ЕДИН РАМБО В СОФИЯ
Понеже съм отвсякъде бат Рамбо! –
мъжественост и чар, пък и финес,
във София – със бързия през Ямбол,
домъкнах се при тебе, Владe, днес. ...

ПРЕКРАСНИЯТ УЖАС
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти, ...

От долната земя си нося стих,
един такъв ръбат и непокорен,
сама изтръгнах жилавия корен,
а уж веднъж за век го посадих.
Отровна почва, там не е за мен... ...

На остров в Северно море
където нищо не расте,
битува викингски народ
суров, но приказен живот.
Тун няма кучета, коне ...

Понеже аз не бях заклет ерген,
а гледах вечер всеки ден “Ергена”,
у нас поканих мацки онзи ден,
с презумпция… така да се оженя.
Извиках три съседки аз у нас: ...

ПЕСЕН ЗА СОЛЕНАТА СВОБОДА
Не вятър – биволи мучат.
Небетата над мене скърцат.
Вълната гъне бичи врат,
захапва камъка разкъртен. ...

Пешо обичаше да ходи в кръчмето на Тараляса. Хем му беше наблизо, хем евтинко, хем можеше да пие на воля. Щото, както казваше похвално, в други кръчмета от три ракии човек се напиваше, а при Тараляса и десет да изпиеш – все тая. Добавената водица глава не върти. Пък и не е номерът да се насвяткаш от ...

Разсъмване ...Сюрия птичи трели
формират превъзходна ранна меса !!!
Достигат свойте начертани цели,
а ти - безпомощно се питаш:"Кой си?","Де си?"
Не скъсал още с приказния сън, ...

Със коли и униформи,
тичаме насам, натам,
нови причудливи форми,
на съвременния срам.
За пари и за предмети, ...

Навън е приказно красиво,
навън са пролетни цветя!
Душата иска мълчаливо
целувката на любовта.
Във утрините нежно сини ...

Понякога ти срещаш две очи
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...

Живея на средата на живота -
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам, ...

Телефон все ни свързва. Телефон ни дели
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Текст: Ваньо Вълчев
Изп: Васил Найденов
Комп. Тончо Русев ...

ПРОСТРАНСТВАТА, КОИТО НИ РАЗДЕЛЯТ
Нима приключи всичко вече
и неусетно сякаш изтъняват
дъхът на прасковена вечер,
цветът на тъмноликата тинтява? ...

Хубава си беше нашата малка, криволичеща, весела уличка в покрайнините на София. Къщите бяха все още със септични ями, а старият водопровод се пукаше често и водата избиваше през асфалта, в малки ручейчета, които като вени се събираха и разделяха, вечни, неподлежащи на поправка от тромавото ВЕиК и н ...

Поканих те в живота си - последният.
Защото няма вече да се преродя.
Пак разговарям само с ехото - поредното
и с боровете черни на нощта.
За бялата ти шия аз мечтая - ...

МЪЖКИ ПОКЛОН
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...

Ти..................!
Красива си! Поне,до сутринта.
Не бързай.Нощ е - цяла вечност.
Ела,тъй съвършен е с теб съня
и пълно с вяра чувството копнежност. ...

Енергия
Изтръпвам когато те докосвам земя родна
и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.
Обичам те, покланям ти се, искам те свободна
и прекланям се пред теб, падам на колене! ...

Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина. ...

Тя идва по пътека от мидени черупки,
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение, ...

И каква стана тя,...изведнъж сатенената завеса се скъса и къде боси, къде с цървули тръгнахме из Европа без визови ограничения, а само с мерак и идеи . Дръж се Европа идваме, Шенгенската забрана остана в историята.
Предстояха три дни празнични, църковни, държавни и е събота и неделя, ще забравим как ...

Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...

Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...

Очите ми за нови начала
проглеждат с изгрева на чудесата
и светъл лъч сега като стрела
в сърцето ми се впива с топлината.
Проглеждат с изгрева на чудесата ...

в надпреварата
към добротворство - в БОГ
укрепва вярата

Живее тоз
безбожен Божанов Нотариус
в абсолютен комфорт
и стил недостижим,
с авторитет ...

От брътвежите, заканите,
пулсът в гърлото ми чука.
Знам ги наизуст капаните
на етап съм – не ми пука.
И ще хукнат окрилените ...

ѝма ли
любов -
живот е -
няма ли -
човек ...

Хапе мартенският вятър, чупи зъби в скалите
дрипи в шума е размятал, мери висоти с орлите.
А под снежните потоци пролет диша с топла пазва
в минзухарите се крие, с кукуряка си приказва.
Младост в тънката тревица, сили сбира, слънце пие... ...

Нищо не е сигурно
Когато я видя изтръпна. Тези черни къдрици и сини очи, които го гледаха магнетично! Не можеше да се опомни. След влизането ѝ в стаята, всички други му изглеждаха безцветни и безлични.
Ангел беше на рожден ден у Силвия – негова състудентка.
–Това е Мариела, моя приятелка, запознайте ...

Хапеща...
От страст и ревност!
То по-силно е от теб,
сякаш някаква потребност!
Мила дума, жест на нежност, ...

Този свят... гадно ме гледа...
Злобно смръщен над мене виси.
Аз усмихвам се вяло и бледо,
и говоря му... той ми мълчи...
Само с зъбите трака зловещо - ...