През прозореца грее нощта
и небето танцува на пръсти.
По-добрата от мене жена
в тих молебен се кръсти.
Тя изчисти, постла небосвод. ...

Стрехи от мрака натежали,
самотна кука във зида,
стена -- картина на дъжда,
кепенци сухи с песни вяли,
прозорци с погледи предишни, ...

„Художнико, любов ми нарисувай,
та в мрачен ден дома ми да краси!“
Не ме разбра или се пошегува
и нарисува плачещи очи.
"Помолих те любов да нарисуваш?“ ...

... Шанс за оцеляване – минимален.
В най-щастливия случай –
петдесет на петдесет.
Двайстият век се извърна посра̀мен.
Двайсет и първият ...

ПРЕДСЪБОТНО-НЕДЕЛНО
- Роси, какво ще кажеш с бандата да идем два дни на риба?
- И аз утре вечер с кой ще спя?
- Е как с кой, с липсата ми. Тъкмо ще си починеш, нали и без това все ревеш, че много хъркам. Може пък и децата да не идат при дядо им и баба им.
- Ще идат, ще идат, няма къде да ходят, няма ...

Душата ми в теб се оглежда
Написах ти нежно писмо
със думи и порив вълшебен,
магично и само едно
със смисъл старинен и древен. ...

Щастлив е дяволът от Божийте чада,
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва, ...

Хората рядко остават сами. В този забързан начин на живот всеки е свързан с някого. За да изкара прехраната си. За да може да е в обществото. За да споделя чувствата си. За да чуе себе си, човек се нуждае да е някъде извън града. Най-добре това се случва в планината. Андрей имаше голямо натоварване ...

Лятото лети безкрай
от октомри чак до май,
юнско-юлския модел
в август продължава смел,
щом септември се роди ...

Ръцете му от камъка са груби.
Длетото пее звънко… като кос,
а чукът удря… сякаш че се губи
след всеки лом огромната му мощ.
Онази мощ, безкрайна и първична, ...

Не е важно кой те слуша,
Важно е кой те чува.
И да крещиш с цяло гърло насред екзалтираната тълпа,
Този, който трябва, ще те чуе,
Дори и да нямаш глас, стоейки насред пустошта.​​​​​​​

Земята умори се под краката ми
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми, ...

Б О Р Б А
Нестандартна мисъл,
възбудено Съзнание,
трудно разбираем смисъл,
порив към познание... ...

Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.
Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне? ...

Август е. Тревата окосена
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща - ...

Годината е 3023. Цели 1000 години съм в хибернация. Бях избраният за този полет, чиято цел бе да се открие мястото, откъдето е започнало сътворението на света. Затова и космичният кораб го нарекоха „Истината“.
Отвсякъде пищяха сигнали, мигаха лампи и целият кораб се тресеше. Капакът на хибернационна ...

Сипе, сипе, сипе сняг.
От небето безотрадно
на вълнѝ безброй летят
тези пеперуди хладни.
Като зимна орис зла – ...

– Хей! – поздрави го ентусиазирано Лизи. – Не очаквах да те видя въобще днес.
– Аз пък се надявах да те видя. – призна й Хирса и се огледа наоколо, преди внимателно да попита: – Сама ли си?
– Да. – отвърна веднага. По-добре да не казва, че е дошла с Чарли. – Защо?
– И не чакаш никой да дойде?
Тя пок ...

Be bold, Hunter! Merciless fate -
in spite of my high rank of late,
drugs, Colt and device
enable D. Weiss
new problems to us to create.

Прибоя тихо се долавя,
полуудавен в нощната тъма.
С запалка си присветвам,
цигара паля,
в очакване да дойде пак деня. ...

Селско утро, утро свежо
капе в мене от зори,
сбрало птичата си нежност
като пламъче гори.
Пламъче щастливо, тихо ...

Два без пет е, а за мен е съмнало...
Пак луната си прави неуместни шеги.
Скучае ли или пък ѝ е хрумнало
да броя поредно стадо с овци?
До хиляда стигнах, а те, пощръклели, ...

Разсеяно утро. И дъх на кафе. Птичи песни. Забързан е вятърът.
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...

Две врати във коридора
и две стаи са зад тях.
Сам лежа -- днес няма хора.
Тишина и хладен здрач
по стените бавно лазят... ...

Понякога съдбата ни разделя
от близкия човек с категоричност.
А в случай друг приготвя ни постеля
и кани в нея непозната личност.
От ходовете ѝ сме изумени, ...

Виждаше ги в парка. Седяха един до друг и си говореха на висок глас. Предполагаше, че недочуват. Лицата им бяха набръчкани с неразгадаемите йероглифи на времето. Тя беше забрадена, облечена с овехтяло манто, подпираща се на стар бастун. Той изглеждаше по-наперен в тъмносиният си костюм, носещ чадър ...

Сред полята на дружелюбната чужбина,
която щастие от мен не крие,
някъде във облаците светлосини,
чакащи буря от любов да се развие,
Някъде на тиха улица, обитавана преди, ...