БСП трещи по шевовете, та се къса. Другарката Нинова докара тази вечно мимикрираща партия до неизличима червена аритмия.
Партията ще се разпадне, но Нинова, като капитан на потъващ кораб, до края ще стои начело. Нейната максима е:
"И сам войнът е войн!"
Товарищ Нинова, учете се на демокрация от Влад ...

Иванчо: Тате, какво е истинското име на България?
Бащата: Тортуга, сине!

Това съм аз – каквато ме извая
зад миглите ти поривът прикрит.
Жена съм, виж ме! Другото е мит,
на длан люлея ада, а и рая.
Не мога и сама да се позная, ...

Днес написах ти писмо.
С малко думи, с много чувства,
после свих го на руло
и го пъхнах в бутилка.
Във прибоя го запратих, ...

Симо гледаше календара. Дните отлитаха бързо като облаци. До няколко дни щеше да завърши даскалото и предстоеше абитуриентският бал. Всички се вълнуваха, особено девойките от класа им. Бяха полудели по рокли и аксесоари. Големи лигли - мислеше си Симо.
На него въобще не му пукаше, даже смяташе да не ...

Разбери ме сърце,
аз си тръгвам, защото
не смея
да погледна в очите
на цялата тази любов. ...

Маскирани мъже на Сирница
по улиците вдигат гюрултия,
във вълчи кожи като глутница
звънци на кръста бият - халосия.
Участници са в обредни игри ...

Често ревнувам и от честолюбието си.
Достойнството е като пръднята .Напусне ли те веднъж , няма връщане назад.
Черно е брашното смляно от мелница задвижвана с думи хвърлени на вятъра.
Бог е извършил голямо прелюдодействие когато ни е създал.
Сексът нe e горчив, когато е сговорчив. ...

Краде се като за последно,
тревожа се аз за слабите!
Виждам, че живеят бедно,
за тяхна сметка грабите!
Затова те си мрат като мухи, ...

Хладна, тиха, лятна сутрин
детски смях и дъх на море - няма друго.
Тъй е вече пети ден - изгорял и отегчен.
В точната пропорция да се шляе моят ум.
Това опасно оръдие на духа, ...

Семейният дом, изграден със любов
и с покрив от общите спомени скъпи,
където под нощния хладен покров
прибираш се морен и прага пристъпил
законният сродник посреща те с жест, ...

Снощи моя приятелка във ФБ написа:
„Лека нощ, неспокоен свят!“
…
А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...

Копнея за обич както огън обича.
Бурна и страстна, изгаряща тяло.
От нея сълза по лицето се стича.
При нея и двамата сякаш са цяло.
Все още не зная къде се намира. ...

Събудих се на петдесе(т)…
налива щедро Господ време
и сметката ще донесе.
Какво очаква се от мене?
Дали се чувствам помъдрял? ...

Ти яви се - невинна и моя.
Нежен полъх остави в съня.
И Съдбата - картина на Гоя,
в сърцето /моето/,сърце издълба.
/сърце във сърце ни събра/ ...

СНОП СЪЧКИ ЗА КЛАДА
Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората. ...

Загубил чувството за светлина,
живея с надеждата за среща,
с която мрака да сменя
и преброя стъпките си грешни.
Колко пъти в дните си греших? ...

1.
Ясмин обичаше да бъде край морето и винаги когато имаше възможност да стигне до него, отиваше – за ден, два или седмица. Сега вървеше отново по брега му, просто така, без да бърза, следвайки ивицата след последното оттегляне на водата, оставила на вятъра да разпилява косите ѝ, черни като усещания ...

П.П.П. Всяко случайно съвпадение не е съвсем случайно. Случва се...
Е, не чак Шекспировски, ама…
Терзания…
Терзанията на дребна търговка за бизнеса от сергията. В случая – начело на остаряващото и изчезващо племе.
Въпреки осигуреното сенчесто място на чаршията, въпреки очакваните дивиденти от риболо ...

А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ, ...

Няма ден, в който да ме забравиш,
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. ...

Понякога греша и е нормално.
Понякога съм даже нетърпим.
Понякога изказвам се банално.
Понякога съм истински раним.
Понякога дори и не разбирам. ...

ПЕЧАЛНИЯТ МЪДРЕЦ НА ВЕКОВЕТЕ
... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклесиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха, ...

Кога е дошло утрото, слънцето понапичаше даже и през щорите, дали бяхме залепнали за чаршафите
- Колко ли е часът Петро - промълви замечтано Натали
- Не знам, може и обяд.
- Не помня от кога не съм спала така непробудно и без да сънувам кошмари - все така замечтано говореше тя - Сякаш бях омагьосана ...

Ежедневки 8
1. Маскирах се, като задник... и открих себе си...
2. За пореден път пих Виенско кафе... в Ботевград...
3. Поръчах си сърце на скара... сервираха ми моето...
4. Не исках проблеми... затова ги създадох... ...

Бързо се върнах, май ви е скучно без мене,
пък живеете в това свръх, свръх лудо време?!
Недоволствате а, а имате всички мечта за палат,
Вагизал, Дегазин, всичко наред е отпред и отзад!
Ергенът оказа се свестен, предлагат му моми плесен, ...

семейство - свѝше
дар вълшебен и товар -
с любов захлѐбен

" За дявола изпей ми нещо! "
владетелят ми заповяда.
О, той на този пир най- вещо
в компанията Ви с наслада
със сто гърла до небесата ...

Твърде още млад съм да разбирам
всичките неписани човешки правила.
Болезнено млад съм, все още събирам
мебели за своята необзаведена душа.
Неприлично млад съм, чувам, още. ...

На вятъра обречени мечтите си даряваме
и вярваме, че вечно с тях ще оживяваме.
А вироглав, бездомен и безумно палав
животът безпощаден ни помита като хала
и като пилци ден след ден ни разпилява... ...

В началото непрекъснато си задавах въпроса: Защо точно аз? Защо точно на мен се случи? Защо не избраха някой друг за гадния си експеримент? Научно подплатеното обяснение не ме устройваше защото то аргументираше необходимостта от мярката, но не даваше отговор на въпроса защо точно аз?
Странно и ужасн ...

КОШМАРИ. ПОРЕДНАТА ПЕСЕН В СТИЛ HORRORCORE РАП НА ОРИГИНАЛНАТА ГРУПА ДРУГИТЕ.
Музика текст и аранжимент – Другите. Тон режисьор – Васил
Николов - Теслата. Продуцент – Другите.
Записана в студио Дилема&Субдибула. 1994.
Текст: ...