Бях и презиран, бях и руган,
със стиснати зъби горко търпях.
От обществото свирепо аз, прикован,
в душата си клета болка таях.
В унижение жалко живота свой изживях, ...

Затворено отдавна,
пианото мълчи...
свидетел ням сега е
на огнени искри...
Застанал си до него, ...

Самотен гларус. Писък на сирена.
Стенание и мирис на парфюм.
На пясъка лежи употребена -
една жена, в последния си сън.
Разкъсала вериги и окови... ...

Ще ме видиш да тичам след колите. Безмълвно. Тичам, а ушите ми се веят в устрема ми. Тичам като човек , който вижда тръгващия влак, а знае, че няма друг. А нощта е студена и дълга...
Търся ги. Искам си ги обратно. Те мен - не. Просто ме оставиха. Един ден.
Беше тъжен ден. Не зная дали безпрекословна ...

Аз съм един примитивен Адам –
ябълка що е – до днеска не знам.
И се разхождам - безгрижен и гол,
волен, свободен, като сокол!
Чувствам как странно във мене се взират, ...

С кафето си утринно в чаша се сливам
и вдъхвам на струи кафян аромат,
а после блажено аз глътка отпивам
и литвам към тебе ефирно-крилат.
Очи в огледалото твои съзирам ...

Искаш да знаеш какво е любов
Искаш да знаеш какво е любов?
Питаш се нощем дали съм готов?
Дали ще отдам сърцето си
и ласките жадувани с години. ...

/ по Т. Нова /
Искаш - не искаш, ще се разтворят земни простори...
Зимното слънце ще тръгне по своите дневни маршрути.
Ще стане, ще се протегне, ще се промъкне през мъгли и през щори.
Добро утро, любима! Наистина, добро си е утрото! ...

Защо?
Защо създадени на този свят сме,
защо се раждаме, работим и творим.
И всеки, тръгнал своя път, да гоним,
венецът трънен - тежък е, нали? ...

Това е може би последната накичена елха…
(но вече няма смисъл)
Януари свърши… мисля да я махна…
(защото вече дразни ме...)
Подаръкът ти трябваше да чака просто някъде… ...

Не умирай във мен, мое лято бакърено,
остани, още малко поне да посветиш.
Аз ще дойда при теб и с другарско хортуване
ще се правиме заедно на страшни поети…
Ще рисуваме думи по облачна плът, ...

В БИТКА ЗА ЕДНО СЪРЦЕ 1 и 2 (Съм или Не мистър Съвършен?!)
Innamorata, Innamorata,
или може би Sweetheart,
търсих те аз по земята,
казано иначе - Earth... ...

Уморен
се спуска залезът по склона
и ляга във нозете ми...
От планината
полъхва хлад... ...

Жадувам любовта ти, натежала
със есенния мирис на море.
Жадувам нощите без изгрев,
покрити с шлейф от палми и небе.
Жадувам за спокойния ти поглед ...

Изгубих се в гората от лъжи
и няма смисъл бодра да се правя,
тук ямите са пълни със змии,
Надежда сляпа пътя ми прокарва.
Не ме боли, че с обич не отвърна, ...

- Аз - каза Черната Пантера Ра една вечер. - Мога да изям толкова храна, колкото е половината ми тегло.
- Голяма работа - пренебрежително махна с лапа Ко Та Рак. - Аз пък мога да изпия толкова вино, колкото е цялото ми тегло, при това само в рамките на един запой.
- Хъм - недоволно изсумтя пантерата ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Любимата на всички поетеса,
условно ще я кръстя Луда Свирка,
в народното читалище „Прогрес и
велик напредък”, нова стихосбирка ...

Прозорецът беше отворен. На масата имаше сложени плодове. Две мухи долетяха и кацнаха върху тях.
- Яд ме е. Много ме е яд на хората. Винаги ни гонят и убиват - каза по-голямата муха - Ще ти докажа, че ние - мухите, сме способни да им отмъстим.
- Нищо не можеш да направиш. Толкова си малка. Пък и две ...

Душевен слалом -
спускане между "снежни" човеци
бос по наранена писта.

Не питай колко обич преживяла съм
и как на хората в очите съм изглеждала.
Аз бях наивната, и лудата, и бялата,
и силната, и също безнадежната.
Не питай колко обич съм раздавала, ...

стих
роден от гняв
от болка
от тъга
мъртъв ...

Не бягай от мен!
Не бягай от мен, щом ме видиш!
Не навеждай надолу очи!
Изправи глава, усмихни се,
докосни ме, от това не боли! ...

(епистоларна история)
“Уважаема госпожо Кмет, поздравяваме Ви за изборната победа. Пожелаваме Ви успешно да завършите мандата на Вашия предшественик и настоящ Премиер, на когото ние симпатизираме и подкрепяме изцяло. Но пред нашия блок на улицата се спука една тръба. Още преди три месеца и много пре ...

Дойдох, Господи, в твоята изповедна,
чуй ме, моля те, и ако може, ми прости!
Искам да забравя тежкото бреме,
което ми поднесоха годините и ми тежи.
Да остане равно поле от старото време, ...

Опитомяване на лавина
Изгребал бих със шепи цяла вечност
да те достигна, да те опозная,
за да ми светиш дълго - фар далечен -
под малкото небе на тази стая. ...

Мигът, в който те видях,
просто спрях, огледах те и онемях,
не знам, може би ме хвана страх
да си представя, че ти си нежният ми грях.
Ти стоеше, така естествена, ...

Хоризонти
Ти си тръгваш, Любов... Хоризонтът е ням и приведен.
Като старец смалил е снага - много мрачен и толкова бледен.
Сякаш стича на струйки тъга и следите ти пълни,
поразмит с акварелна боя, сякаш крачи по хълма... ...

Не ни е лесно да се крием
зад всичките минути превъртяни
в часовник, който пренавиваме
след всяко утро с ден назад.
Не ни е лесно да се притаяваме ...

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...

Дърветата ни дишат,
покрити с бели, накацали преспи...
Зима е, а те... мъртви ли са?!
Дали подслон на снега те дишат...
преплели дантелените клони, ...

Утре
Тъй с наведен поглед встрани,
примирен, но някак си скучен.
Нищо няма да бъде както преди -
в душата съм смъртно улучен. ...

Животът
приземи ме,
сивият му образ
прекъсна
и желанието ...

Тази сутрин Стефана стана рано. Облече поизносената си рокля, запаса престилка и с чаша в ръка леко приближи леглото на сина си. За миг обърна чашата над главата на момчето и бистрата стуя потече по бузите му. Павлето се стресна и замахна с ръка. Отвори очи и се усмихна.
- Честит рожден ден, сине! Д ...

ПАЗАЧЪТ НА ЛАВИНАТА
Има в планината странен знак
Той ни призовава към безмълвие
Всякога - по светло и във мрак
Свети с най-тревожното усърдие ...