Колко отчаяни трябва да бъдем...
че да се мразим взаимно!?
Толкова скарани с себе си,
че да загубим споделяне.
Самотата поднася ни тъгата ...

Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат, ...

"Чашката бързо дайте,
здраво аз ще се напия!
Защо има смях, трайте,
за малко да се пребия!"

2 глава
Утринните лъчи проблясваха върху клепачите на Дрю и го събуждаха от най-дългия сън, който наскоро бе сънувал. Режимът му беше пълна неразбория след пътуването му в тази страна, но той бе привикнал към тези промени. Бе му интересно как тя ще се държи на сутринта, дали щеше да бъде от онези ср ...

Нека бъда твоя герой!
Нека бъда твоя герой, принцесо...
Позволи ми...
Позволи ми да бъда силен за теб...
Позволи ми да бъда усмивката в очите ти... ...

Отлитат пойните птички на юг,
опитват се да оцелеят на лошото време напук,
напускат ни с последна песен,
предвещаваща идващата есен.
Оставят ни без вълшебния си глас, ...

Глава 24
Хесос бе малко деспотство изцяло васално на холораните. Но въпреки това си имаха своята самостоятелност. Големите им градове всичките бяха пристанища. Нямаха армия, защото холораните им бяха забранили. Народа се препитаваше предимно с морски риболов и търговия. Митра и момчета предния ден б ...

Синьо лято Ели нарисува,
сини вълни, синьо море, синьо небе,
в синьо чайка сега бленува
да разпери уморени си криле...
Всичко е в синьо - мечти, ...

Неправене
Правило от Дон Хуан поставено на ученика негов Карлос е - неправенето.
Неправенето не означава нищо да не правиш.
А - необусловено, без план - действие е то.
Не е бездействие неправенето, а свободно действие. ...

/авангардно стихотворение/
не знам кой ден е днес
и всъщност не ми пука
защореният лес
празнува златна скука ...

ДЕТЕ НА БОГА
... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем, ...

„Целувката по Климпт“ на Слава
е дадена със вдъхновение.
Целувката не уморява –
тя клетва е насред знамение.
Умът се губи и препуска ...

Моренце, питиенце и мезенце,
и нещо, ако качи се на борда...
Такова, с бюст голем и със краченце
достойно за врата на Лорда...
Е, не едно да е, не ща пиратка! ...

„Ще изпукаме от студ –
дума дядо и се мръщи.
Старо, дай един кютук –
топло искам да е вкъщи!“
До огнището седи ...

Бе странно лято - птиците умряха
забравили внезапно да летят...
Ръцете си докоснати държахме
и сякаш с тях направихме си плет.
Поглеждахме към слънцето с надежда, ...

"Във гората враг стаен..."
Н. Вапцаров
Във гората, сред зеленината --
изстрел!
Той сега е покосен -- ...

Живеем със своите очаквания...
надяваме се на промяна...
Жадуваме щастие с непрестанна нега,
бъдещето... къде ни остана...
На кой завой се отнесе, ...

Не може да е винаги така!
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета ...

И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях, ...

Спря на спирка дълга сянка
в августовски топъл ден:
две дървета в лятна дрямка–
борове в зелен сатен.
Хем ухае, хем мирише, ...

Всеки в него към Лъжата
по нещо притури,
докато с тез фатални
матури,
прехвърли критическата ...

Само ние двамата познаваме историята си,
само ние изписваме изборите и съдбата си.
И никой друг не ще ни убеди в обратното.
Съществуват хора, който мразят щастието.
Само ние сме заедно в това пътуване, ...

Стига със смокини и бадеми
поезията си да храним,
има по-важни проблеми,
Истината трябва да се брани!
Както Ботев ни бунтува ...

Елизабет усети нещо между гъделичкане и бодеж точно над сърцето. Същото, което всеки момент щеше да се пръсне.
Гвардейците отгърнаха завесата и застанаха от двете страни на трите стъпала, които водеха към павилиона. Чарли я бе инструктирал, че трябва да държи главата си наведена и да не поглежда ник ...

На пустата уличка, където аз играх
спомените плават,
там където мечтите си разпилях.
Там където времето безспирно летеше,
и детски смях се вееше. ...

...с непокорен повей в примката,
в ръжта и билето горчиво.
С барут. И накрая – в снимката,
до гнилото от век бесило.
Ще лепна в тихите пътеки ...

Така нарядко се разнежвам,
че устните ми сълзи пият.
И тъй с душата си омеквам,
че мокри ветрове ме мият.
И влизам в орбита тогава ...

Всеки град си има бандити.
Най- големите, всички ги знаят.
Във властта, като кърлежи впити,
смучат нас и със нас си играят.
Гласовете ни даже купуват. ...

Така и стана – сватба не голяма,
във тесен кръг на хора много близки.
И най-щастлив от всички дядо Стамен
оказа се, след сълзи в кърпа стискал.
Той бе баща на Роси и за внучка ...

СВЕТУЛКАТА НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... понеже нас съдбата ни разделя – но все не смогва да ни разделѝ,
пак ще те чакам в събота, в неделя да седнем с теб на черните скали,
да те погледам колко си красива! – да ми се вейне роклята ти клош,
за теб и стихче – във това ме бива, да ти напиша в тази свята нощ! – ...

Кокориш ми се като някой вещер.
Аз скромно покрай тебе се усмихвам.
Дали пък помежду ни ново нещо
не провокира нови стихове?
Това е остроумието бързо, ...

Обичам да отключвам синевата
с очите си и дълго да мълча,
потънала сама във необята
и влюбена в безкрайните неща.
Това ми е любимо състояние ...

Заспах. За вечни времена.
А как живях живота досега?
Отидох си, а помни ли ме някой?
Или помия над гроба ми изливат...
Красив пейзаж, ...

Този август ще помня с лъчите на слънцето жарко
и звездните нощи с пияни от обич щурци.
За да бъда щастлива, е нужно толкова малко -
усмивка, тихо местенце или чифт обеци.
С кръв гореща е август, прави нещата различни, ...

ПОЧИСТВАНЕ НА РЕЧНОТО КОРИТО
Тук три врабчета за троха се сбиха.
И никой с никого не разговаря.
Смълчана уличка – сама и тиха,
метафора, прикрита зад пазара. ...

Сънуван сън, бленуван блян,
заспива в нощите до мен.
Постеля празна, сам-самин,
приел съдбата примирен.
Сънуван сън, бленуван блян, ...

За работа хванаха се още от зарана
дядо Гошо и баба Петрана.
Баба да мете и чисти двора,
дядо застяга лодката до стобора.
Мързелан Писан легна да се припича, ...

Местоположение
Местоположението е личното присъствие - с поглед и чувства други наши.
Местоположението присъствието е.
Знанието реално там се намира.
Искаш нещо да узнаеш. ...