Скреч
Откровения
или просто мнения,
откровено изказани
с нотка съмнение, ...

Равносметка
Обичам живота си сложен и толкова гъвкав
и нищо, че ходил е често и плана ми бъркал.
Той с четка пристъпи и моя портрет нарисува.
Харесва ми пътя, по който до днеска пътува. ...

Усещаш ли аромата на цветята,
които разцъфтели са навсякъде край нас?
Омайват те с красотата
и канят те да спреш при тях.
Порадвай им се да секунда само, ...

She gave you everything she had
But she was young and dumb
She'd just turned twenty-one
She didn't care to hang around
So when the shit came down ...

Научи се поне на омраза…
В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам. ...

"Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови"*
В тълковния речник под думата свобода има доволно много значения и определения, но само едно успя да привлече вниманието ми: възможност отделният субект да проявява собствената си воля, желанията и целите си. Човек не може да има всичко, което поже ...

То е бяло дърво,
малка златна пчелица в тревата,
вито древно хоро,
весел спомен от знойното лято;
замечтано и тихо, ...

Навън валят души
на закъснели пойни птици,
а в мен бушува суша.
Септември е близо,
жиците напяват. ...

Бяла нощ.
От студ,
вятърът дори се скри.
Затвориха прозорците
премрежени от ледени цветя ...

Мислите превземат ми главата,
не дават ми те да спя,
имам си аз една цел, в която
главен герой е съдбата.
Мислите си влагам там ...

Сърцето е разкъсано от вените -
змии с отрова топла и червена.
Те пият моя светъл ден и те
са алчно-хищни... като звяра в мене.
И все едно, че в пулса дисонансен ...

ИЗГОНЕН ДЯДО КОЛЕДА
Дядо Коледа бе изгонен от Северния полюс. Не го искаха дори Пепеляшка,
Джак и Гюс. От обида той отиде в Лондон. Там децата, вместо да му викат „господин”, направиха го на „дон”. Запъти се към внучка си - Корнелия. Там посети огромна галерия. Отпътува до Америка. От там пък го изг ...

„Светът и животът са едно и също”, Лудвиг Витгенщайн
Есе
„Все някога нещо трябва да е произлязло от нищото”
Хераклит поставя промяната като единственото сигурно и устойчиво нещо. Ако я приемем за субстанция, то чрез нея самата, от нищото е произлязло нещо. Аз бих нарекла този процес раждането на сми ...

(личен акро-мотив)
мастилници прашни се пръскат в очите на слънцето
астрално превзели ръцете ми
вечно вплетени в сърдечна аритмия
уморени са думите ...

Нетипично за мен, в тази студена и безсънна януарска утрин мрачните ми мисли от последните месеци си тръгнаха без предизвестие. Финансова криза, помийно състояние на държавата и създаваната изкуствено от нас безизходица ми се струват сега дребни житейски проблеми, към които човек трябва да махне с р ...

Живей, защото те обичам,
живей в този миг - сега,
живей, защото си обичан -
не го забравяй , моля те, недей...
За теб мисля всяка нощ и всеки ден, ...

На скъпата ми...
Защо крещиш, събуди и детето... и нашата врата не е от ляво.
Бутилката поне да бе изхвърлил, или пък да се бе прибрал по-рано.
Не ме докосвай! – чужди са ръцете ти, които в мен се впиват... до изгнило.
Какво ми се лигавиш? (стига псува) Поне да бе изтрил това червило. ...

Докосвам старите стени.
Историята се повтаря.
Незримо за човешките очи
един светилник пак догаря...
Б.Калинов. 10 Юни 2009 г. ...

ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН
Вече три денонощия старият лежеше върху проядения от червеи креват. През деня втренчваше невиждащи очи в ъгъла на опушения таван, където между гредите бе разперила криле голяма черна паяжина. Не разговаряше с никого. Нощем мъчително кашляше, давеше се и тежко плюеше в един празен бурк ...

В душата ми е мрак погрешен,
а сълзите ми се стичат като бавна песен.
Лято няма в моето сърце,
все е зима - студ зове.
Грешки непростими аз преодолях, ...

Случи ми се и това, което през целия си живот мислех за онова. „Онова” не беше „това”, което си мислех, че е. То си беше „това” и правеше всичко по силите си, за да се разграничи от „онова". Докато „онова” също опитваше да бъде по-различно от „това”. И така нещата отиваха към „това-онова”. Или вечно ...

"Les loups"
Daniel Lavoie
Sur mes lèvres tu viendras boire
Comme les loups au petit jour
Dans le remous de mes eaux noires ...

Две очи красиви и думи мили,
две чаши кристални
и много усмивки,
заражда се в нощта
-тя „любовта”… ...

Цигара. Кафе. Бял лист.
Какво да напиша? Какво?
Мисля си за… нищо.
Тишина и дим… самота.
Не съм сама: ...

Сърцето ти сега е раздвоено,
чудиш се кое да избереш?
Дали любов чиста от сърцето,
или обич, за която да умреш?
Сърцето ти сега е толкоз тъжно, ...

Добри ли бяхме,
дето днес сме лоши?
И лоши ли сме – бившите „добри”?
Кой ни показа пътя към разкоша
и любовта с омраза замени? ...

Гост беше в моите сънища цветни
твоето вярно и нежно дихание.
Ах, как потъвам в спомени летни,
но всичко за мен е като съзерцание.
Цвете в косите ти, отдавна вплетено ...

"ЧУЖДО"
Трябва ли да започваме тоя разговор изобщо,
ясно е: "Моето е мое, а "чуждото" - общо!",
таз' максима всеки я знае,
докоснеш ли "чуждо", сърцето играе, ...

Вървиш по улицата. Виждаш единствено лица. И въпреки желанието си, не можеш да спреш да се питаш дали зад някое от тях ще откриеш смисъл. Усещаш как от тялото ти се излъчва тъпа, пулсираща болка и си сигурен, че лицата могат да я видят, да я докоснат, да я чуят, да усетят натрапчивия ù сладникав вку ...

Пътувам в твоите очи безмълвни,
във край, скован от лед и самота.
И само страх владее тая тишина,
орисала те силно и без време.
Безпаметно сърцето ти замряло, ...

Има толкова хора, които се стремят да бъдат част от живота ни... Които ни харесват или тайно копнеят да ни целунат... Които се нуждаят от точно нашата прегръдка или нашите думи... Но по една или друга причина ние допускаме само малка част от тях до себе си... А какво става с тези, които не искаме да ...