по: https://otkrovenia.com/bg/stihove/vseki-5
Достатъчно е.
Съм.
Привличам
и отблъсквам. ...

Какво ли е да си човек? Този въпрос се въртял в ума на Слънцето, докато светело над земята. То гледало как хората се радват на всеки нов ден и правят различни неща. Слънцето просто седяло и наблюдавало. Една вечер, докато Луната била на пост, то решило да отиде при Бог и да го помоли да го превърне ...

Мълвата, че си имат те момченце,
прехвърли бързо даже океана.
Намериха се близки на ушенце
да кажат новината на Гергана.
В началото усети неприязън, ...

Малки сиво-бели облачета се рееха по синьото небе. Залезът запали хоризонта в златисто, а слънцето затвори уморените си очи. Вълните на морето бяха сребристи, запазили в себе си топлината на отминалият ден. Тъмният силует на планината се виждаше на хоризонта. Каменистите й върхове блестяха в златист ...

Там, на хълма, вечно сам растеше дъб вековен.
Денем бе от слънцето огрян, нощем бе с луната в танц любовен!
Беше свикнал тъй самотен, да открива радост в малките неща.
Лъч надежда - слънцето му беше, а луната - всичко на света!
Но ето, че настана време смътно! В мрак покри се цялото небе! ...

Глава 26
Море, безкрайна шир от вода. На всякъде вода, а като погледнеш на горе облачно небе, готово всеки момент да завали, пак вода. Краз не обичаше да се мокри, а като беше жив обожаваше да плува. Но сега той бе кацнал на шхуната Ветре. С величествената походка на най-върховния хищник на тази пла ...

Събират групи щъркеловите ята,
подготвят се за дълъг полет.
Отрано предвестникът на пролетта
диктува ни - след лято идва есен.
Но то съвсем не е към своя край! ...

Добре е човече да знаеш,
рахат ще бъдеш, ако си траеш!
Виждаш как за известност, за изява
пътят е кратък, бързо се стеснява.
Стеснява се и те води към пътека, ...

Помниш ли ме?
Годината беше 2014, а аз току-що бях влязал в първия си сайт за лично творчество. Тогава още едва пишех на клавиатурата, защото както тогава, така и сега, извън тези места, нямам никъде друга регистрация.
Е, днес вече мога и снимки да качвам, примерно, но не на мен (или поне, не само) ...

Вселената за тях не е безкрайна.
Познанието също е със край.
А мъдростта - неприложима тайна.
Комуто трябва - нека я узнай.
Душите им изпълва пустота. ...

Имам десетина фланелки на „Левски“. Сини, че и една жълта. Големият син ги поръчва по интернет и ме изненадва. Не ги отказвам, макар че годините някак си не пасват на образа. Но пък съм роден в ден, когато „Левски“ става шампион през 1953 година – въпреки нареждането да отстъпи на партийно-държавния ...

Слънцето е закъсняло,
малко хладно е в зори,
в август съм, златисто бял е
и походката дори
още е щастливо лятна, ...

Какво да искаш?
Всичко е въпрос на Време –
дори, Любовта.
Никой не може да ти отнеме
само Смъртта.

Хирса пристъпи напред и посегна към ръцете им, за да ги раздели.
– Никъде няма да ходи с теб.
– Не се меси. – изръмжа му Сам и отби ръката му, преди да погледне към жена си: – Ставай.
– Казах, че няма да ходи никъде! – викна гвардеецът.
– Хирса, Боговете са ми свидетели, спри да се бъркаш. – просъск ...

Любовта
Тя е песен и тиха надежда,
тя е стих, недописан в нощта,
любовта е кралицата нежна,
скрита някъде в мойта душа. ...

Малкият принц си ти
и нарисувах ти овца,
а ти - опитоми си роза
единствена на света,
лисица смела една ...

К О Ш М А Р
Тя бягаше обезумяла
от нещастието,което на път бе,да се случи,
невярваща,че по чудо отърва се
и с удара отчаян просна това бясно куче. ...

Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Летейки по горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби кацат по върха.
С молитва те постилат мрака кат черга по земята, ...

Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
И тъкмо се застягахме ние с Мани да ходим в НАСА, ето ти ново двайсет – забременях. След оная чудна вечеринка с латиноамериканските танци на космическата станция и сражението с последния извънземен мохикан, от което ...

Тя се въртеше в леглото будна в 3 през нощта. Детското й съзнание рисуваше сенки и картини пробудени от преживелиците и размислите от деня, всичко й се струваше по-ясно, но и по-страшно; повече от един друг, невидим свят отколото от този.
Тя се обърна на една страна и се сгуши, чувстваше се като мал ...

Другарството
За обсъждане - съвместно съзерцание - взаимопомощ - другарството е нужно.
За колективен разум.
Човекът сам никога не е.
Съдбовно е другарството явление. ...

Кога ще почнем да разбираме...
не другите, самите нас.
Да бъдем с времето ни отредено
живеещи без страх.
Кога ще се почувстваме щастливи!? ...

Глава 20. – Исихия
(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпр ...

Небето е полепнало във атрацитен прах,
с лежерен блясък шушнат си звездите;
завеса приглушено-виолетов мрак
размива очертанията. Силуети, скрити
на дъното на стихналата улисия, изпълзяват - ...

ЗАЩО?
... защо се мъча да реша неразрешимите въпроси? –
защо в добрата ми душа светът все болчици ми носи,
защо – поема ли на път, чертан от личния ми влъхва,
и някой в колелото прът безжалостно под мене пъхва, ...

В памет на човека А. Петров
Вървях и все вървях нагоре,
а боровете правеха ми път.
Годините на трудности преборил,
изкачвах се по гърбавия рът. ...

Ана седна на стария дървен стол и запипа нервно отрупаното си бюро. Пречкаха ѝ се книгите, които чакаха да бъдат прочетени, купища хвърчащи бележки и няколко празни тефтера. Усети леко докосване по ръката си – връвта на нощната лампа нежно напомни за себе си. Ана я дръпна и светлината направи търсен ...

В края на август 1927 година започна едно тихо вълнение в душата на дядо Янаки.Онези сънища,дето го сполетяха в майските вечери на Стара Загора сякаш идеха с реални контури.Еленко биваше да се изучи и нареди там,където заслужава!
Но сега читателите заслужават да знаят:откъде-накъде Еленко придоби то ...

Малката самотна вила в покрайнините. Потънала в непрогледната септемврийска вечер. Само една външна лампа си има тя. Светещата лампа на фасадата. Помня я. Флуоресцентна. Оживява нощем и носи онова бяло-зеленикаво сияние. Тя ли е? Тя е.. С патина от дъждът и гъста утайка от буболечки и мушици. Със ст ...

Бел. а.: Предварително се извинявам за на места неправилното използване и/или подравняване на пряката реч и тирето за нея. По някаква причина пряката ми реч беше третирана като bullet point (защото явно съм използвала грешното тире), и сега като редактирах го поправих, където можах. В следващата гла ...