Ходим боси,
не стърчим над тревите,
а тишината
ни обгражда отвсякъде
и ръмжи ...

Скитникът арменец 50
“ Стара Варна” в спомените на един кореняк софиянец.
( продължение)
Вторник, 10 август 1954 год. Курортният сезон във Варна е апогея си. Морето синьо, “като от коприна”, небето безоблачно като живота ми. Е, не е съвсем безоблачно, има едно малко пухкаво облаче, защото моя учител ...

Киър
"Мислиш ли, че тя ще се събуди?" - беше въпросът, който вътрешно ме мъчеше. Исках да знам защо Джей е в кома, защо всичко това се случва, защо майка ѝ от всички хора звънна точно на мен.
Щях ли да съм по-щастлива, ако не знаех за всичко това? Да те държат в тъмното за такива неща според мен е б ...

Не искам да те губя
Не тръгвай! Остани поне и днес!
А утре продължи по своя път!
Имаш моя телефон, адрес!
Не е толкова голям светът! ...

Галатея
Не всичко в този танц е изтанцувано.
Възможно е отчасти да наваксам.
И трупат във лазура пълнолуния
блуждаещите небеса на сакса. ...

На всички свои близки и роднини
аз новата ни книжка подарявам
с надежда плаха, че за след години
от себе си тъй спомен им оставям.
На брат ми внучката, тийнейджър същи, ...

Отново пак ми се домъкна
оная, грозната с косата
и забърбори, и не млъкна:
,,Пич, тъй сега стоят нещата-
шефът иска да те взема ...

Само ти и любовта
Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта, ...

Пълниш ми шепите с радост,
устните със наслада,
очите, със палавост,
стихът ми става балада...
Напояваш ме с щастие, ...

Като млад хванах златна рибка. И поисках да стана умен…
Ама, че глупак съм бил…
хххх
Има дни, когато седя и гледам мълчаливо екрана на телевизора… Лоши дни…
Но пък ако пусна телевизора – ще е по-зле… ...

Глава девета – за говедата и хората
А след малката чашка /с нея жената полива цветята, че по-голяма съдина с дръжка в къщи нямаме/ се гътнах да поспя. Ама наистина да поспя – никакви дрямки, никакви кошмари. И таман си го рекох – оппа, кошмарът пристигна.
Нищо особено – във вид на говедо…Не, не няко ...

От ласката ми жарка, ненадейна
подплашен ще запърха твоят сън,
душите ни като звезди ще грейнат
и ще се питаш истинска ли съм.
Платно ще съм под дланите изкусни, ...

Не искам златни пръстени!
Не искам обици и гривни!
Гнездо от съчки и бял пух
ти в сърцето си свий ми!
По залез с криле отмалели ...

Докато слизах по стълбите, ме обзе слаба надежда, че баща ми може да е в някой от другите два апартамента, които години наред даваше под наем, докато ставаше да се живее в тях. Що се отнася до споменатата по-рано вила на село, тя
бе продадена още преди две години на един каракачанин, който я превърн ...

Дай ми още малко време.
Моля, дай ми 5 минути.
Няма много да отнеме.
Да те видя, таз душа се срути.
Сега поглеждам към небето ...

ПИСМО ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –
все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,
цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,
и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте, ...

Сън сънувах... странен сън.
Че Народа наш любим...
потънал е в измамна крива,
спиралата на злъч горчива.
За него много се кълнат... ...

В тая българска държава,
глупостта се поощрява,
също и се награждава...
Глупостта си заслужава!!!
Тъп да си е по-добре. ...

Дъждът не спираше да вали през целия ден. Стоян стоеше в стария си автомобил и гледаше с усмивка как вали. Погледна часовника си, запали колата си и бавно потегли по мокрия път. Чистачките тихичко скърцаха докато чистят предното му стъкло. Задната отдавна не работеше, но въпреки повредите той обичаш ...

Не позволявай пътя на другите, да заличи твоя собствен.

Ранна утрин. Валеше върху нас,
топъл дъжд, като усмивка сияйна.
Реката сънлива в този ранен час,
протягаше снагата си кристална.
Не само очите ми помнят и гледат, ...

Бавно бързам все нагоре
през гори и през поля.
Мисля дълго, не говоря.
Светлосенките ме веселят.
Кой да вземе и предвиди, ...

Приятен есенен ден, слънчево и топличко, сякаш ден откраднат от лятото.
Мързеливо крачех към къщи през кварталния парк-градина. Защо съм си го нарекъл така ли.
Ами в него имаше всичко, кътове за деца малки и големи, кътове за влюбени, пак малки и големи, езеро с фонтани, периптори-павилиони на шестт ...

Откъснах възпламенената роза
и всичко от красива поема
се превърна в студена проза.
Изгубих пламъка, душата ѝ, песента,
а бе така прелестна, ...

Какви ли не самопризнания
прогледнаха в живота ми наскоро.
Предвид на доброволното страдание,
не съм очаквал нищо наготово.
И някъде по път към неизвестното, ...

Ших душа!
Нарязана…
/най-боли от предадено доверие/
Прекършеното най-боли,
особено, когато си вярвал безрезервно… ...

О, мили дядо Коледа, кажи
защо момчето, с което най желая
в болница отпаднало сега лежи
и няма аз с кого да си играя?
Защо, когато тате гледа новините, ...

Птиците отдавна ги няма,
в оранжево-кафяво се рее земята.
Врабчетата лакомо кълват хляба,
подхвърлен от една непозната.
Но някак свирукам си весело аз. ...

Песен,която записахме с подходящия вокал на Аксел Руди Пел.Скоро ще има и видео.

Прегърни ме любов,
нека в теб да се сгуша
погали ме нежно с ръце
прегърни ме любов,
нека днес да усетя ...

Не е стих,
а мълчаливо признание,
скрито послание,
попило в очите,
преобърнато в проклятие ...

Вратата ти след мен ще се затвори,
ще бъде твърде ясен аргумент.
Стократно пулсът ни ще се повтори
в един реално откровен момент –
горещ и гневен, чувствен до омая. ...

Делничен ден с поток от хора по улиците. Седнах на една пейка пред малка църква, за да изпуша цигара. През отворените врати виждах олтара и премигващите свещи. Край мен се понесе смрад, сякаш някой гори овча вълна. Последва ужасяваща кашлица. Отново бе, Никой. Пушеше огромна пура, от която се разнас ...

МИРИШЕ МИ НА ИНДРИШЕ
... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини,
на скришния ликьор в шише, прикътано преди години,
на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,
на мащерка, на див пелин – и на сачак с тютюн на низи, ...

Под сивата аура на небето,
на ръба на тази скала,
прегръщам коленете си.
Вятърът шепти
мръсни думи в ушите ми ...

Сърцето ми... отново страда
и плаче, моли за пощада...
но ти жесток си и студен си,
уж искаш ме, а всъщност... уморен си.
Аз молих се приятел да намеря, ...

Глава осма – за бързореките
Та, въздъхнах аз. Ония като се поогледаха, рекоха по едно: „То няма смисъл…” и излязоха. Закачих вратата. Седнах, сипах си от онова малкото шишенце, дето го сменям на три дни. Гаврътнах като сахарски пясък първи сняг. Добре, че съм мълчалив и кротък, та и този път ми се р ...

Правя каша,
каша гъби...
И усмихната
до зъби
ти изпращам ...