Защо всичко свърши и вече тръгвам,
защо ти оставаш със сухи очи?
Не мога, не трябва да се залъгвам,
едва ли за мен ще те боли.
Очите не виждат, а аз бавно крача, ...

Омръзна ми таз класа S,
на светофара пак сме пет.
И гледаме се някак нервно…
родила съм се без късмет.
И черният ù цвят ме дразни… ...

Ти пак ме обичаш
по своя си начин,
от който студено ми става,
в душата ми
зимни виелици плачат, ...

Стига ми да съм край теб,
да бдя, когато засънуваш
и веднъж поне да чуя
името ми как бълнуваш.
А в свежо хладно утро ...

Малки, плахи същества-деца,
цветя на майката Земя.
О, Боже, колко са красиви,
скромни, шумни и игриви,
с ясни бисерни очи - ...

Лодката
Днес лодката остава празна,
без пътници, без екипаж,
закотвена, оставена, самотна, жадна,
акостирала е в някакъв мираж. ...

Родила се вече на белия свят,
с име красиво и орис незнайна,
ти тръгваш да дириш своя късмет.
Минават край тебе, сякаш на кино
хора - и лоши, и странни, коварни. ...

МАТЕРИАЛЪТ
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...

... Танц на светлината...
Лицето отново е обляно в сълзи.
Слънчев лъч прокрадва се
и езерото от тъга
той опитва се ...

Отдалечават се лица и гласове...
Пресилени усмивки. Неми жестове.
Откъсват се -
пришитите сестри.
Измислените майки. ...

АЗ МОГА:
да виждам душите на хората
да летя като птица в небето
да разбирам безмълвието
да чувствам нотите ...

Поредна нощ безсънна в мрака,
седя потънал в мислите си аз.
И трепетно обаждането чакам,
обаждане на нежен женски глас.
Виновен ли съм, моля те, кажи, ...

Чувства несподелени,
души прикрити,
на смърт птици към
залеза на мечтите устремени.
И сам си, другиго освен самота ...

Give you my heart, My Everything!
I'll give you my love!
My heart.
My soul.
And the reason I love you is because... ...

ОГЛЕДАЛЦЕ МОЕ ОТ СТЕНАТА
Огледалце мое от стената!
стига ме упреква, мен, горката,
че съм влязла вече във години,
а акъл все няма да ми стигне! ...

Като мама
Мила мама време няма,
мисля даже, че не ляга,
от компютъра не става,
стихосбирка ще издава. ...

Безсилна се оказа мъдростта на утрото
Да спре вакуумните очи глътнали слънцето
Изпили на екс милостта на бурите
В подрязани крила свързали контурите
На греха на ангели с тъмни ореоли ...

Красавице, не се погубвай със сълзи.
Недей, не си отивай от света.
Какво, че тя го иска? Той до теб стои.
Красавице, не се погубвай. Не така.
Късно е да ги изричам тези думи. ...

Замечтах се и обичах!
Гледах те с пламнали очи.
Сред пламъци със теб танцувах,
разпилявах своите коси.
Тайни свети ти разкривах ...

Аз искам. Оставете ме да страдам...
Да, болка ще е, но ще е от теб!
Дори сега във бездна да пропадам,
аз зная, тя ме прави пò човек!
Аз искам. Оставете ме да плача... ...

Преплитам те...
И празнините между пръстите ми
бавно се запълват...
През твоите зеници искам да живея,
да дишам въздуха на твойте дробове ...

KАКВО ИСКАМ ТОЛКОВА ОТ ТЕБ
С мисълта, че те открих,
мисълта ми беше една:
ИСКАМ ДЕТЕ ОТ ТЕБ...
Де да беше така, както го желаеш... ...

Отмина нощта и денят проговори
на своя език - с облак дъждовен.
От утрото капките жадно събирам -
поточето в мен пак да клокочи.
До теб съм и тихо бълбукам, ...

DJ Boonie – Daddy’s Little Girl
[Verse 1:]
He drops his suitcase by the door
She knows her daddy won't be back anymore
She drags her feet across the floor ...

Къртично разрови сърцето-
от болка то сви се за миг.
А после проплака, горкото-
към него тя бе му длъжник,
защото с ръждиви пирони ...

Буквално
"… не дърпай завесите
на химерните прозорци…
поезията често
е изкуствено осветление…" ...

Не зная кой изпрати те на таз земя
от свойта плът и кръв да даваш?!
Не знам как хитри хора - хей така -
в очите ти те лъжат,
после грабят. ...

Не ми достигат няколко вселени,
два сантиметра ръст и северняка,
за да поскачам на въже. А после
да спре да се върти под мен земята.
Не ми достигат шапка, ръкавици ...