Позна ли ме?! Навярно ще се сетиш.
Не съм море, не съм дете на ветровете.
Не съм любяща, и не съм любима.
А само в огледалото ме има.
Позна ли ме?! Навярно си се сетил. ...

В душата ми не влизайте със взлом.
И камъни не хвърляйте по нея!
Ще бъде тя за всичките подслон.
И усмивка. И надежда.

МОЯТА ЖЕНА НЕ СИ Я ДАВАМ
Моята е жèна
лоша и свадлива -
все се кара, все ме напобива!
Ама хак ми си е, ...

Moi, Lolita
Moi je m'appelle Lolita
Lo ou bien Lola
Du pareil au même
Moi je m'appelle Lolita ...

Хляб и сол
Забравете за космичните Оскари
и блясъка фалшив на Холивуд.
Елате сред природа и другари -
човеците са още тук. ...

Като дете в заключената стая
на тайните желани влязох тих
и с колебливи пръсти там открих,
че всичко, за което смел мечтая
и считам за градините на рая, ...

Нека минават покрай и през мен разни видения - честно казано отдавна не им обръщам внимание. Нека. Нека. Бих искала пак да чувам разни странни гласове в главата си, защото казват страшни истини. Ама наистина страшни. За ония, дето не биха могли да ги разберат и понесат. Ама аз си ги разбирам. Нали с ...

Самотник
Понякога липсата на емоционалност в живота
те кара да стоиш над празен лист с химикалка в ръка
и в тиха баналност
да търсиш видение за нови слова. ...

Виждайки този фарс, Зевс, който все още беше леко махмурлия, реши да поговори с Хера по един съдбоносен въпрос. Стана от левиатора, огледа се и взе един лимон. Концентрира се, мислейки: ”'Начи, как беше? Аха! От чакра в чакра. Въздух. От чакра в чакра. Въздух.” Прицели се. Вдигна ръка. И сплеска лим ...

Сънувах те, мечта...
Дойде с лицето на любимия,
огряно от златистите фенери,
обагрящи алеята до вишните,
покрити с нежни розови дантели... ...

Една стара приятелка, но не много стара, събра багажа си за пореден път. Тя често го прави, но не твърде често, за да кажем, че е по навик. Обича да пътува, но не твърде много, за да има очи и да остане. Носи прилично количество багаж, но не ужасно много, за да не смеем да я наречем капризна.
Една п ...

Червени рози. И бонбони. Вино.
Купуваш обич. И оставяш ме без глас.
За тебе няма нещо немислимо,
ала в очите ти личи си фарс.
А той ме чака, уморен и сам, ...

Безрадостно,
в сиво слънцето разстила светлина,
зад облаци от болка
пролазва мрачна и тиха тъга.
Прошумява ...

Не ти се сърдя, че не ме обичаш,
че в сърцето ти няма място за мен.
Не ти се сърдя, че името ми не изричаш
и не искаш да ме виждаш нито ден.
Не ти се сърдя заради твойта красота ...

посветено на моите преле(с)тни приятели .:)
с(к)риват
се зад
хоризонта
който всъщност ...

Животът ми е само дума нежна,
душата ми – избистрен кръгозор,
лицето ми – изстрадала картина,
ръцете ми са сетния заслон.
Косите ми илюзия са вечна, ...

Ангел белокрил
На един специален човек
Когато бях сама и грешна,
застанала на труден кръстопът,
аз молех се на Бог горещо ...

Ода в проза за малкия бюст
Лирично
Нека днес да го възхвалим, нека днес да го възпеем, нека в радост потопим се! От чудото световно. Че още го има – малкия бюст... Нежното златисто – на кестен-плодче цветът - връхчета, настръхващи само при мисълта за нас – обожателите на малкия бюст. Ние, дето знаем ...

Там, където се родих и писах
стихове за живота в този рай,
там, на двора под черешата –
там е моят роден край.
Там, под залеза на слънцето, ...

РАЗМИСЛИ
Ти в мислите мои нахълта неканен
и вплете със думи във тях своя лик;
с усмивки превърза ми старите рани,
изпълни с очакване всеки мой миг... ...

Два къса бездетна душа
В сърцето ми спорят вселени,
просто два къса бездетна душа,
в пристанище глухо свирят сирени,
с отплаващи кораби хоризонта руша. ...

Звездите се
изкъпаха в реката.
Разходиха се по
баири и поля.
Прибраха се в очите ми.

Гласът ти – стон утихнал
чувам още без причина,
усещам твоя дъх повян
от южния вятър заскъснял.
Гледам нашата картина, ...

Врата
Колко пъти се виждам
в дъжд и слънце да вървя,
букетче в длани скътала
от думи неизказани, от чувства и цветя. ...

Аз пък, аз, скъпи мой,
аз отново преда със вретеното,
дните някак изтръпват
и ги гледам с очи на орисница,
само споменът твой ...

Ето едно ново тракче от мен, леко horror ориентирано.
За припев съм използвал малък фрагмент от песен на Gravediggaz, който има интерес, нека чуе и коментира.
Текстът и музиката са мои.

ВЪЗКРЪСВАНЕ
Аз те виждах – преди да те срещна.
И рисувах те – без да те гледам...
Аз сънувах – как погледът сведен
озарен бе от пламък на свещи... ...

когато
ръцете ти в моите вземам
и с трепет
до сърцето си ги притискам
в очите ти ...

Видя ли тази падаща звезда,
веднага пожелай си нещо.
Дано да сбъдне истинска мечта,
за щастие безмерно и горещо.
Едно, ти казвам, ти не пожелавай, ...

Болка
Със затихнал гняв... и със сълзи, които все още скръбно капят, те викам да се върнеш и да ме погледнеш с котешки-зелените си очи! Въпреки че знам каква болка ще ме удари по гърдите... те искам! Искам те! Може би изглеждам луда... или болезнено плаха! И тези белези не биха били толкова скрити, ...

/ по Таня Луковонемудорству /
Аз ноти ще ти нарисувам...
Със стих ще пееш... Ще се упиваш...
Тревоги, грижи ще убиваш...
Но ти, но ти - не си отивай... ...