Ситен, ситен снегът заваля
и прегърна Земята ни с бяло.
И каква топлина се разля
в Рождеството, над нас засияло!
Колко много прекрасни лица ...

Нашето момиче вече е Голяма!
Отдавна тя не скача на ластик и на дама.
В книгите се рови, из нета все сърфира,
има си тревоги, дето никой не разбира.
Планове чертае, целите си гони, ...

В мислите ти...
Тихо е навън, ръми...
а аз промъквам се потайно
в мислите и тази нощ омайна,
докато лягаш... пак до Нея. ...

На Коледа не се случват чудеса. Просто защото вече са се случили. Ето само много малка част от всички случили се и случващи се чудеса...
... Има около 100 000 мили кръвоносни съдове в мозъка. Ако те се разпънат, биха обиколили земята повече от четири пъти.
Човешката ДHК съдържа около 80 000 гени.
Чо ...

Стоманата под краката ми
усилваше ефекта от студа,
а самолетеният шум
раздра мисълта за това.
Вече ...

21 грама
Ето рецепта за бъдещи влюбени -
кратка и лесна, безплатна дори.
За нея не трябват газови печки,
нито котлон, на който да ври. ...

Две чаши с вино
И една бутилка,
две чепки грозде
и една завивка.
Две топли длани ...

Научих се
Когато ме предават
Да тръгвам с вдигната глава
Когато ме измамят
Да им отвръщам с тишина ...

Търново
Търново!
За мене твойте светлини
са по-сияйни от звездите,
звезди, които блесват в мрака ...

Красавице, за мен ли си дошла?
Да ме целунеш и прегърнеш за последно?
Да ми разкажеш приказка в нощта,
да ме дариш със мрака непрогледен?
Познах те, няма смисъл да се криеш ...

За какво ти е Вечност? Нея я няма. Не използвай „Завинаги” , когато ми пишеш.
Не рисувай кръстове, кръгове, птици, сълзи, за какво ти е думата „Слънце”, тя е символ, обаче не и на мойте очи. За какво ти е...
Твоята вечност разменям за час, твоето слънце – за фарове на дълги, с твоето „всичко” – купу ...

Понякога аз искам да съм птица,
да поря небосвода с волен полет.
А после като майчица орлица,
съня ти да закрилям от тревога.
Понякога за тебе съм светица - ...

В продължение на осем години работех със сираци от различни държавни домове за отглеждане и възпитание на деца без родители. В началото съвсем не осъзнавах дълбочината и истинския смисъл на този призив. Дълбоко в себе си усещах недоволство от затвореността на обществото по отношение на отхвърлените, ...

В ПЛЕН
С верига бях вързан за тебе,
при команда наострях уши.
Доволен от животица дребен.
Сърцето мое от его лиши. ...

Ето я старата буна,
морето под нея блести,
скалите надвесени ниско,
я гледат с тъмни очи.
Със скули изпити и празни, ...

Царете на две царства били приятели. Единият имал син, а другият дъщеря. Двамата винаги казвали, че ще оженят децата си , когато пораснат.
Момичето растяло добро, любознателно и много трудолюбиво. Обичало да се грижи за голямата цветна градина в двореца. Там цъфтели най-красивите рози в царството. Н ...

ОТТАТЪК
Така и на намразих никой силно...
Раздавах се из този грешен свят...
С приятели делих и хляб, и вино.
И от това се чувствах тъй богат! ...

Слизам бавно и тежко по стълбите. Бавно, защото под краката ми е заснежено, тежко, защото нося кофа, пълна с пепел от камината. Искам да я почистя и заредя отново с дръвца – зимата вече дойде и ме радва с бяло-сивите си цветове.
... Неочаквано краката ми се подхлъзват. Като в забавен кадър „разбирам ...

Надникнах в твоя свят аз сякаш на шега,
привързах се... не трябваше – признавам,
"Дайте ми шанс" поиска Любовта - ние Игра,
решили - под контрол е всичко... чувства няма!
Сега се питам - как така... кафета... срещи, ...

Очите си не е отворило
моето внуче смешно,
а вече ни гледа, хора!
Вече ни казва нещо!
Вече ни дири сметка ...

През прозореца наднича
белоснежна чистота.
Сняг облякъл е земята.
Приказна е красота.
Роши - котето, се чуди ...

Като орли над грешната земя
мислите кръжат и ме разглеждат.
Кълват ме с клюн, когато съгреша.
Успея ли - в очите ме поглеждат.
Изострят нокти, щом съм по ръба. ...

Ти знаеш ли какво е
да съм близо,
когато някой
те запраща в ада,
а сърцето ми те приютило ...

Любовта ни е къща разбита -
няма прозорци, няма врати.
Вятърът духа, без да ни пита -
ревматично всичко боли.
Майстори бяхме, всичко разбихме - ...

Не ми пиши! Ще свикна със писмата ти
и ще ги чакам в незаспиващите дни,
сред другите ще търся имената ти
и все пред погледа ми ще си ти.
Не ми пиши! Ще ми е толкова по-лесно ...

Дори и да не ме обичаш,
не ще оставя самотата
да влезе тихо през вратата...
Ти мислите ми ще пресичаш...
Дори и да не даваш знак, ...

Кал
Закъде ли съм днес с тая земна фамилия,
чийто корен е думата - кал.
Спрях войната със себе си. И съм в примирие,
своя прост произход проумял. ...

Зимен полъх приседна в косите,
като шнола от цветно стъкло,
тихо прозорците дърпат очите си
от сребристото снежно палто.
Всички покриви стават на лодки, ...

Кажи, приятелко
Кажи, приятелко, кажи си,
какво те мъчи вече дни.
Защо си тъжна, сподели си,
обещавам, няма да боли. ...

В нега от седемцветна нежност
по пръстите ми ражда се от бялото,
и всичката ми топлота и обич
извират от дълбокото в сърцето.
Вали, като от приказка добра, ...

КОГАТО МОГА
Защо да чакам,
когато мога да съм с тебе;
Защо да преглъщам болка,
когато мога да кажа ...

Луната - в дим,
а ледени висулки
весело пеят.
...
Жътва настана. ...

Видях те през пролетта, когато
разцъфтяха тръпки за теб, като кокичета в тревата.
И замириса на ново, на пробудено.
И изучавахме се нетърпеливо, развълнувано.
Усетих те през лято горещо. ...

Часът е три, излизам на разходка
и търся те нарочно, защото си далеч,
намирам те във себе си, ти винаги си там,
и сядам пак до теб.
Говорим си за сънища, като че ли не спим сега, ...

СИБИЛА
Fortis Fortuna Adiuvat*
Във сърцето ми бълбука кротко топлата ù сила!...
Прави ме щастлив и ведър пред всемирната тъга...
Търси своята пролука там една добра сибила - ...

Силно искам да можеше
усмивката да е достатъчна
загубих много съкровища
на карти със думите
усмивка достатъчна ...

Без цветове
Пуста черно-бяла картина -
душата ми е хем огън, хем е зима...
пламъците на яростта изгарят я,
а ледовете на самотата довършват я! ...

Казват, че не ти липсва,
докато не изчезне нещо.
И остра нужда да искаш
да имаш веднага тези вещи.
Но и чувствата нетрайни, ...

Нека бъдем двама
в този ден красив.
Нека бъдем двама
в този свят бяло-сив...
Какво ни трябва - ...

Сиво е. Отказах се да търся цветовете. Не вярвам, че ги има. Отдавна научих се, че всичко, както и да изглежда отдалече, е всъщност сиво!
Сиво е. И днес. Тъмно е и... и някак спокойно. Тихо е... а в тишината две очи. По-пъстри от дъгата! Различно е. Мое е... И е цветно?! Е, и сивичко малко има, но е ...