещи (и не само)
в памет на моите сълзи,
които съхнеха на твоето рамо,
а ти с чужди устни ги изтри.
Свещички малки ще запаля даже, ...

Без любов
Имам ли още сълзи,
които да се стичат като реки?
Имам ли още живо сърце,
което болката да накара да умре? ...

Накрай града, където бара
в дерето тихо шумоли,
по стръмен склон горичка стара
напролет листва и клони,
в нозе тревата ни застила ...

ПОКЛОН НА КОЛЕНЕ!
На 3-и март България възкръсна
след петвековно турско робство...
Да почетем ний паметта на хилядите пръснати
по цялата ни и измъчена земя загинали - ...

Над теа рими куках цела нощ,
мерак ми е да бъде по лиричну,
закот в сърцето ми са турна га че нож
и мой балада да напраа, патетична.
Ми то не можи, ей тъй изведнъж, ...

Пътека. Тихо, неприсъщо.
Сняг, във длани навалял.
Истина, преливаща във мълния.
Полъх от желание отлетяло.
Светлина, угасваща във въздуха ...

Не желаеш дори да си спомняш
ти за мен и за наш'та любов,
тъй прекрасна във моята песен -
невъзможна, желана любов.
И словата, които изрекох, ...

Щастлива беше моята душа,
какво се случи -
тъгата се е настанила в мен,
сълзи стичат се по моето лице,
за щастието кратко ...

Колко тъжно
днес капчука почна
да тактува по улука.
Кака радва се на минзухари,
а пък аз щастлив съм ...

Нещата от живота
Мъжът влезе в бара с походката на човек, на който му бяха потънали всички гемии, та и няколко танкера отгоре. Седна на масата в ъгъла и си поръча коняк. Когато му го сервираха, отпи глътка, която преполови чашата. Нещата не изглеждаха добре. За него. Ние лично се чувствахме като мал ...

Неусетно проживях аз толкова години
и тъгувах, и копнях, и прощавах,
и жертва бях на човешко
лицемерие и егоцентризъм.
И спомените слънчеви, или дъждовни, ...

Никой не ми каза, че завинаги ще е там, където си ти.
Никой не ми спести и дъжда.
Ласките на слънцето в мрачния ден така и не ме напуснаха.
И звездите светят с цвета на очите ти.
И тишината ми говори нежно с твоето име. ...

Тъмнина
Можеш ли очите ми да видиш,
ръката да намериш?
Търси ме, аз съм тук.
Крачка направи, не се страхувай, ...

И пак под черните коси... скривам сълзите си…
И пак мълчиш… и телефона си държиш…
Стоя… и на Бога се моля - едничко спокойствие да ме сполети…
Без път, без воля… без жал на кръстопът сърцето ме постави…
Нямам пристан, нямам цел - само ти си в мислите ми… и само теб желае сърцето ми... Прости ми!

Един ден в страната на чудесата
Това се случи през лятото. Беше рано сутрин. Във въздуха се носеше мирис на море, пясък и чайки. Морето бе равно, а водата проблясваше. Вълните нежно галеха пъсъка. Всяка стъпка, всеки белег, оставен на брега, се заличаваше. Момиченце се разхождаше по плажа и събираше ...

С вкус на къпини
На тролейбусната спирка двама влюбени се целуваха под възмутените погледи на няколко бабички, които веднага замърмориха за морала на младото поколение. Притиснали се в нежна прегръдка, те се поглеждаха за миг и после отново се целуваха… В главата ми се запромъква упрек, но се препън ...

Ключът на риска
скрит под прага на страха.
Заключен разум.
***
Разбива радост ...

Остаряват само дните в календара
и в косите пухкав сняг вали,
но дори за миг не смятам, че съм стара,
щом казваш, че не ми личи.
И не мисля и да остарявам, ...

ùù „Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му...”
Далай Лама
Наближаваше полунощ. Улиците на градчето отдавна бяха опустели. Една по една и къщите потъваха в мрак. Всички се бяха отдали на заслужена почивка – последните дни преди окончателното прибиране на реколтите бяха най-т ...

Това било значи… очаквах нещо по-внушително, някак по-колосално и забележимо. А то какво било. Да не му се надява човек. После се замислих, нахвърлих няколко реда… и се отказах да мисля, какво толкова има за разсъждаване, вече съм свободна. Изтрих ги. И въпреки липсата на вдъхновение, все още не вяр ...

Разлистваш страниците на новия ми живот...
Чакай! Какво ти става?! Разсмиваш ме. Спри!
Защо така лудо се търсиш в тях? Да не помисли, че означаваш нещо? Няма те.
С треперещ глас каза: "Ето ме, аз съм реката в тъмната картина, нали?"
Не се бях замисляла, може и да си. Да, приличате си. Ти ме ограби, ...

БЪЛГАРСКИЯТ СТАЙНБЕК
НАПИСА „ФУСТАНЕЛА”
¨ За Атанас Липчев литературната критика ще пише тепърва, а авторът на „Тихият бял Дунав” ще бъде превеждан на много езици
Не съм литературен критик, за да правя обстоен обзор или да оценявам професионално написаното от такъв талантлив български писател като А ...

Goran Bregovich - This is a film
This is a film about a man and a fish
This is a film about dramatic relationship between man and fish
The man stands between life and death
The man thinks ...